МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ БОТЕВГРАД
ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ
Бакалавърска програма Бизнесадминистрация
Учебна дисциплина “МИКРОИКОНОМИКА”
КУРСОВА РАБОТА
ВИДОВЕ
СТОПАНСКИ СИСТЕМИ - СЪЩНОСТ И РАЗЛИЧИЯ
Разработил:
Проверил:
проф.
З.Гъргаров
Фак. №
София
Декември
2010 г.
Комплексът от правила и
норми, в съответствие с които обществото организира собствената си икономика,
определя неговата стопанска система. При сравнителен анализ изпъкват множество
различия между националните икономически системи, изразяващи различни принципи
на организация на стопанската дейност. Това води до разграничаване между
отделните форми и типове на организация и строеж на икономическите системи.
Според Реймон Бар стопанските системи се
разграничават по няколко основни елемента:
· Дух - характер на икономическата мотивация;
· Форма
– съвкупност от социални,
юридически и институционални елементи, към които се отнасят: системата на
собственост, механизмът на разпределение, ролята на държавата и др.;
· Субстанция
– технически начини за
трансформиране на ресурсите в блага.
Този подход дава възможност за обособяване на няколко основни
алтернативни икономически системи.
Система на затвореното стопанство – характеризира се със
самозадоволяване, концентрация на властта в ръцете на собственика, примитивно
ръчно производство.
Система на занаятчийско стопанство – развива се разделението на
труда, работата по поръчка и ограниченият пазар, утвърждава се частната
собственост, ниско техническо равнище.
Система на капиталистическа икономика – икономическата мотивация се
обвързва с конкуренцията, рационализацията и стремежа за максимизиране на
печалбата. Силно развитие на частната собственост и предприемачеството. Формира
се развито пазарно стопанство. Държавата не участва или се намесва ограничено в
стопанския живот. Достига се високо техническо ниво на производство.
Система на социалистическа (колективна) икономика – стремежът е да
се постигне икономическо равенство и пълно задоволяване потребностите на
хората. Частната собственост се отхвърля и се развива колективна (обществена,
държавна) совственост. Пряка намеса на държавата в икономиката чрез широкомащабно
и директно планиране. Пазарните връзки са формални. Добро техническо равнище.
Система на корпоративна икономика – обществото се представа като
съвкупност от корпорации при запазена частна собственост и активна роля на
държавата. Добре развито техническо ниво на производство.
Според Р. Бар тази
класификация е полезна, но не може да се приложи в редица случаи при обясняване
на някои специфични, конвергентни елементи в отделни икономически системи.
Типичен пример е икономическата система на хитлеристка Германия, където са
налице всички черти на капиталистическата икономика, но държавата осъществява
пълен икономически контрол и планиране на дейностите.
Наред с посочените
алтернативни икономически системи се възприема и развитата от Валтер Ойкен идея
за разграничаване на няколкото абстрактни типа на организация. Според него
типът на организация се извежда въз основа на определен принцип, на който се
подчинява общият икономически процес. Така се обособяват два основни типа на икономическа организация.
Децентрализирана икономика
Връзките между отделните икономически субекти
се изграждат и съгласуват чрез пазарните механизми. Основна роля за определяне
на икономическото поведение има конкуренцията. Държавата се намесва ограничено
и косвено, като цели да подържа ефективността на пазарната система.
Централизирана икономика
Икономическата власт се концентрира в
държавата, която пряко определя и съгласува поведението на икономическите
субекти. Функционирането на икономическата система се осигурява чрез реализация
на държавни планове. Конкуренцията е заменена от държавна принуда.
Обособяването на формите
и типовете на организация на стопанските системи е от съществено значение за
икономическия анализ. Изведените въз основа на това характеристики могат да
бъдат интегрирани, обобщени в различни структурни аспекти и да дадат възможна
квалификация на по-сложни прояви при
функциониране на икономическата система.
Исторически с развитието
на обществото са възникнали и оформили няколко икономически системи: традиционна,
пазарна, командна и смесена.
Традиционна
(натурална) система
Традиционната икономика е
изградена въз основа на дълготрайни правила и обичаи, наследени от миналото и
предавани от поколение на поколение. Обикновено в тази икономическа система
пазарните връзки не са интензивни, стопанските единици в ролята на
производители и потребители произвеждат за себе си, изолирани от външна среда.
Въпреки че са възможни отделни елементи на капитализъм или социализъм, при
традиционната икономика отговори на въпросите какво, как, и за кого да се
произвежда дава собственика на средствата за производство. Какво да се
произвежда, зависи от това, което се е произвеждало в миналото, използват се
стари примитивни технологии, разпределя се според традициите и обичаите.
