Управление на риска

Управление на риска

Ø  Определение на понятието ‘риск’ за предприятието;

Ø  Цели на управлението на риска;

Ø  Идентификация, подробно описание и оценка  на различните видове риск, с които може да се сблъска компанията;

Ø  Принципи и начини на управление на различните видове риск;

Ø   Организация на управлението на риска

Ø  Теория, природа на възникване и същност на риска

                  “Рискът възниква в процеса на взаимодействието на човека с околната среда”  Уортън

                  Носителите на риска въобще са: човекът, организациите, обществото, природата.

                  Носители на риска със собствено разбиране за неговата същност и значение са: бизнесмените, политиците, учените, всеки човек.

Фактори за осъзнаването на риска:

ü  откриването на парите - нова възможност за съхраняване на богатството и за ограничаване на риска от унищожаване, но и поява на кредитнтия риск

ü  създаване на правната система - законите определят рамката на правилата в едно общество и по този начин противодействат на риска

ü  развитието на търговията - тя може да носи печалба, когато възможностите за загуба бъдат ограничени

Етимология на понятието:

                  Съвременната дума “риск” идва от арабското خطر  (risq) - нещо, което е дадено на човека от Бог и от което той може да извлече печалба - благоприятни възможности. Елементите са: условност, външен характер на риска, влияние върху човека.

                  В латински преминава като risicum - предизвикателство, което бариерните рифове поставят пред мореплавателите.

                  В древен Китай   風險 думата има аналогично значение и китайците за първи път разпределят риска помежду си, като разпределят стоката на всеки в различни лодки.

                  В гръцки risikon преминава като случайно настъпване на някакъв резултат,като акцентът е върху случайността.

                  Във френски risque думата носи главно негативен смисъл, но не изключва напълно възможността за положителен резултат.

                  В английски risk има определено негативен смисъл.

                                    В Webster D.- възможност за загуба, неблагоприятен резултат или изход, разрушаване.

                                    В D. of Business and Management - всяка възможност за загуба.

                  В българския език навлиза от френски и има три значения:възможна опасност; възможна загуба от търговска сделка във валута или от кредитни операции; действие наслуки, с надежда за успех.

Десет дефиниции за риска:

1.      Мярка за вероятността и тежестта на негативните резултати от определени събития.

2.      Потенциалните или нежелани последствия от събития и действия.

3.      Рискът е мярка за несъответствието между различните възможни резултати от решението. Задачи с риск (вероятностни) се задачите, възникващи в ситуации, при които всяка избрана стратегия може да доведе до различни резултати и вероятностите за всеки резултат за известни или определими.

4.      Рискът е вероятността за негативен изход. За да се измери рискът, трябва да се измерят неговите компоненти вероятността и неблагоприятността.

5.      Рискът е всеки неочакан изход от решение или действие.

6.      Рискът е вероятността, която поемаме, че нещата няма да станат така, както ги очакваме.

7.      Рискът е реализиране на събитие, което има последствия или оказва влияние върху проекта.

8.      Рискът е възможност за претърпяване на щета или загуба. Робин Кандал,1998г.

9.      Рискът е уязвимост от неприятности. Рискът е фактор, условие, комбинация от фактори и условия в реалния живот, при които има вероятност от загуба, от нежелан изход (резултат). Тази вероятност е в границите от 0 до 1. За да има риск, не е задължително тази вероятност да може да се измери. Достатъчно е, че тя съществува. Неблагоприятният изход, резултат е отклонение от желания изход, този, който очакваме и се надяваме да настъпи.

10.   Рискът може да се дефинира най-общо като вероятност за неблагоприятен изход. Бернар Мароа.

1.      3.4 Елементи на риска

2.      3.5 Природа на риска

3.      3.6 Фактори на риска

                  Факторите на риска се определят на основата на анализа на политическата, икономическата и финансово-кредитната политика, както на отделните страни, така и на световното общество като цяло. Факторите на риска служат за ядро на така наречената ‘теория на солидната основа’ (Firm-Foundation Theory) и играят първостепенна роля при вземането на решения за инвестиране в иновационни проекти на крупни компании, притежаващи големи дългосрочни диверсифицирани инвестиционни портфейли.

                  Изследването на факторите на риска – това е една от най-сложните части и в същото време едно от ключовите направления  в работата по управление на риска. Да се направи факторен анализ е доста по-сложно, отколкото какавто и друг анализ, тъй като едни и същи фактори оказват в различни условия нееднакво влияние на пазара или могат от най-решаващите да станат абсолютно незначителни. Необходимо е да се знае взаимната връзка и взаимното влияние между различните фактори, отразяващи врьзката между отделните държави, историята на развитието на факторите, да се определи сьвкупния резултат на едни или други икономически мерки и да се установи връзка между привидно абсолютно несвързани събития.

                  По този начин , факторите на риска предполагат отчитане на миналото в динамика; икономически знания въобще и в частност, позволяващи да се мисли мащабно и навреме да се разгледат и оценят произтичащите качествени изменения.

–       3.7 Функции на риска

                                                      - Стимулираща;

                                    - Защитна;

                                    - Компенсираща;

                                    - Социално-икономическа.

–       3.8 Математическо изражение на риска

                  Методи за вероятностното измерване на риска:

•        Обективен:

                                    - Директен (точен) вероятностен (статистически) метод

                                    - Приблизителен вероятностен метод

                                    - Косвен (качествен) метод

•        Субективе

- Математическо очакване;

                                                      - Дисперсия;

                                                      - Стандартно отклонение;

                                                      - Коефициент на вариация;

                                                      - Коефициент на корелациян.

1.      Видове и класификация на рисковете

                                    Видове риск:

                                                      А. Произход, вид, характер на факторите, пораждащи рисковата ситуация:

Ø  Странови: икономически, финансов, политически, трансферен, транзакционен, счетоводен, социален, културен, морален, духовен.

Ø  Пазарен: търговски (на ликвидността), ценови, риск от неплащане (финансов), валутен, кредитен.

Ø  Технологичен и производствен.

Ø  Природен, климатичен, географски.

Ø  Форма на международния бизнес: външнотърговски (импортни и експортни операции), кооперационен (съвместно производство, лицензионни и компенсационни съглашения), проектен (при преки инвестиции), инвестиционен (при портфейлни инвестиции).

