МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ БОТЕВГРАД
СПЕЦИАЛНОСТ „ТУРИЗЪМ”
УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА „ОСНОВИ НА УПРАВЛЕНИЕТО”
КУРСОВА РАБОТА
ТЕМА:
„Правилният модел”
Изготвил: Ръководител:
/доц.
Д-р. Б. Гьошев/
2007 г.
Ботевград
I. С какви
типове проблеми и решения се сблъскват мениджърите в описания по-горе пример?
Разглеждайки
даденият ни пример, стигаме до извода, че компания която е лидер в сферата на
модата ( “Levi Strauss” ) се сблъсква с редица проблеми и нужда
от взимането на изключително важни решения, които да гарантират успешното
развитие на фирмата и да докажат, че все още са един от основните фактори във
модата.
1. Първото важно решение на мениджърите, което е трябвало да
вземат е дали след незадоволяващите печалби от модела “Dress Dockers”, направят повторен опит да
завладеят поредната част от пазара, изкарвайки модела “Slates”.
2. След положителното им решение за “Slates”, възниква въпросът, към коя потребителска група да насочат
продукта:
- дали да заложат на реализирането на сигурни печалби от вече
доволните потребители, но пък нереализирайки продажби сред недоволните
клиенти, пускайки модела към някоя от
вече доказалите се марки Levi’s и Dockers;
- дали да пуснат “Slates” на пазара като съвършено нова
линия, надявайки се да задоволят вкусовете на всички групи потребители, дори и на
недоволните до сега клиенти на фирмата.
3. След решението на мениджърският
състав да изкара на пазара никому непозната нова линия възникват множество
проблеми, които трябва да бъдат решени:
- трябвало да
бъде избрано точното име на модела, което да задоволи изискванията на
компанията ( да е с мъжествено звучене; да се произнася лесно от повечето
езици; да завършва на “s”, като досегашните продукти на фирмата ) и да спомогне за
утвърждаването й на световният пазар. Имайки в предвид целите си и нуждата от
тяхното максимално реализиране, фирмата наема екип от маркетингови специалисти,
като с този свой ход увеличава разходите за разработка на модела.
4. След избора на име ( “Slates” ) и решението на
мениджърският състав да запази името в тайна, възниква проблема, че “Microsoft” се готви да изкара продукт
със същото име, което би било пагубно за целия проект на “Levi Strauss”. Имайки в предвид тези факти се
стига до моменталното патентоване на името на новата линия джинси.
5. След подробен анализ на пазара, който
е спомогнал за взимането на рационални решения, касаещи творческата творческата
част на проекта - дизайна ( по-дълбоки
джобове ), видът на логото и неговото място на новият модел.
6. Най-важното нещо при вземането на
рационално решение е отделянето на проблема от неговите симптоми. В конкретния
случай:
- не най-важната
цел е видът и мястото на логото, впечатлението което оставя то у потребителя;
-
решението да няма копчета е от двете страни е целенасочено към достъпността на
модела за различните типове потребители ( левичари и десничари ), а не към вида
на джинсите.
7. Решението да се увеличи съдържанието
на вълна с 10% е решение на благоприятна възможност ( имайки в предвид
повишаването на качеството и не повишавайки цената на изделието ), което обаче
неимоверно води до множество проблеми ( пресметнатите поръчки на търговците,
несъответстващи образци на спецификацията и т.н. ) , за които е решаващ фактор
тяхното максимално бързо и ефективно решаване. Благодарение на адекватното и
ефективно приложените решения, те успели да се възползват от благоприятната
възможност.
8. Най-добрата маркетингова стратегия
съчетава рутинни и творчески решения, които “Levi Strauss” взимат когато решават джинсите да
бъдат представени в универмазите и наемайки фирма, която да представи “Slates” по-възможно най-подходящия
начин изготвяйки рекламна експозиция.
9. Новаторското решението на компанията
за изработването на закачалки е добра идея. Творческите решения изизскват много
време ( за събиране на информация, за обработване на варианти и тяхното
колективно обсъждане ), с което “Levi Strauss” не разполагат, което съчетано пък с липсата им на
опит в тази насока и заетостта на мениджърите, дава пример за недобре взето
управленско решение, поради липса на предварителна подготовка и недостатъчното
време.
Този
пример ни дава идеална представа как се взимат управленски решение, въпреки
проблемите, които съпътстват проекта. Чрез взимането на адекватни и ефективни
решения мениджърите на “Levi Strauss”
успяват да се справят със всички ситуации и да постигнат ясно поставената си
цел.
II. Как биха могли да се използват в описания пример
рационални, логични и интуитивни решения?
Управленските
решения се делят на три вида според подхода на взимането им:
1. Рационалните
решения са основани на обективен аналитичен процес. При тях информацията се
анализира подробнo. Смята
се, че те са най-правилните. В разгледания пример като рационални решения може
да определим разработването
на дизайна на новата модна линия мъжки джинси “Slates”, защото след подробен
анализ на пазара те взимат решението за копчетата, мястото и видът на логото.
2.