Характеризира се със затворен цикъл, патриархален вид, ограничено потребление.
Натуралното стопанство съществува още от примитивните общества, но достига своя
връх в епохата на феодализма. Днес все още се срещат елементи от натуралната
система навсякъде където се произвежда за собствени нужди, а не за нуждите на
пазара.
Пазарна
система (пазарно стопанство)
Това е система от връзки
и форми на реализацията им, които отразяват движението на стоките и парите и
образуването на пазарните цени. Най-ефективният тип връзки между икономическите
субекти, които обществото познава в досегашната си история, са пазарните
връзки.
При пазарна система
връзките между потребители и производители се установяват доброволно и свободно
върху принципите на частната собственост. Свободно функциониращата пазарна
система изключва действието на извънпазарни фактори във взаимоотношенията
купувач-продавач.
В основата на
ефективността на пазарните връзки са вградени два важни принципа – възмездност
и еквивалентност на размяната. Пазарните субекти участват доброволно на пазара
и се стремят да запазят своята собственост, затова очакват срещу предложения от
тях продукт да получат еквивалентен чужд продукт. Еквивалентността може да
зависи както от пазарните цени, така и от личните предпочитания на участниците
в сделката.
Разпределението на
ресурсите, производството и задоволяването на потребности се извършват чрез
посредничеството и под диктата на пазара. Чрез механизмите на пазара: търсене,
предлагане, конкуренция; се определя какво, как и за кого да се произвежда.
При пазарното стопанство какво и в какви
количества да се произвежда зависи главно от размера и изменението на търсенето
на пазара. Потребителите със своите предпочитания и избор застават
производителите да се стремят към определена структура на производство. Тези,
които отговарят адекватно на потребителското поведение, реализират по-добри
икономически резултати. По отношение на проблема, какво да се произвежда при
пазарно стопанство, се установява господство на потребителите.
Как да се произвежда,
другият важен проблем, се определя от изискванията за икономическа и техническа
ефективност. На практика това означава да се работи на границата на
произвоствените възможности –
най-рационално да се използват заетите ресурси. За постигането на тези
произвоствени граници се достига високо технологично ниво на производство. Друг
важен фактор за това как да се произвежда е конкуренцията, именно тя играе
ролята на „естествения отбор” в теорията на Дарвин. Това означава, че тези
които произвеждат най-ефективно остават, а техните по-малко икономически и
технически ефективни конкуренти отпадат от пазара. Съвършена конкуренция
(съответно съвършен пазар) е налице, когато на даден пазар на еднородна
продукция участват голям брой пазарни субекти с малък относителен дял в
реализираната продукция, имащи еднакъв достъп и информация за пазара. В
действителност такава перфектна конкуренция не съществува, което води до
занижаване на ефективността на пазарните принципи.
Пазарната икономика се
характеризира с:
1. пълна самостоятелност, независимост на
икономически обособени производители, които на свой риск осъществяват
предприемачество, ръководени от своя интерес.
2. доброволни сделки между равноправни партньори.
3. свободно формиране на цените под влияние на
„невидимата ръка” на пазара.
4. отворена към други икономики.
Пазарната икономика има доказани предимства като сред
тях можем да изтъкнем широкият набор от стоки и услуги, които имат възможност
да се предлагат, високата ефективност, широк простор за творчески,
изобретателски и предприемачески способности на икономическите субекти.
Смесена
икономика
Чистата пазарна система,
основана на принципа на свободната конкуренция, осигурява свобода на
предприемачеството. Принципа на саморегулация на пазара формира поведение в
съответствие с перфектната конкуренция. В съвременнате реалност обаче, трайно
установен е принципа на несъвършената конкуренция. Това е пазарна структура с
неголям брой участници поради ограничен достъп и информация за пазара, с възможност
да въздействат върху основните пазарни сили, а оттук и върху формирането на
пазарните цени. Проблемите свързани с
несъвършената конкуренция проличават най-ярко след Великата депресия от
1929-1933 г. При новите условия пазарът не е в състояние да възстановява
постоянно възникващите несъвършенства и диспропорции. Пазарното саморегулиране
и оптимизиране на производството при пълна заетост, характерни за съвършена
конкуренция, отстъпват място на икономически спадове, поява на безработица и
неефективно разпределение и използване на ресурсите. Несъвършената конкуренция
се изразява във формирането на сериозни пазарни дефекти, свързани с появата на
монополно високи/ниски цени, образуване на огромни монополни печалби,
ограничаване на предлаганите количества. Несъвършената конкуренция води до
установяване на икономическа власт, икономическо господство от отделни или
определен кръг пазарни участници. Те се стремят да ограничат мащабите и силата
на конкуренцията по отношение на собствената си дейност, а ограничаването на
конкуренцията води до намаляване на ефективността на пазара.