Б. Равнище на проявление на риска:

Ø  Странови - равнище държава;

Ø  Корпоративен - равнище фирма;

Ø  Операционен - равнище операция.

                                                      В. Тежест на влияние върху бизнеса:

Ø  Приемлив - загубите се покриват с част от активите. Фирмата запазва икономическа и юридическа възможност да продължи бизнеса.

Ø  Тежък - загубите се покриват с всички активи на фирмата. Фирмата запазва формална възможност да продължи бизнеса (не фалира), но губи икономическия си потенциал (фактически фалит).

Ø  Неприемлив - загубите не могат да се покрият от всички активи на фирмата. Остават неудовлетворени кредитори. Фирмата губи и формална, и икономическа възможност за бизнес - фалира и изчезва като правен и стопански субект.

Е. Посоки на отклонение от очаквания резултат:

Ø   Спекулативен риск - съдържа възможност да спечелим или да загубим.. Този риск се поема доброволно, поради желанието за печалба. Повечето рискове са спекулативни. Този риск не се застрахова!

Ø   Чист риск - съдържа вероятността да загубим или да не загубим. Няма вариант печалба. Поема се по принуда, защото е неизбежен. Част от чистия риск се застрахова. Бива личен, имуществен, отговорност на трети лица, отговорност към трети лица.

                                                      Ж. Позиция на субективния фактор:

Ø   обективен - субективен,

Ø    разумен - неразумен,

Ø   оправдан - неоправдан,

Ø   управляем - неуправляем.

Е. Посоки на отклонение от очаквания резултат:

Ø   Спекулативен риск - съдържа възможност да спечелим или да загубим.. Този риск се поема доброволно, поради желанието за печалба. Повечето рискове са спекулативни. Този риск не се застрахова!

Ø   Чист риск - съдържа вероятността да загубим или да не загубим. Няма вариант печалба. Поема се по принуда, защото е неизбежен. Част от чистия риск се застрахова. Бива личен, имуществен, отговорност на трети лица, отговорност към трети лица.

                                                      Ж. Позиция на субективния фактор:

Ø   обективен - субективен,

Ø    разумен - неразумен,

Ø   оправдан - неоправдан,

Ø   управляем - неуправляем.

Класификация на рисковете

•        Времето на възникване: ретроспективен, текущ, переспективен;

•        Основните фактори на възникване – политически и икономически (търговски);

•        Естеството на осчетоводяване – външен и вътрешен;

•        Естеството на последствията – чист и спекулативен;

•        Степента на последствията – допустим, критичен, катастрофален;

•        Сферата на възникване, – производствен, търговски, финансов, застрахователен:

а) Производствен

–       Организационни;

–       Пазарни:

–       Кредитни;

–       Юридически:

–       Технико-производствени.

                                    б) Търговски

                                    в) Финансов

                                    г) Застрахователен

                    1. Предприемачески (стопански) риск

                    2. Финансов риск

                    3. Валутен риск

                    4. Кредитен риск

                    5. Инвестиционен риск

                    6. Бизнес риск

                    7. Иновационен риск

                    8. Политически риск

                    9. Производствен риск

                  10. Технически

                  11. Отраслеви

                  12. Одиторски

Класификация

–       По вид

Ø  Риск от понжаване на  финансовата устойчивост (риск от нарушаване на  равновесието на финансовото развитие) 

Ø  Риск от неплатежеспособност на предприятието

Ø  Инвестиционен риск

Ø  Инфлационен риск

Ø  Процентен риск

Ø  Валутен риск

Ø  Депозитен риск

Ø  Кредитен риск

Ø  Данъчен риск

Ø  Структурен риск

Ø  Криминогенен риск

Ø  Други рискове

–       По характеризирания обект:

Ø  Риск на отделна финансова операция

Ø  Риск на различни видове финансова дейност

Ø  Риск на финансовата дейност на предприятието като цяло

–       От комбинацията на проучваните инструменти:

Ø  Индивидуален финансов риск

Ø  Портфейлен финансов риск

–       По начин на проучване:

Ø  Прост финансов риск

Ø  Сложен финансов риск

–       По источници на възникване:

Ø  Външен, систематичен или пазарен риск

Ø  Вътрешен, несистематичен или специфичен риск

–       По финансови последствия:

Ø  Риск, пораждащ само икономически загуби.

Ø  Риск, пораждащ пропуснати ползи

Ø  Риск, пораждащ както икономически загуби, така и допълнителни доходи

–       По естеството на проява вьв времето:

Ø  Постоянен финансов риск

Ø  Временен финансов риск

–       По ниво на финансови загуби:

Ø  Допустим финансов риск

Ø  Критичен финансов риск

Ø  Катастрофален финансов риск

–       По возможност за предвиждане:

Ø  Прогнозируем финансов риск

Ø  Непрогнозируем финансов риск

–       По возможност за застраховане:

Ø  Застрахован финансов риск

Ø  Незастрахован финансов риск

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ФИНАНСОВИЯ                   РИСК

–       Икономическа природа

–       Объективност на проявата

–       Вероятност за реализиране.

–       Неопределеност на последствията

–       Очакваната неблагоприятност на последствията

–       Гъвкавост на нивото

–       Субективност на оценката

МЕТОД ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА           ФИНАНСОВИЯ РИСК

v  Състои се в разработката на такива мероприятия от вътрешен характер, които напълно да изключат конкретния вид финансов риск.

v  Към основните мерки за избягване на финансовия риск могат да се причислят:

–       Отказ от осуществяването на финансови операции, нивото на риска за които е прекомерно високо

–       Отказ от исползването на големи обеми заемен капитал

–       Отказ от чпрекаленото исползване  на оборотни активи в низколиквидни форми

–       Отказ от исползването на временно свободни парични активи в краткосрочни финансови вложения

ЛИМИТИРАНЕ НА КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА ФИНАНСОВИЯ РИСК

                  Механизама на лимитиране на концентрацията на финансовите рискове се използва обикновено за тези от тях, които излизат зад границата на допустимото ниво, т.е. касаят финансови операции, осъществявани в зоната на критичния или катастрофален риск. Такова ограничаване се осъществява чрез създаването в предприятието на съответните финансови нормативи в процеса на разработка на политиката за осъществяване на различните аспекти на финансовата дейност

                  Тази система може да включва:

–       Пределен размер (относително тегло) на заемните средства, исползвани в стопанската дейност

–       Минимален размер (относително тегло) на активите във высоколиквидна форма

–       Максимален размер на търговски или потребителски кредит, който се предоставя на един купувач

–       Максимален размер на влагане на средства в ценни книжа на един емитент

–       Максимален период на отклоняване на средства във вземания

МЕТОД НА ДИВЕРСИФИКАЦИЯ НА         ФИНАНСОВИЯ РИСК

                  Исползва се преди всичко за неутрализиране на негативните финансови последствия от несистематичните (специфични) рискове. Принципа на действие на метода на диверсификация на рисковете есе базира на разделянето на рисковете, препятстващо тяхната концентрация.

                  В качеството си на основни форми на диверсификация могат да се използват следните направления:

–       Диверсификация на видовете финансова дейност

–       Диверсификация на валутния портфейл  ("валутна кошница")  на предприятието

–       Диверсификация на депозитния портфейл

–       Диверсификация на кредитния портфейл

–       Диверсификация на портфейла от ценни книжа

–       Диверсификация на програмата за реално инвестираен

МЕТОД ЗА РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА   ФИНАНСОВИЯ РИСК

                  Базира се на частичното предаване на партньорите на финансовия риск при отделните финансови операции В съвременната практика намират широко разпространение следните основни направления на разпределение на финансовия риск:

–       Разпределяне на риска между участниците в инвестиционния проект

–       Разпределяне на риска между предприятието и доставчиците на суровни и материали

–       Разпределяне на риска между участниците в лизингова операция

–       Разпределяне на риска между участниците във факторингова (форфейтингова) операция

                  Факторингът е търговска операция, при която дадена фирма "продава" своите вземания (по фактури) от клиенти на трето лице в замяна на незабавно плащане, което в общия случай е по-малко от номиналната фактурирана стойност на вземанията. По своята икономическа същност факторингът е много близък до форфетирането с тази разлика, че при последното става въпрос за конкретна сделка по внос-износ (а не за цялата съвкупност от балансови вземания).

Класификация на инвестиционните                                 рискове:

                                    5.1 По зоната на проява на инвестиционните               рискове:

–       Технико-технологичен риск

–       Икономически риск

–       Политически риск

–       Социален риск

–       Екологичен риск

Ø  технологичен риск;

Ø  природно-климатичен риск;

Ø  социално-битов риск

–       Законодателно-правен риск

5.2  По формите на проява на          инвестиционните рискове:

–       Риск  от реално инвестиране

–       Риск от финансово инвестиране,

                                    5.3  По източниците на възникване                 инвестиционните рискове се делят на:

–       Систематический (пазарен, недиверсифицируем) риск,

–       Несистематичен (специфичен, диверсифицируем) риск,

5.4 Общо, инвестиционните рискове               могат да се класифицират по          видове    както следва:

–       Инфлационен риск

–       Дефлационен риск

–       Пазарен риск

–       Операционен инвестиционен риск

–       Функционален инвестиционен риск

–       Селективен инвестиционен риск

–       Риск на ликвидност

–       Кредитен инвестиционен риск

–       Странови риск

–       Риск на пропуснатат изгода

Системни и несистемни инвестиционни рискове

                                    Несистемен риск

–       риск от загуба на ликвидност (liquidity risk)

–       финансов риск (financial risk)

–       риск от неизпълнение на задълженията (default risk)

                                    Системен риск

–       процентен риск (interest rate risk)

–       валутен риск (exchange rate risk)

–       инфлационен риск (inflation risk)

–       политически риск (political risk)

Риск, възникващ в процеса на реализация на продукцията (стоки и услуги), произведена или закупена от предприемача.

                  Причини, поради които възниква бизнес риска:

Ø  понижаване на обема на реализация поради намаляване на търсенето или потребностите от стоките, реализирани от фирмата; изместването от конкуриращи стоки; въвеждане на ограничение на продажбите;

Ø  повишаване на покупната цена на стоките в процеса на осъществяване на сделката;

Ø  непредвидено намаляване на обема на покупките по сравнение с предвиденото, което намаля мащаба на цялата операция и увеличава разхода за единица обем на реализирани стоки (за сметка на условно постоянните разходи);

Ø  загуба на стоки;

Ø  загуби в качеството на стоките в процеса на обръщение (транспортиране, съхранение), което довежда до понижаване на продажната цена;

Ø  увеличаване на издръжките за обръщение по сравнение с предвидените в резултат на заплащане на глоби, непредвидени мита и отчисления, което естествено води до намаляване на печалбата.

Бизнес риска включва в себе си риска                 свързан с:

–       Реализацията на стоките (услугите) на пазара;

–       Транспортирането на стоките (транспортен);

–       Приемането на стоките (услугите);

–       Платежоспособността на покупателя;

–       Форс-мажорни (непреодолими) обстоятелства.

                  Отделно място трябва да се отдели на транспортния риск. Неговата класификация е направена за пьрви път от Международната търговска палата в Париж през 1919 г. И е унифицирана през 1936 г. По настоящем различните транспортни рискове се класифицират по степен и по отговорност в четри групи : Е, F, C, D

–       E (ExWorks) – продавача дьржи стоката в свои собствени складове

–       F – съдържа три конкретни ситуации на предаване на отговорността, съотжетно на риска -  FCA, FAS и FOB

–       С – включва четри ситуации: CFK, CIF. CPT CIP, при които експортьора продавач сключва с купувача договор за транспортиране, но не поема никакьв риск.

–       Последната група D, означава че всички транспортни рискове са за сметка на продавача. Към тях спадат следните конкретни ситуации  DAF, DES, DEQ, DDU и DDP

Иновационния риск – това е вероятността от загуби, възникващи при влагането от страна на предприемаческата фирма на средства в производството на нови стоки и услуги, които е възможно и да не намерят очакваното търсене на пазаря.

                  Те възникват в следните ситуации:

Ø  При внедряване на по-евтин метод за производство на стоки или услуги по сравнение с вече използван;

Ø  При създаване на нова стока или услуга но със старо оборудване;

Ø  При производство на нова стока или услуга с помощта на нова техника и технология;

Политически риск, това е възможност за възникване на загуби или намаляване на обема на печалбата, в резултат на държавната политика. По този начин той е пряко свързан с възможните промени в курса на правителството, промени в приоритетните посоки на дейността му. Отчитането на политическите рискове е особено важно за страните с неустановено законодателство, отсътствие на традиции и култура в предприемачеството (стопанския живот).

                  Политическите рискове може да се разделят на четри групи:

–       Риск от национализация и експроприация без адекватна компенсация;

–       Трансферен риск. Свързан с възможни ограничения при конвертиране на местна валута;

–       Риск от прекьсване на контракта вследствие на действия от страна на държавната власт на странат в която се намира компанията-контрагент;

–       Риск в резултат на военни действия и граждански вълнения

                  Условно политическия риск може да се раздели и на следните групи:

–       Странови (касаещ конкретна държава);

–       Регионален;

–       Международен.

                  Тъй като на политическире рискове предприемачът не може да оказва непосредствено влияние, тъй като тяхното възникване не зависи от резултатите на дейността му, то политическия риск трябва да се отнесе към групата на външните рискове.

Производствения риск е свързан с производството на просукция, стоки и услуги; с осъществяването на всякакъв вид производствена дейност, в процеса на която предприемачите се сблъскват с проблемите на неадекватното използване на суровините, ръста на себестойност, увеличаване на загубите на работно време, използване на нови методи на производство.

                  Основните причини за възникването на производствен риск са:

Ø  Намаляване на набелязаните обеми на производство и реализация на продукцията вследствие на намаляване на производителността на труда, увеличаване на престоя на оборудването, загуба на работно време, липса на необходимото количество исходни материали, повишаване на количеството на брака на роизведената продукция;

Ø  Намаляване на цените по които е било планирано да се реализира продукцията или услугата, заради недоброто качество, неблагоприятната пазарна конюнктура, намаляване на търсенето;

Ø  Увеличаване на материалните разходи в резултат на преразхода на материали, суровини, гориво, енергия, а също и за сметка на увеличаване на транспортните разходи, разходите за търговия, режийните и други странични разходи.

Ø  Ръст на фонд ‘Работна заплата’ за сметка или на превишаване на числеността на персонала или за сметка на увеличение на заплатите на отделните сътрудници по сравнение с предвиденото;

Ø  Увеличение на данъците и другите отчисления в резултат на промяна в данъчното законодателство в неблагоприятна за предприемача посока и тяхното отчисляване в процеса на дейност;

Ø  Низка дисциплина на доставките, недостиг на гориво и електроенергия;

Ø  Физическо и морално износване на оборудването на местните предприятия.

Техническия риск се определя от степента на организация на производството, провеждането на превантивни мероприятия (редовна профилактика на оборудването, мерки за безопасност), възможността за ремонтиране на оборудването със собствени сили.

                  Техническите рискове се измерват с вероятността от загуба в резултат:

Ø  на отрицателните резултати от научно-изследователска дейност,

Ø  от недостигането на заплануваните технически параметри в хода на конструкторските и технологични разработки;

Ø  на ниските технологични възможности на производството, което не позволява усвояването на резултатите от новите разработки;

Ø  на странични или отсрочени във времетопроблеми, възникващи при използването на нови продукти и технологии;

Ø  на неизправности и повреди на оборудването

Ø  и др.

                  Следва да се отбележи, че техническия риск се отнася към групата на вътрешните рискове, тъй като предприемача може да оказва непосредствено въздействие на тези рискове и тяхното възникване, като правило, зависи от дейността на самия предприемач.

Отраслевия риск – това е вероятността за загуби в резултат на промени в икономическото състояние на отрасъла и степента на тези промени както за самия отрасъл, така и по сравнение с другите отрасли на икономиката.

                  При анализа на този риск, трябва да се вземат в предвид следните фактори:

Ø  Дейността на фирмите от дадения и сродни отрасли за определен (избран) период от време;

Ø  Доколко дейността на фирмите от дадения отрасъл е устойчива по сравнение с икономиката на страната като цяло;

Ø  Какви са резултатите от дейността на различните фирми в същия отрасъл, има ли значително разминаване в икономическите им резултати.

Финансите иа фирмата могат да се характеризират, най-общо, като приложение на съвкупност от икономически принципи за постигане на максималния размер богатство за собствениците й. Главните особености на финансите са свързани с  начина на  формиране и разпореждане с капитала и с разпределението на          дохода.  Финансите на фирмата най-често се разглеждат като парични  отношения при набавяне капитала на фирмата и неговото влагане в  реални активи с цел увеличаване богатството на собствени­ците.

                                    Финансовото управление на фирмата се състои преди всич­ко в              подготвянето и вземането на решения какви и колко реални активи са        необходими за развитието на фирмата и от какви из­точници да се         набавят паричните средства за предвижданите ин­вестиции. Първият         вид решения се наричат капиталово-бюджетни, а вторият вид -         финансиращи.

                                    Доколкото целта на фирмата се дефинира и осъществява във       финансите на фирмата, те заемат водещо и определящо поло­жение           в цялостната й дейност. Това намира отражение и в особе­ната роля               на финансовия мениджмънт на съвременната фирма.

Роля и функции на финансовия менижмънт

                  По-горе стана ясно, че финансите представляват съвкупност от икономически принципи, които се прилагат в зависимост от конкретната икономическа и социална среда, в която функционира фирмата. Тази съвкупност от принципи и дейности може да бъде представена и реализирана посредством:

Ø  Организационни и управленски (мениджърски) дейности.

Ø  Управление на създаденитв фондове.

Ø  Системата за счетоводна отчетност.

Ø  Планиране.

Ø  Изготвяне на отчетни доклади.

Ø  Вътрешен одитинг.

Ø  Данъци и данъчни задължения.

Ø  Взаимоотношения с държавната и местна администрация и други институции.

Финансовите проблеми, стоящи пред ръководството на всяка фирма могат да се обособят в две основни групи:

                  Първата група проблеми са свързани с отговора на въпроса: Колко и в какви материални и нематериални активи да се инвестира?

                  Втората група са свързани с отговора на въпроса: Откъде и по какъв начин да се набавят необходимите за това финансови средства?

                  Отговорите на първата група въпроси представляват инвестиционните (капиталовобюджетните) решения във фирмата, а на втората група - финансиращите (финансовите) решения във фирмата.

1.      ЗАЩО СЕ ПРОМЕНЯ СТОЙНОСТТА НА ПАРИТЕ ВЪВ ВРЕМЕТО?

                  Парите са капитал, което значи, че те нарастват, че носят още пари. "Времето е пари" — днес все по-често сме принуждавани да преосмисляме този икономически принцип и да заменяме емоционалните фрагменти в него с реалното му съответствие на стопанската действителност. Паричният аспект на времето (времевата стойност на парите — Time Value of Money), e твърде популярен, макар и интуитивен мотив в поведението на деловите среди. Тъкмо това обяснява широко известното твърдение, че един долар днес струва повече от един долар утре. Налице  са и други съществени, фактори които не само потвърждават, но и подчертават правилността и актуалността на това твърдение:

Ø  Инфлацията,

Ø  несигурността, свързана с бъдещите събития.

Ø  много по-широките възможности, които дават парите, ако са в наличност към дадения момент.

Ø  КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ БЪДЕЩАТА СТОЙНОСТ И СЛОЖНАТА ЛИХВА?

                  Концепция за бъдещата стойност - future value и сложната лихва (лихва с натрупване) - compound interest.

                  Отчитането на фактора време във финансовата сфера се осъществява, както е известно, с помощта на изчисляването на лихвения процент.

                  КАК НАРАСТВА КАПИТАЛЪТ

                  Всяка цена е плод на нееднозначни субективни представи за достойнствата на нейния носител. Цената на времето също е субективно детерминирана

                  Под лихва /interest/ във финансовите разчети се разбира абсолютната величина на дохода от предоставянето на пари като заем във всяка негова форма .При сключването на финансов или кредитен договор страните, кредитор и кредитополучател, се договарят за размера на лихвения процент /rate of interest/ - отношението на сумата на лихвата която следва да се изплати за фиксирания интервал от време, към величината на заема. Интервалът, за който се определя лихвеният процент, се нарича период на начисление..

Двата основни въпроса във финансовия количествен анализ:

                  1. Ако някой инвестира определена сума пари /сегашна стойност, present value - PV/, при определен лихвен процент /r/, kakвa сума ще получи след определен брой години?

                  2. Колко би трябвало да инвестира някои сега, при зададен лихвен процент /г/, за да получи след време /п/ определена сума пари /FV/? Това е свързано с определяне на сегашната стойност на /FV/ на инвестицията, която следва да бъде извършена.

                  В случай, че лихва се начислява само върху първоначално вложената сума, налице е просто олихвяване, или проста лихва. Нарастването при простото олихвяване се изчислява по следния начин:

                                                      FV   =   PV.(1 + r.n)

                  Изчисленията могат да се представят в следния формализиран вид, когато лихвата се начислява в края на всеки период, в случая година:

                                                      FV   =   PV.(1+r)n, където:

FV  —  бъдеща стойност на капитала (Future value)

PV —  сегашна (съвременна) стойност на капитала (Present value)

(l+r)n —  сложнолихвен фактор (Compound factor)

r —  лихвен процент (Rate of interest)

n —  период на олихвяване (Compounding period).

Представеният по-горе формализиран метод за определяне на бъдещата стойност на капитала приема по-разширен, вид в случай на изменение в процентните ставки през различните времеви интервали на наблюдавания период

                                                      FV   =   PV.(1+r1) .(1+r2) .(1+r3) .(1+r4)........ .(1+rn)

                  Използване на таблицата за лихвените фактори

3.      НАСТОЯЩА СТОЙНОСТ И ДИСКОНТИРАНЕ. ПРЕХОД ОТ БЪДЕЩИ КЪМ СЪВРЕМЕННИ СТОЙНОСТИ

                  Бъдещата стойност не дава възможност за сравняване на различни варианти за инвестиране поради факта, че в рамките на различните срокове от експлоатационния живот на инвестиционния проект възникват различни по величина парични потоци. Това налага да се направи преход от бъдещите към сегашните стойности, като се извърши осъвременяването им. Смисълът на самото инвестиране е заложен в бъдещите доходи. В своя номинален израз обаче, те не съответстват на извършените днес инвестиционни разходи. Оттук възниква необходимостта от изчисляване на днешната капиталова еквивалентност на бъдещите парични стойности.

Задачата за формализиране на намаляващата полезност на парите във времето може да се реши чрез дисконтиране (Discounting) на бъдещата стойност на всяка произволно взета капиталова сума. От математическо гледище дисконтовите коефициенти представляват поредица от намаляващи във времето тегла. В икономически смисъл те илюстрират отбива от номиналната стойност на бъдещи парични стойности и плътно покриват динамикта на ценността на парите.

                                    Изчисленията се извършват след елементарно преобразуване на горната                  формула:

                                                                        FV   =   PV.(1+r)n

                                                                        PV   =   FV/(1+r)n

                                    Самият дисконтов фактор (Discount Factor — DF) представлява реципрочна            величина на сложнолихвения фактор:

                                                                        DF   = 1 / (1+r)n

                                    Специално внимание заслужава процентната ставка (г), заложена в            дисконтовия фактор. За целите на инвестиционния анализ, тя се обозначава             като норма на дисконтиране (Discount rate) и символизира цената на                   алтернативните възможности за инвестиране, т. е. дохода, който може да се             получи от алтернативна инвестиция със същия или сходен рисков компонент.                 Поради това дисконтовата норма се интерпретира и като минимално        изискуема възвръщаемост от инвеститорите.

СЪВРЕМЕННА СТОЙНОСТ НА ПОРЕДИЦА ОТ БЪДЕЩИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ

                  Дисконтовият фактор осъвременява бъдещи парични стойности от строго определен времеви интервал. Всяко по нататъшно приближаване на дисконтовите операции към реалната инвестиционна практика изисква да се определи съвременната стойност на цялата поредица от бъдещи парични приходи, с които инвеститорът очаква да бъде възнаграден за своите вложения. Това означава последователно дисконтиране на паричните потоци от всеки времеви интервал и последващото им сумиране.