Интуитивните решения са тези, при които не се прави анализ на ситуацията, а се
взимат на основата на това, че ръководителя смята, че това е най-правилното
решение. Такива решения могат да взимат само мениджърите от висшето
ръководство, но тези решение не винаги са успешни. Като пример за такова
решение в примера можем да посочим решението за закачалките, което е добра
маркетингова стратегия, но без нужното време, подготовка и опит се оказва неправилно.
3.. Решения, основани на съждения (логични) – те се
основават на придобития опит от предишни маркетингови кампании. Те
представляват много голяма част от взетите решения. Недостатъка на тези
решения, е че този, които взима решението може да не обърне внимание на
алтернативите, позовавайки се на предишния си опит и знания В нашия случай пример за такива решения са
неуспешното налага не на пазара на “Dress Dockers”, въвеждането на изцяло нова
линия, патентоването на марката “Slates”,
желанието на маркетинговите специалисти работещи над проекта, джинсите да бъдат
представени в универмазите.
III. Как бихте охарактеризирали условията, в които се вземат
решенията относно разработването на новата линия джинси Slates: определеност, риск или неопределеност?
Условията на външната среда, в която се взима едно управленско решение са
много важни него. Много е важно тази среда да бъде анализирана и оценена по
отношение на фактора „риск”. В конкретния пример този фактор се разглежда не
като прогнозирани резултати. Има три ситуации:
1. Определеност – резултатът от дадено действие е известен
предварително. В такава ситуация е взето решението за изцяло новата линия
джинси. Мениджърите са наясно, с това че тя трябва тепърва да доказва
качеството си, трябва много добра маркетингова стратегия, трябва да се направи
лого.
2. Риск – резултатът от действието е известен с определена
вероятност. Мениджърите са сигурни, че ще бъде направена невероятна рекламна
експозиция, но не знае как ще бъде приета от потребителите.
3. Неопределеност – характеризира се с невъзможност
вероятността на резултатите да бъде оценена. Ситуацията на неопределеност е
най-сложна и нежелана за ръководителите. Тя съществува тогава, когато факторите
на външната среда са много сложни или неизвестни и не разполагаме с достатъчно
информация за тях. Такава ситуация се получава с решението за закачалките, и
съпътстващите ги проблеми със скриването на логото и мачкането на джинсите.
IV. Какъв стил на вземане на решение най-добре подхожда по
отделните проблеми в посочения пример?
В посочения пример намираме
израз на всички стилове на вземане на решения- и логически и рационални и
интуитивни. Според мен една едно от погрешните решения ( логично решение ) е
изчакването с патентоването на марката “Slates”, защото както е посочено в примера,
ако дадената фирма ( “Microsoft” ), бе патентовала първа марката “Slates”, това би довело до загуба
на голям финансов ресурс и на много време изразходвано за от маркетинговите
специалисти за анализ и планиране. Също така мисля, че променянето на състава
на плата, е решение ( интуитивно решение ), което има положителни и отрицателни
страни.Факторът „риск” е прекалено висок, поради а именно забавяне на
производството на линията и от тук забавяне на доставките до търговците.Но от
друга страна с повишаването на качеството, възможността да има повече доволни
потребители е по голяма. Мисля също че решението за закачалките има прекалено
голям фактор „неопределеност”, но поради този фактор мениджърите на нямат как
да знаят за резултатите от това решение.
V. Трябва ли новата линия панталони да е принципно нова и
отделна от предишните?
Решението дали да
е нова или отделна линия зависи от това какви цели си е поставила компанията и
към типа потребител, към който се е насочила фирмата. Във примера смятам, че
решението на мениджърите е правилно, защото ако пуснеш отделна линия можеш да
привлечеш клиенти, които не са доволни от “Levi’s” и “Dockers”, залагайки на по различен продукт и
отлична и ефективна маркетингова стратегия. А също така мениджърите могат да се
поучат от грешките си при неуспеха с “Dress Dockers”, което би довело до една много по успешна колекция
мъжки джинси, което ще утвърди “Levi Strauss” като все още един от водещите лидери в модата.
VI. Какво според Вас би трябвало да включва дизайна на новия
модел?
Според мен в
примера мениджърите на “Levi Strauss”
са заложили “Slates”
да бъде нещо различно от всичко, което е на пазара (мястото на логото,
дълбоките джобове без копчета ), което е правилният път към успеха. Аз мисля,
че дизайнът на новият модел е един от най-важните фактори, който оказва влияние
за успеха на новата колекция. Той е първото нещо, което един потребител
забелязва и го привлича към дадена стока. Ако външният вид на джинсите е по
различен и новаторски, съчетано с добро качество и добра маркетингова стратегия
това би разбило старите стереотипи, защото модните тенденции се менят и трябва
винаги даден продукт да се отличава от всички останали за да привлече
вниманието на всеки един потребител върху себе си. Аз мисля, че това е начинът
една стока да изпъкне над конкуренцията и да наложи една съвършено новата линия
на световният пазар.
Използвана литература:
- Учебник по „Основи на управлението” –
автор доц. Божидар Гьошев
- Лекции и записки по основи на
управлението
- „Основи на управлението” – изд.
Стено, автор Анастасия Станчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар