УНИВЕРСИТЕТ
ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Финансово-счетоводен факултет
МАКРОИКОНОМИКА
КУРСОВА
РАБОТА
Изготвил:
Специалност: Публични финанси, 4 семестъра, дистанционно
обучение, І семестър, І курс,
уч. 2011/2012 год., факултетен №
Преподаватели: проф. Стати Статев и
гл. ас. д-р
Стела Ралева
КАЗУС №1
Предполагаме,
че в дадена национална икономика се наблюдават едновременно дефлация и умерено
нарастване на равнището на съвкупното производство. Как можете да обясните тази
ситуация от гл. т. на модела на макроикономическо равновесие “съвкупно
търсене-съвкупно предлагане”. Илюстрирайте графично. Посочете кои фактори могат
да предизвикат подобни промени в икономиката. Какво според Вас може да направи
централната банка в такава ситуация, ако иска да ускори растежа на съвкупното
производство? Какви ще бъдат последиците от такива действия за равнището на
цените?
Съгласно модела на макроикономическо
равновесие, базиран на съвкупното търсене и съвкупното предлагане, равновесие е
налице, когато икономиката е в състояние при което търсеното количество реален
БВП е равно на краткосрочното предлагано количество реален БВП при определено
равнище на цените. Графично той се
представя по следния начин.
LAS
AD
SAS
E
реален БВП
(млрд. лв.)
Дефлатор
на БВП
200
190
180
170
160
150
140
130
120
110
100
29 31 33 35 37 39 41 43 45 47 49
фиг. 1
На представената графика с LAS е означена кривата на дългосрочното съвкупно предлагане, с AD
е означена кривата на съвкупното търсене, със SAS – кривата на краткосрочното
съвкупно предлагане. На представената графика точката на макроикономическо
равновесие се намира в точка Е, при обем на БВП от 39 млрд. лв. и при ниво на
цените 160%.
Описаната
в условието ситуация, при която се съчетават
дефлация и умерено нарастване на обема на съвкупното производство може да бъде наблюдавана в три случая.
На първо място следва да
разгледаме случая, при който първоначално се наблюдава първоначално увеличаване
на краткосрочното съвкупно предлагане.
Нека си представим хипотетичната икономика чието равновесно състояние е
изобразено на фиг. 1, в която макроикономическо равновесие е постигнато в точка
Е, при обем на БВП от 39 млрд. лв. и при ниво на цените 160%
200
190
180
170
160
150
140
130
120
110
100
LAS
AD
SAS
E
SASI
EI
Дефлатор
на БВП
29 31 33 35 37 39 41 43 45 47 49
реален БВП
(млрд. лв.)
фиг. 2
Ако
в тази икономика поради например увеличаване на цените на суровините (петрола),
е настъпил спад на съвкупното предлагане, кривата SAS на краткосрочното съвкупно предлагане ще се е изместила нагоре
в позиция SASI, а равновесното състояние на икономиката ще е вече в
точка ЕI , която съответства на равнище на цените 170% и БВП в
размер на 35 млрд лв. (фиг. 2) Това състояние се характеризира като рецесионен
разрив, при който реалния БВП е под потенциалния, а безработицата е над
естествената си норма. От този момент нататък са възможни два варианта на развитие на
икономиката. Или да бъдат предприети мерки от страна на правителството и
централната банка, целящи повишаване на потреблението, което ще доведе до
изместване на кривата на съвкупното потребление AD
нагоре и установяване или да не бъдат предприемани такива мерки и да се изчака
постепенно спадане на работните заплати и на цените на суровините и
материалите. Именно в този етап – на възстановяване на икономиката, при
настъпване на тези условия и ако не бъдат предприети мерки насочени към
увеличаване на съвкупното потребление, ще бъдат налице и дефлация и нарастване на равнището на съвкупното производство, тъй
като кривата на краткорсочно съвкупно предлагане SASI ще започне да
се връща към първоначалното си положение SAS. Този вариант е малко вероятен, тъй като първо, изисква значително
време за възстановяване на икономиката от настъпилия рецесионен разрив и второ,
е напълно възможно цените на суровините да не спаднат, а работните заплати да
не са достатъчно гъвкави в низходяща посока.
Вторият случай, в който е
възможно да наблюдаваме описаните в казуса явления е този, в който поради,
например намаляване на цените на суровините, се наблюдава увеличаване на обема
на краткосрочното съвкупно предлагане.
Ако отново вземем като отправна точка хипотетичната икономика от фиг. 1,
при която макроикономическо равновесие е постигнато в точка Е, при обем на БВП
от 39 млрд. лв. и при ниво на цените 160%
200
190
180
170
160
150
140
130
120
110
100
LAS
AD
SAS
E
Дефлатор
на БВП
EI
EII
SASI
29 31 33 35 37 39 41 43 45 47 49
реален БВП
(млрд. лв.)
фиг. 3
В
този случай кривата на краткосрочно съвкупно предлагане SAS ще се придвижи на
долу до ново положение SASI, а равновесното положение ще се установи
в т. ЕI при ниво на цените от 150% и обем на БВП 43 млрд. лв. В тази
равновесна точка, в краткосрочен план, реалният БВП надхвърля потенциалния БВП
(LAS), а безработицата е под нивата на естествената си норма. Въпреки, че това положение не може да се
характеризира като стабилно макроикономическо равновесие и естественото
развитие на тази икономическа ситуация предполага нарастване на работната
заплата, и възстановяване на безработицата на естествените ѝ нива, респективно
- изместване на кривата на съвкупното търсене и установяване на ново
макроикономическо равновесие в т. ЕII, то следва да бъде отбелязано,
доколкото първият етап от развитието му, отговаря на поставените в казуса
условия.
Третият случай, в който е възможно да наблюдаваме съчетание между дефлация и
ръст на краткосрочното съвкупно предлагане е този, в който първоначално, се
наблюдава намаляване на съвкупното търсене. Нека отново вземем като отправна
точка хипотетичната икономика от фиг. 1, при която макроикономическо равновесие
е постигнато в точка Е, при обем на БВП от 39 млрд. лв. и при ниво на цените
160%
LAS
200
190
180
170
160
150
140
130
120
110
100
Дефлатор
на БВП
E
EI
SAS
EII
AD
SASI
ADI
29 31 33 35 37 39 41 43 45 47 49
реален БВП
(млрд. лв.)
фиг. 4
Ако под въздействието на определени
фактори съвкупното търсене спадне от AD на
ADI равновесният реален БВП ще
спадне под
нивото на дългосрочното съвкупно предлагане на 35 млрд. лв., ще имаме ново
равновесно положение ЕI при нива на цените от 145% и безработица над
естествената ѝ норма. При това положение
по-ниското равновесно равнище на цените от 145% повишава покупателната способност
на работната заплата и на доходите на производителите на суровини и материали.
Относително се увеличават производствените разходи на фирмите спрямо цените на
тяхната продукция. Това води до намаляване на работните заплати и до
поевтиняване на суровините и материалите. Под въздействието на тези фактори
кривата на краткосрочното съвкупно предлагане се измества вертикално надолу от SAS
на SASI и равновесието при пълна заетост отново се
възстановява при равновесен реален БВП 39 млрд. лв. само че при по-ниско
равнище на цените от 135%.
Целият
описан процес е се характеризира с дефлация, но съчетание от дефлация и
нарастване на съвкупното производство се наблюдава само във втория етап на
процеса – при движение на равновесното състояние на икономиката от т. EI
към т. EII
В
обобщение, може да се каже, че независимо от различните описани ситуации, в
които можем да наблюдаваме съчетанието на дефлация и ръст на съвкупното
предлагане, можем да обобщим, че това и в трите случая е при изместване
вертикално надолу на кривата на краткосрочното съвкупно предлагане.
Причините,
които могат да доведат до описаната по-горе ситуация са както следва: увеличаване на работната сила, нарастване на
образователно-културното равнище, засилване на стимулите за труд, подобряване
на технологиите, увеличаване на производственото оборудване, откриване на нови
суровини и материали, бавно изменение на структурата на БВП, подобряване на
природно-климатичните условия, понижаване на работната заплата, спадане на
цените на суровините и материалите.
Политиката, която може да проведе
централната банка при тези условия с оглед ускоряване на растежа на
съвкупното производство е експанзионистична парична политика. Както е известно разходното равновесие се
определя от независимите разходи, а инвестициите, като най-динамичен техен
компонент зависят от лихвения процент. При равни други условия колкото е
по-висок лихвеният процент, толкова по малки са инвестициите, независимите и
равновесните разходи. Същевременно лихвеният процент се определя от
равновесието на паричния пазар и може да бъде намален чрез увеличаването на
количеството пари от страна на централната банка. Централната банка може да активизира
кредитната дейност на финансовите посредници чрез намаляване на минималните
задължителни резерви, намаляване на сконтовия процент, увеличаване на обема на
краткосрочните кредити на търговските банки за покриване на временен недостиг
на ликвидност и ломбардните заеми, намаляване на предлагането на ДЦК и
увеличаване на интензивността на изкупуването им. Нарастването на паричното
предлагане ще рефлектира на паричния пазар чрез понижаване на равновесния
лихвен процент, което от своя страна ще предизвика увеличаване на инвестициите,
правителствените и разходите на чужденците (нетния експорт), оттук се увеличава
величината на съвкупното търсене и на брутния вътрешен продукт (дохода), а
безработицата се намалява. Така планираните съвкупни разходи и реалният БВП при
разходно равновесие нарастват, което увеличава и търсенето на реални пари. Влиянието
на тази парична политика от страна на централната банка ще доведе освен до
нарастване на БВП и до нарастване на
инфлацията и повишаване на цените.
Графично изразен, гореописания процес
може да се види на фиг. 5 и 6
MSI
MS
12
11
10
9
8
7
6
5
4
3
2
Год. лихвен
%
MME
MMEI
29 31 33 35 37 39 41 43 45 47 49
реални пари
(млрд. лв.)
фиг.5
Кривата
на паричното предлагане MS ще се измести на дясно в кривата MSI.
Всеки ще се стреми да намали количеството налични пари чрез закупуване на финансови
фондове, което ще доведе до спад на лихвения процент. При по-малък лихвен
процент хората ще пожелаят да задържат увеличилите се реални пари, които
посредством паричната политика на централната банка се създават в банковата
система, което ще доведе до изместване на равновесното състояние на паричния
пазар от т. MME в т. MMEI.
12
11
10
9
8
7
6
5
4
3
2
год. лихвен %
0 2 4 6 8 10 12 14 16 18 20
инвестиции
(млрд. лв.)
фиг. 6
Нарастването
на съвкупното търсене е предизвикано от повишаване на паричното предлагане и
спадане на лихвения процент, при което инвестициите нарастват.
В
практиката обаче не се прилага само парична политика, а комбинация от парична и
фискална политика. Изборът на комбинация от фискална и парична политика определя
възможностите за дългосрочен икономически растеж повлиян от равнището на
инвестиции, което води до натрупването на капитал.
КАЗУС №2
Анализирайте
динамиката на износа на Република България за периода 1995 – 2010 г.
Коментирайте наблюдаваните тенденции въз основа на емпирични данни за износа на
страната в абсолютно изражение (в млн. евро или млн. лева) и в относително
изражение (като % от БВП). Направете структурна характеристика на износа - по
групи страни и по групи стоки и проследете по-важните структурни изменения във
времето.
Данни за износа на Република
България за периода 1995-2010 год. има публикувани на сайтовете на Националния
статистически институт (НСИ) – nsi.bg и на Българска народна банка (БНБ) bnb.bg. За целите на сравнението са взети данните за
периода 1995 – 2010 год. на НСИ за реалния БВП и износа на стоки и услуги по
съпоставими цени на 2005 год. и на БНБ за износа по основни търговски региони и
начин на използване.
БВП
и износ на стоки и услуги по съпоставими цени на 2005 год.
|
||||||
Година
|
Брутен вътрешен продукт (млн.
лв.)
|
Износ на стоки и услуги (млн. лв.)
|
||||
Общо
|
Стоки
|
Услуги
|
||||
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
||
1995
|
34 444
|
13 332
|
9 600
|
3 513
|
||
1996
|
31 333
|
13 200
|
8 979
|
4 200
|
||
1997
|
30 818
|
15 149
|
9 741
|
5 844
|
||
1998
|
32 316
|
19 364
|
13 183
|
5 991
|
||
1999
|
32 951
|
18 464
|
12 708
|
5 505
|
||
2000
|
34 837
|
15 520
|
9 713
|
5 938
|
||
2001
|
36 284
|
16 451
|
10 831
|
5 645
|
||
2002
|
37 971
|
18 059
|
12 453
|
5 580
|
||
2003
|
40 061
|
19 976
|
13 780
|
6 167
|
||
2004
|
42 765
|
22 350
|
15 362
|
6 955
|
||
2005
|
45 484
|
18 438
|
10 256
|
8 181
|
||
2006
|
48 445
|
27 777
|
20 073
|
7 704
|
||
2007
|
51 569
|
29 474
|
21 321
|
8 150
|
||
2008
|
54 761
|
30 371
|
22 193
|
8 158
|
||
2009
|
51 762
|
26 963
|
19 672
|
7 275
|
||
2010
|
51 840
|
31 344
|
23 752
|
7 675
|
||
табл. 2.1 БВП и износ на стоки и услуги по
съпоставими цени на 2005 год.
графика 2.1 БВП и износ на стоки и услуги по
съпоставими цени на 2005 год.
От данните в
табл. 2.1 и графика 2.1 се вижда, че за периода 1997-2008 год., реалният БВП
имат устойчива тенденция към нарастване. Периодите от 1995-1997 и 2008-2010 год
се характеризират с намаляване на реалния БВП, като през 2010 год. БВП
отбелязва незначително нарастване от 78 млн. лв. или 0,15%. На фона на това
относително стабилно развитие на тенденцията на движение на реалния БВП,
износът през същите периоди има значително по-динамично развитие. Въпреки, че
общата тенденция е към нарастване на абсолютния размер на износа, неговото
развитие е непостоянно и се характеризира със значителни спадове през 2000 (-15,95%), 2005 (-17,51%) и 2009 год. (-11,22%).
Възстановяването на нивата от преди посочените спадове на БВП също е различно –
докато след спада от 2000 год. достигането на нивото от преди спада отнема три
поредни години с умерено нарастване средно с 8,7% на година, възстановяването
на обема на износа след спадовете от 2005 и 2009 година отнемат само една
година, които се характеризира с ръст от 50,65%, (2006 год.) и 16,25% (2010
год.). Тези два скока в абсолютния обем на износа могат да бъдат тълкувани по
различен начин – докато ръстът от над 50% през 2006 год. може да бъде тълкуван
като завоюване на нови позиции в страните от ЕС, Балканския Полуостров и Азия
за българските износители, за което говори и ръстът на относителното тегло на
дела на износа за тези държави в структурата на износа, то ръстът от 16,25%
през 2010 год. може да се разглежда основно като възстановяване на позициите на
износителите ни след спада по време на икономическата криза през 2008-2009 год.
Въпреки отбелязаната нестабилност в развитието на износа, експоненциалната му
трендова линия показва устойчива тенденция към нарастване на абсолютния му размер.
Интерес
представлява и развитието на износа като процентно съотношение към реалния БВП
през разглеждания период. Изчисленията в
табл. 2.2 са базирани на публикуваните от НСИ данни за БВП по съпоставими цени
на 2005 год. Данните за това са представени
в табл. 2.2 и графика 2.2.
БВП,
износ (Ex), внос (Im) и нетен износ (X)
на стоки и услуги (млн. лв.)
по съпоставими цени
на 2005 год.
|
||||||||
Година
|
Брутен вътрешен продукт
|
Ex
|
Im
|
X
|
||||
Общо
|
% от БВП
|
Общо
|
% от БВП
|
Общо
|
||||
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
||
1995
|
34 444
|
13 332
|
38,71%
|
12 085
|
35,09%
|
1 247
|
||
1996
|
31 333
|
13 200
|
42,13%
|
11 238
|
35,87%
|
1 962
|
||
1997
|
30 818
|
15 149
|
49,16%
|
11 876
|
38,53%
|
3 273
|
||
1998
|
32 316
|
19 364
|
59,92%
|
17 640
|
54,58%
|
1 725
|
||
1999
|
32 951
|
18 464
|
56,04%
|
18 651
|
56,60%
|
-187
|
||
2000
|
34 837
|
15 520
|
44,55%
|
16 879
|
48,45%
|
-1 360
|
||
2001
|
36 284
|
16 451
|
45,34%
|
19 289
|
53,16%
|
-2 838
|
||
2002
|
37 971
|
18 059
|
47,56%
|
20 607
|
54,27%
|
-2 548
|
||
2003
|
40 061
|
19 976
|
49,86%
|
24 039
|
60,00%
|
-4 062
|
||
2004
|
42 765
|
22 350
|
52,26%
|
27 375
|
64,01%
|
-5 025
|
||
2005
|
45 484
|
18 438
|
40,54%
|
25 301
|
55,63%
|
-6 864
|
||
2006
|
48 445
|
27 777
|
57,34%
|
37 357
|
77,11%
|
-9 581
|
||
2007
|
51 569
|
29 474
|
57,15%
|
40 954
|
79,42%
|
-11 480
|
||
2008
|
54 761
|
30 371
|
55,46%
|
42 686
|
77,95%
|
-12 315
|
||
2009
|
51 762
|
26 963
|
52,09%
|
33 734
|
65,17%
|
-6 770
|
||
2010
|
51 840
|
31 344
|
60,46%
|
35 263
|
68,02%
|
-3 919
|
||
табл.
2.2 БВП, износ, внос и нетен износ като процентно
изражение от БВП
графика. 2.2 Износ за
периода 1995-2010 год, като процентно изражение от БВП
От
данните в табл. 2.2 и графика 2.2 се вижда, че през целия изследван период е
налице тенденция към устойчиво нарастване на износа като процентно изражение от
БВП – минималната му стойност в началото на периода е 38,71%, докато в края на
периода износът вече е 60,46% от БВП. Това, наред с данните за вноса, които
варират в още по-широки граници – от 35,09% през 1995 год. до 79,42% през 2007
год. е сигурен индикатор за стабилно и целенасочено отваряне на икономиката на
България към останалия свят. Показателно за това е и разликата в реакцията на
икономиката ни през кризисните периоди
1996-1997 и 2008-2009 год. И през двата кризисни периода реалният БВП
рязко намалява, но през периода 1996-1997 год., когато кризата е вътрешна и не
засяга международната икономика, износът намалява значително по бавно от БВП,
то през периода на международна икономическа криза скоростта на спад на износа
съответства на този на БВП и същевременно възстановяването на износа през 2010
год. е пряко обусловено от периода на икономическо възстановяване на останалия
свят и предимно на страните от ЕС, за които през този период се изнася над 60%
от целия обем на износа.
Важно
е да се разгледа и развитието на съотношението на вноса и износа към БВП. (граф. 2.3)
графика. 2.3 Износ (Ex) и внос (Im) за периода
1995-2010 год, като процентно изражение от БВП
При анализ на
данните в графика 2.3 и данните за реалния БВП в графика 2.1 се вижда, че
докато с нарастване на реалния БВП от 1998 до 2008 год. вносът се движи нагоре
в широки граници от 30,96 процентни пункта и бележи значителен ръст, като
от 59,92% от БВП през 1998 год. нараства
устойчиво до 77,95% от БВП през 2008 год., като има пик от 79,42% през 2007
год. , то през същите 11 години на икономически възход, износът се движи в
значително по-тесни граници от 19,39 процентни пункта, като бележи спад през
периода 1998-2001 год., като от този момент започва да нараства бавно до 2008
год., но запазва движението си близо до усреднената му стойност от 51% от
БВП. Прави впечатление че в началото и
края на посочения 11 годишен период, съотношението на износа към реалния БВП е
почти същото – 59,92% от БВП през 1998 год. и 55,46 от БВП през 2008 год. Тази
характерна особеност в развитието на съотношението на износа и вноса към
реалния БВП обуславя отрицателните стойности на нетния износ от 1999 до 2010 год.