                  PV = FV1/ (1+ r)1 + FV2/ (1+ r)2 +  FV3/ (1+ r)3 + FV4/ (1+ r)4 +…….+ FVn/ (1+ r)n

                   или                                                                              n

                  CF PV = CF1 . DF1+ CF2 . DF2 +  CF3 . DF3 + …….+ CFn . DFn  =  å CFi . DFi

                  където DFi   = 1 / (1+r)I                                               1

      а   CF – cash flow (паричен поток)

                  Ако   FV1  = FV2  = FV2  = FV4  =...... = FVn = FV, формулата се преобразува по следния начин:

                  PV = FV . ((1 + r)n – 1)/ (r . (1 + r)n)

                  където величината ((1 + r)n – 1)/ (r . (1 + r)n) се нарича анюитетен фактор и се обозначава с AF

                  ГОДИШНИ ОТЧИСЛЕНИЯ ОТ КАПИТАЛА

                  Бъдещите годишни плащания (Annual payment — АР), породени от днешния дълг ще се получат като настоящата величина на дълга разделим на анюитетния фактор:

                                                                        АР = DC / AF

                                    АР - годишните отчисления(плащания);

                                    DC - величината на дълговия капитал;

                                    AF - анюитетният фактор.

                  Тази формула може да се преобразува до:

                                                      АР = DC . r/ (1 – 1 / (1 + r)n)

                  Последният израз във формулата се обозначава като фактор за възстановяване на капитала (Capital Recovery Factor - CRF). Той е реципрочна величина на анюитетния фактор.

                  РЕЗЮМЕ

                  Времевото разположение на паричните движения във фирмата е съществен компонент е инвестиционния анализ. Времето, подобно на всички ограничени ресурси има своя цена, която упражнява въздействие върху оценката и избора на инвестиционни решения. Сложно лихвените, дисконтови и анюитетни фактори са основни инструменти в калкулационните процедури при оценката на финансовата привлекателност на инвестиционните решения. Те имат съществено присъствие при последващото развитие на анализа Често техните числови стойности са представени в таблици, изнесени като приложения в литературата.

1.      Критичен анализ на методите за оценка при вземане на решение за инвестиране

                  1.1 Методи за оценка на инвестиционните проекти, разглеждани в условията на определеност.

                                    1.1.1 Статични метод:

Ø  Метод за сравняване на разходите.

Ø  Метод за сравняване на печалбата или рентабилността

Ø  Амортизационна калкулация

                                    1.1.2  Динамични методи

Ø  Метод на срока на откупуване на разходите ( период на възвращаемост) – PP  (Payback Period)

Ø  Метод на нетна сегашна (настояща) стойност  - NPV (Net Present Value)

Ø  Метод на вътрешната норма на възвращаемост (ВНВ) – IRR (Internal Rate of Return)

Ø  Индекс на рентабилността. – IP (Index probability)

Масиви и формули за работа с тях

v  В Excel масивите могат да бъдат само едномерни и двумерни. Масивите се използват тогава, когато възниква необходимост от групово прилагане на операции над повече данни едновременно. За да може Excel да различава формулите за масиви от обикновените формули, прието е те да бъдат обграждани в големи скоби.

v  Големите скоби не се въвеждат от клавиатурата като символи. Когато формулата се набира, тя се въвежда без скоби, по традиционния начин, като накрая се подава клавиатурната комбинация <Ctrl+Shift+Enter>, която придизвиква ограждането на формулата със скоби.

Анализ на данни - Програма Analysis ToolPak

                                    Финансов анализ

                                    Основни понятия и означения:

                  pv - настояща стойност или сумата, която ще се изплаща (заема) чрез серия бъдещи постоянни вноски;

                  fv - бъдеща стойност или сумата, която желаем да имаме след последното периодично плащане. Ако липсва, се приема че тя е нула (напр. бъдещата стойност на заема е нула);

                  npv – нетна сегашна (настояща) стойност на серия (редица) от бъдещи давания (отрицателни стойности) и бъдещи вземания (положителни стойности);

                  rate - лихвен процент (лихвена ставка) за перода на един анюитет;

                  irr – лихва на възвращаемост (изисквана, очаквана норма на възвращаемост) на база  на периодични приходи от нея;

                  nper - брой периоди, през които ще се прави плащането;

                  pmt - размер на периодичното плащане  (вноската);

                  type - падеж, който описва кога в рамките на периода се извършва плащането; 0 или липсва – плащането е в края на периода; 1 – плащането е в началото на периода;

Функции за оценяване на инвестиции

а) pv(rate;nper;pmt;fv;type);

б) npv(rate;value1;value2;...value29);

в) fv(rate;nper;pmt;pv;type);

г) pmt(rate;nper;pv;fv;type);

д) ipmt(rate;per;nper;pv;fv;type);

е) ppmt(rate;per;nper;pv;fv;type);

ж) nper(rate;pmt;pv;fv;type).

Функции за изчисляване на възвращаемост

а) rate(nper;pmt;pv;fv;type);

б) irr(values,guess);

в) mirr(values;finance_rate;reinvest_rate)

Анализа на риска – това са процедури на идентификация на факторите на риска и оценка на значимостта им по сьщество, анализ на вероятността да възникнат нежелателни събития, които да повлияят отрицателно на достигането на целите на проекта. Анализа на риска включва оценка на риска и методите за понижаване на риска или намаляване на свързанитв с него неблагоприятни последствия.

                  Оценката на риска – това е опеделяне посредством качествени или количествени методи на величината (степента) на риска.

                  Американският експерт Берлимер е предложил при анализа на риска да се използват следните допускания:

Ø  Загубите от риска са независими помежду си;

Ø  Загубата в една посока от дейността, не увеличава задължително вероятността от загуба в друга посока (с изключение на непреодолим обстоятелства);

Ø   Максимално възможната загуба, не трябва да превишава финансовите възможности на участника

Процедура за оценка и управление на риска

Процеса на анализ на риска включва следните етапи:

1.      Постановка на целите и задачите на рисковия анализ. Определяне на необходимия масив от информация и разработка на формата на отчетност (карта н арисковете)

2.      Събиране на информацията, включваща анализ на вьншната и вътрешна среда на предприятието

3.      Представяне на събраната информация в специални форми,

4.      Анализ на получената информация:

Ø                    извършване на укрупнен, подробен анализ;

Ø                    открояване на причините за възникване на конкретните видове риск;

Ø                    установяване и анализ на вътрешните и външни фактори, променящи параметрите на конкретния вид риск,

5.      Установяване на възможните алтернативи за решаване на конкретния проблем.

6.      Определяне дали в съществуващите алтернативи има такъв риск.