Необходимостта от
ограничаване на икономическата власт на отделни стопански субекти и
разрастването на пазарните дефекти налагат развитието на икономическите функции
на държавата. Намесата на държавата в икономиката се обосновава от
кейнсианската икономическа теория въз основа на реалностите по време на
икономическата криза от 1929-1933 г. Целта на тази намеса е да се предпази икономиката от пазарни
несъвършенства и дефекти и с това да се стимулира развитието на конкуренцията.
Смесената икономика е пазарна система на
държавното и частното предприемачество, в която се преплитат елементи на
монопол и конкуренция. Намесата на държавата е предизвикана от недостатъците на
пазара в условия на несъвършена конкуренция. Стремежът е да се запази пазарната
система и да се увеличи нейната ефективност.
Една от основните задачи на държавата е
определянето на общите принципи на икономическо поведение – правото на частна
собственост и съответните права и
ограничения в тази област, правните механизми за функциониране на икономиката.
За формирането на реална и ефективно работеща пазарна система е важен принципа
за създаване на институционални условия за конкурентно пазарно поведение.
Друга важна задача е реакция
на външни и странични ефекти. Тъй като определени икономически дейности водят
до получаване на вторични ефекти, част от които вредни, други полезни,
държавата се стреми да ограничи първите и подпомогне вторите.
Трета основна функция на
държавата е осигуряване на обществени блага, които се потребяват общо от
населението, а придобиването им се осигурява от държавата за сметка на бюджета.
Инструментите за
постигане на държавните целите са: държавни разходи за покупка на стоки и
услуги; данъци; трансферни плащания.
Смесената икономика като
система се стреми да укрепи пазарните принципи чрез намесата на държавата, като
целта е смекчаване на последствията от несъвършената конкуренция, осигуряване
на стабилен икономически растеж, справедливо преразпределение на доходите, така
че да се гарантират условия за съществуване на всички.
Командна
икономика
Командна, или централизирана планова система е
тази, при която производството и движението на стоки се определят главно от
търсенето и предлагането на държавата, респективно от определените от нея цени.
Държавата нарушава или отменя принципите на частната собственост и централизира
механизмите на осъществяване на връзките между потребителите и производителите.
Съставя се държавен план за развитието на икономиката, като в него се определя
какво да се произвежда, как да се произвежда и как да се разпределят ресурсите
и доходите в обществото. Пазарните връзки при централизирана планова система са
формални. С други думи командната икономика се характеризира с пряка намеса на
държавата в живота на обществото.
Характеристиките на командната икономика са изведени от
социалистическата форма на икономическа организация.
В плановата икономика се съдържат белези както
на пазарната така и на традиционната система. Отворена към външна среда,
пазарни категории – цени, пари, стокообращение, но управлението е от
собственика на производствените ресурси – държавата.
Основният проблем на тази
система е решаването на икономически проблеми по политически път, като се
определят основни насоки и приоритети за развитие, задължителни за изпълнение,
но без нужната икономическа ефективност. Управляващият център взема решения от
името на обществото, които не винаги отразяват икономическите интереси на
отделните индивиди. Цените се определят по политически път. Създават се условия
за разточителство на ограничените ресурси, нерационално използване на работната
сила и производствени мощности. Отказът от пазарни механизми води до
незаинтересованост у производителите, липса на инициатива, апатия към
разхищения. Липсата на конкуренция поради монопола задържа и техническия
прогрес, макар самата държава да отделя средства за такъв.
Макар сравнително силното
начало на сталинския социализъм, този тип икономическа система се оказа
неефективна и се срина, поемайки пътя към смесено стопанство, но запазвайки
привилегиите на вече бившия политически елит.
С развитието на
научно-техническия прогрес и постоянното увеличаване на населението,
производството и нуждата от стоки непрекъснато нарастват. Това от своя страна
води до нуждата от по-добри икономически взаимоотношения. Именно така се заменя
традиционното стопанство с пазарното, което пък страда от несъвършената
конкуренция и се заменя със смесено, стремящо се да запази основния двигател на
прогреса – конкуренцията. Именно тази намеса на държавата според
социалистичесакта форма трябва да подържа нивата на производство симулирайки перфектната
конкуренция, за да има всичко за всички, но това се оказва непостижимо в реални
условия.
Харесами много
ОтговорИзтриване