вкл. , а също така е и индикатор за наличие на структурни проблеми в
икономиката и за това, че нарастването на БВП през периода на икономически
възход от 1998 до 2008 год. не е било съпътствано от нарастване на
конкурентните предимства на произвежданите в България стоки и услуги на
международния пазар. Водещи икономисти
считат, че валутния борд и обвързаността на лева с еврото е довело до
надценяване на лева и разглеждат това като основна причина за липсата на растеж
на износа като процентно съотношение от БВП. Това становище безспорно е вярно,
но при анализа на ефектите на надценената национална валута, следва да се
вземат предвид и данните за
производителността на труда в страните членки на ЕС, публикувани от Евростат,
които сочат, че въпреки постоянното
нарастване на този показател от 1998 год., когато е бил 25% от средната за ЕС
производителността на труда в България към настоящия момент е едва 40% от
средната за ЕС.
ОБЩО
млн €
|
ЕС
|
Балкански п-в
|
Други в Европа
|
С. и Ю. Америка
|
Азия
|
Други
|
||||||||
млн €
|
%
|
млн €
|
%
|
млн €
|
%
|
млн €
|
%
|
млн €
|
%
|
млн €
|
%
|
|||
1995
|
3837
|
1690
|
44,04%
|
611
|
15,92%
|
615
|
16,02%
|
222
|
5,78%
|
444
|
11,57%
|
256
|
6,68%
|
|
1996
|
3744
|
1658
|
44,27%
|
587
|
15,68%
|
601
|
16,04%
|
177
|
4,72%
|
471
|
12,58%
|
252
|
6,72%
|
|
1997
|
4256
|
2081
|
48,90%
|
590
|
13,85%
|
601
|
14,11%
|
211
|
4,96%
|
478
|
11,22%
|
296
|
6,96%
|
|
1998
|
3747
|
2141
|
57,13%
|
470
|
12,54%
|
381
|
10,18%
|
158
|
4,21%
|
302
|
8,05%
|
296
|
7,89%
|
|
1999
|
3734
|
2135
|
57,18%
|
572
|
15,32%
|
321
|
8,60%
|
199
|
5,33%
|
240
|
6,43%
|
267
|
7,14%
|
|
2000
|
5253
|
2951
|
56,18%
|
1110
|
21,13%
|
277
|
5,27%
|
296
|
5,63%
|
334
|
6,35%
|
286
|
5,44%
|
|
2001
|
5714
|
3468
|
60,69%
|
870
|
15,22%
|
309
|
5,41%
|
386
|
6,76%
|
308
|
5,39%
|
373
|
6,53%
|
|
2002
|
6063
|
3763
|
62,06%
|
952
|
15,70%
|
296
|
4,88%
|
387
|
6,38%
|
294
|
4,86%
|
371
|
6,12%
|
|
2003
|
6668
|
4214
|
63,19%
|
1042
|
15,62%
|
231
|
3,47%
|
392
|
5,88%
|
364
|
5,46%
|
426
|
6,39%
|
|
2004
|
7985
|
4971
|
62,25%
|
1315
|
16,47%
|
294
|
3,68%
|
461
|
5,78%
|
479
|
5,99%
|
465
|
5,83%
|
|
2005
|
9466
|
5702
|
60,23%
|
1699
|
17,94%
|
324
|
3,42%
|
424
|
4,48%
|
602
|
6,36%
|
716
|
7,57%
|
|
2006
|
12012
|
7287
|
60,66%
|
2507
|
20,87%
|
486
|
4,05%
|
505
|
4,21%
|
969
|
8,07%
|
258
|
2,15%
|
|
2007
|
13512
|
8220
|
60,83%
|
2667
|
19,74%
|
714
|
5,28%
|
544
|
4,02%
|
1068
|
7,91%
|
300
|
2,22%
|
|
2008
|
15204
|
9104
|
59,88%
|
2651
|
17,44%
|
899
|
5,91%
|
430
|
2,83%
|
1450
|
9,54%
|
670
|
4,41%
|
|
2009
|
11699
|
7587
|
64,85%
|
1684
|
14,39%
|
634
|
5,42%
|
266
|
2,27%
|
910
|
7,78%
|
619
|
5,29%
|
|
2010
|
15561
|
9462
|
60,81%
|
2423
|
15,57%
|
1183
|
7,60%
|
325
|
2,09%
|
1342
|
8,62%
|
826
|
5,31%
|
|
табл. 2.3 Структура на износа на България по
групи държави. Източник БНБ
На табл. 2.3. са представени данните
за структурата на износа на България по групи държави. Най-голямо впечатление
прави устойчивата тенденция на нарастване на относителния дял на търговията със
страните членки на ЕС за сметка на останалите контрагенти на българските
износители (граф. 2.4.)