7.      Съставяне на списък с резултатите от анализа с цел класификация и тяхното подреждане. Установяване и ранжиране (класиране) на алтернативн решения.

                  Рисковия анализ може да се раздели на два взаимнодопълващи се вида: качествен и количествен. Качествения има за цел да определи (идентифицира) факторите пораждащи риска, областите, в които той се проявява и видовете риск. Окончателните резултати от качествения анализ на риска от своя страна служат за входна информация за провеждане на количествения анализ. Количествения трябва да даде възможност за числено определяне (остойностяване) на размера на отделните рискове и риска на предприятието като цяло. Осьществяването на количествената оценка на риска среща по-големи трудности свързани с факта, че за тази оценка е необходима съответната начална информация.

МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ НА РИСКА

А) Качествен анализ на риска

                                    Етапи на качествения анализ на риска:

1.      Идентификация на възможните рискове;

2.      Описание на възможните последствия (загуби) при реализацията на намерените рискови и тяхното остойностяване;

3.      Описание на възможните мероприятия, насочени към намаляване на негативното влияние на рисковете с посочване на тяхната стойност;

4.      Изследване на качествено ниво на възможностите за управление на рисковете:

Ø  диверсификация на риска;

Ø  отклоняване (избягване) от рисковете;

Ø  компенсация на рисковете;

Ø  локализация на рисковете.

Могат да бъдат разграничени основните методи, за експертна оценка, които се използват при анализа на риска:

Ø  Въпросници;

Ø  SWOT анализ;

Ø  Мозъчна атака;

Ø  Метод на синектиката

Ø  Кейс метод:

Ø  Роза и спирала на рисковете;

Ø  Метод на Делфи.

Б) Количествен анализ на риска

В световната практика на финансовия мениджмънт се използват различни методи за количествено определяне на риска. Към най-разпространените могат да се причислят:

–       Метод на корекция на нормата на дисконтиране

–       Метод на достоверност на еквивалентите

–       Анализ на чувствителността (в основата е анализирането на чувстивителността на критериите за ефективност – PP, NPV, IRR, IP)

–       Метод на сценариите

–       Анализ на вероятностните разпределения на платежните потоци

–       Метод ‘Дърво на вероятните решения’

–       Имитационно моделиране (Метод Монте-Карло)

Метод на корекция на нормата на дисконтиране

                  Достойнствата на този метод са в простотата на пресмятанията, които могат да бъдат направени дори с обикновен калкулатор, в разбираемостта на метода, както и в достъпността.

                  Недостатъци:

Ø  Дисконтира се с по-висока норма, но това не дава никаква информация за степента на риска (възможните отклонения на резултатите), като при това получените резултати съществено зависят само от величината на надбавката за риск.

Ø  Предполага увеличаването на риска във времето с постоянен коефициент, което едва ли може да се счита за коректно, тъй като за много проекти е характерно наличието на рискове в началните периоди с постепенно снижаване към края на реализацията. По този начин печелившите проекти, не предполагащи съществено увеличение на риска във времето, могат да бъдат оценени неверно и отказани.

Ø  Не носи никаква информация за вероятностните разпределения на бъдещите парични потоци и не позволява те да бъдат оценени

Ø  Противоположно на простотата на метода е съществуването на ограничения във възможността за моделиране на различни варианти, които води само до анализиране на зависимостите на критериите (NPV, IRR, IP) в зависимост само от нормата на дисконтиране

                  Независимо от тези си недостатъци този метод намира широко приложение на практика

Метод на достоверност на еквивалентите

Ø  Недостатъците на този метод са:

Ø  Сложността на пресмятане на адекватните на риска коефициенти на достоверност на всеки етап на проекта

Ø  Невъзможност да се направи анализ на вероятностните разпределения на ключовите параметри

Анализ на чувствителността

                  Този метод дава добра илюстрация на влиянието на отделните фактори на крайния резултат на проекта

                  Главен недостатък на този метод обаче е че изменението на всеки фактор се разглежда изолирано, а в действителност всички икономически фактори в една или друга степен са корелирани (взаимно свързани), По тази причина и използването на анализа на чувствителността като самостоятелен инструмент за анализ на риска е доста ограничено.

Метод ‘Дърво на вероятните решения’

                  Ограничението в използването на този метод се получава оттам, че за прилагането му проекта трябва да има предвидимо или разумно число на варианти на развитие. Метода е особено полезен в ситуации, когато решенията вземани във всеки момент от време силно зависят от решенията вземани преди това и от своя страна определят сценария на по-нататъшно развитие на събитията.

                 

                 

                  Имитационно моделиране (Метод Монте-Карло)

                  Практически този метод продемонстрира огрмните си възможности при използването му за оценка на риска в инвестиционните проекти, изпълнявани в условията на неопределеност. Метода е особено удобен с това, че много успешно се съчетава с останалите икономико – статистически методи, а също така с теорията на игрите и други методи от изследване на операциите. На практика се оказва че този метод често дава по – оптимистични оценки, отколкото другите методи, например анализа на сценариите, което се обуславя от избора на междинни варианти.

Управлението на риска – това е част от дейността  на ръководителите на фирмата(управленски и административен състав), която е насочена към икономически ефективната защита на фирмата от нежелателни случайни или съзнателни обстоятелства нанасящи в крайна сметка материални загуби на фирмата. Управлението на риска, както всяка управленска дейност има своите логически аспект (вземането на решение) и процедура (последователност от действия).

                  Следователно, Управлението на риска може да се определи като процес на формиране и осъществяване на решения, които могат да минимизират широк спектър от негативни влияния на случайни или злонамерени събития, нанасящи съществени материални загуби на фирмата 

                  Управлението на рисковете има следните аспекти:

Ø  Финансов

Ø  Юридически

Ø  Статистически (информационен)

Ø  Застрахователен

Ø  Отраслов

Ø  Организационен

МЕТОДИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА

                  Методите за управление на риска могат да се групират по следния начин:

1.      Методи за отклоняване на рисковете

2.      Методи за локализация на рисковете

3.      Методи за диверсификация на рисковете

4.      Методи за компенсация на рисковете

                  При избора на конкретен метод за управление на рисковете риск-мниджърът трябва да прилага следните принципи:

–       Не трябва да се рискува повече от собствения капитал!

–       Не трябва да се рискува много заради малко!

–       Трябва да се предвиждат последствията от риска!

1.      Методи за отклоняване на рисковете

                  Това са най-разпространените методи в икономиката.Те се използват от предприемачи, предпочитащи да действат на сигурно. Разделят се на:

•        Отказ от ненадеждни партньори;

•        Отказ от рисковани проекти;

•        Застраховане на рисковете;

•        Търсене на гаранти;

•        Уволнвние на некомпетентните работници.

1.      Методи за локализация на рисковете

                  Използват се рядко – в случаите когато ясно могат да се идентифицират рисковете и причината за възникването им. Отделяйки икономически най-опасните етапи или области от дейността в обособени структурни единици, те могат да станат по-контролируеми и да се намали нивото на риск.

 Към тях се отнасят:

•        Създаване на дъщерни предприятия;

•        Създаване на специални структурни подразделения (със собствен баланс);

•        Сключване на договори за съвместна дейност за реализирането на рискови проекти.

1.      Методи за диверсификация на рисковете

                  Свеждат се до разпределяне на общия риск и се разделят на:

§  Разпределяне на отговорността между участниците в проекта;

§  Диверсификация на видовете дейност в икономическата зона на управление;

§  Диверсификация на маркетинга и снабдяването;

§  Диверсификация на инвестициите;

§  Разпределяне ня риска във времето (по етапите на работа),

1.      Методи за компенсация на рисковете

§  Свързани са със създаването на механизми за предупреждение за опасност. Те са по-трудоемки и за ефективното им използване се изисква предварително обширна аналитична работа.

§  Разделят се на следните групи:

§  Стратегическо планиране;

§  Прогнозиране на външната обстановка;

§  Мониторинг на социално-икономическата и нормативно-правната среда;

§  Създаване на система от резерви:

§  Обучение и инструктиране на персонала.       

КОМПЛЕКСНА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКОВЕТЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО

                  Процеса на управление на рисковете на проекта обикновено включва изпълнението на следните процедури:

1.      Планиране на управлението на рисковете

2.      Идентификация на рисковете

3.      Качествена оценка на рисковете

4.      Количествена оценка на рисковете

5.      Планиране на реакцията при риск

6.      Мониторинг и контрол на рисковете

                  Всички тези процедури си взаимодействат. Всяка от тях се изпьлнява поне веднъ, във всеки проект. Независимо от това, че тук те се разглеждат като дискретни елементи със строго определени характеристики, на практика те често съвпадат или са взаимносвързани.При управлението на риска е необходимо да се използва интегриран подход, при който средствата и методите са еднакви за цялото предприятие, като при това компанията има добре обмислена стратегия. Интегрирания подход – това е активната позиция, която подразбира предвиждане, а не пасивна реакция при писк, такьв подход предоставя повече вьзможности и ограничава опасностите.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА СИСТЕМАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКОВЕТЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО

                  Системата за управление на риска може да осигури изпьлнението на редица управленски цели на организацията. Тя може да бъде в качеството си на основа на цялата управленска дейност и може да служи за основа на управленската стратегия и системата за контрол.

                  По- долу е представена йерархията на целите и етапите на разработка на системата за управление на комулативния (съвкупния) риск на предприятието.

–       Формулиране на концептуално ниво на виждането, стратегията и задачите на управление на предприятието и уточняването им на базата на взимна връзка и вътрешна логика;

–       Установяване на принципите на определяне, диагностика и оценка на риска, в качеството си на основа за формулиране на основните задачи и стратегии;

–       Използване на тези принципи за база за създаване на най – важните процедури за управленски контрол, в това число: създаване на схемата на организационна структура, подготовка на документите за делегиране на пълномощия, а също така и на техническите задания на основните и спомагателни подразделения на фирма;

–       Определяне на процедурата за обезпечаване на отговорност, самооценка и оценка на резултатите от дейността в съответствие на управление на риска и системата за контрол, използване на изходните данни от тази процедура като фактори за усъвършенстване на процеса на управление;

–                         Базирайки се на дадените по – горе принципи и процедури, разработване на механизъм за мониторинг и обратна връзка с цел обезпечаване на високо качество на процедурите, оценките и проверките за тяхното изпълнение.

Ефективното функциониране на системата за управление на риска изисква съблюдаването на редица принципи, които трябва да се заложат в нея на етапа на проектирането и създаването и:

§  Максимален обхват на съвкупността от рискове;

§  Минимизация на влиянието на писковете;

§  Адекватност на реакцията при рискове;

§  Приемане само на обосновани рискове.

                  Функциите, възлагани на системата за управление на риска, предполагат съдържането на самия процес на управление, който се свежда до следната поредица от действия:

§  Разработка на политика в областта на управление на риска;

§  Анализ на ситуацията на риск;

§  Разработка на алтернативни варианти на решение и избор на най-приемливия и правомерния от тях;

§  Определяне на достъпните пъти’а и средства за минимизация на риска;

§  Планиране и подготовка на мерки за неутрализация и/или компенсация на очакваните негативни последствия от риска.

§  . ФУНКЦИИ НА РИСК МЕНИДЖМЪНТА

§                    Различават два типа функции на риск мениджмънта – функции на обекта на управление и функции на субекта на управление.

§  Функции на обекта на управление

§  Организация за разширяване на риска;

§  Организация на рисковите вложения на капитала;

§  Оргнизация на работата по намаляване на величината на риска;

§  Организация на процеса на застраховане на риска;

§  Организация на икономическите отношения и връзките между субектите на стопанския процес.

§   

§  Функции на субекта на управление

§  Прогнозиране;

§  Организация;

§  Регулиране;

§  Координация;

§  Стимулиране;

§  Контрол.                 

§  ОСНОВНИ ПРАВИЛА  НА РИСК МЕНИДЖМЪНТА

§                    Риск мениджмънта има своя система от евристични правила в условията на риск. Основните правила на риск мениджмънта са:

§  Не трябва да се рискува повече, отколкото позволява собствения капитал.

§  Трябва да се мисли за последствията от риска.

§  Не трябва да се рискува много заради малко.

§  Положителното решение се взема само при отсътствие на съмнение.

§  Ако има съмнения се вземат отрицателни решения.

§  Не трябва да се мисли, че винаги има само едно решение. Може би има и други.

•