1995 год. 2010
год.
граф. 2.4 Структура на износа на България по
групи държави – относителни дялове за 1995 и 2010 год.
През целия период от 1995 год. до
2010 год. относителният дял на износа за страните членки на ЕС устойчиво е нараствал,
като от 44,04% през 1995 год. е достигнал 60,81% от целия износ за 2010 год.
Това илюстрира процеса на интеграция на икономиката на България към
европейската, но и същевременно е
индикатор за непълноценност на външноикономическата ориентация на националната
икономика. При подобна структура на
износа, той, както и цялата икономика на страната се оказват твърде уязвими от
локални икономически проблеми. Пример за това са влошаващите се очаквания за
националната икономика поради очакваната през 2012 год. рецесия на икономиките
от ЕС. Ако България имаше по-добри икономически връзки със страните от Азия,
Африка, Австралия и Северна и Южна Америка, които очакват икономически растеж
през 2012 година, очакваната рецесия в
страните от ЕС, щеше да засегне националната ни икономика в значително по-ниска
степен. Вместо това, видно от данните в таблица 2.3 през изследвания период
относително устойчив остава само делът на износа за съседните държави на
Балканския Полуостров (около 16,5%). Делът на износа за всички останали региони
на света – другите европейски държави (сред които и Русия), Северна и Южна
Америка и Азия през целия период намалява, като най-значителен е спадът на
търговията с европейските държави извън ЕС – от 16,02% на 7,6%. В статистиката на БНБ Австралия и
държавите от Африканския континент са отчетени в графа „Други”, като техният
дял в износа на България е стабилен, но незначителен – средно около 6% през
целия период (граф. 2.5).
граф. 2.5 Структура
на износа на България по групи държави – относителни дялове 1995-2010 год.
Вътрешната структура на износа на
България по видове стоки е описана в таблица 2.4. Като цяло тя е стабилна, без
съществени резки изменения през годините.
ОБЩО
|
Потребителски стоки
|
Суровини и материали
|
Инвестиционни стоки
|
Енергийни ресурси
|
Друг износ
|
|||||||
млн €
|
млн €
|
%
|
млн €
|
%
|
млн €
|
%
|
млн €
|
%
|
млн €
|
%
|
||
1995
|
3837,2
|
1002
|
26,11%
|
2037,7
|
53,10%
|
534,9
|
13,94%
|
262,6
|
6,84%
|
0
|
0,00%
|
|
1996
|
3744,1
|
1072,3
|
28,64%
|
1856,8
|
49,59%
|
565,7
|
15,11%
|
249,3
|
6,66%
|
0
|
0,00%
|
|
1997
|
4256,2
|
1174,6
|
27,60%
|
2111,7
|
49,61%
|
624,6
|
14,68%
|
345,3
|
8,11%
|
0
|
0,00%
|
|
1998
|
3746,9
|
1162,8
|
31,03%
|
1731,8
|
46,22%
|
600,5
|
16,03%
|
251,7
|
6,72%
|
0
|
0,00%
|
|
1999
|
3733,7
|
1248,7
|
33,44%
|
1567,5
|
41,98%
|
571,1
|
15,30%
|
346,4
|
9,28%
|
0
|
0,00%
|
|
2000
|
5253,1
|
1564,4
|
29,78%
|
2321,9
|
44,20%
|
599,7
|
11,42%
|
767,1
|
14,60%
|
0
|
0,00%
|
|
2001
|
5714,2
|
1916,9
|
33,55%
|
2331,2
|
40,80%
|
698,7
|
12,23%
|
767,4
|
13,43%
|
0
|
0,00%
|
|
2002
|
6062,9
|
2134,2
|
35,20%
|
2535,2
|
41,81%
|
802,5
|
13,24%
|
591
|
9,75%
|
0
|
0,00%
|
|
2003
|
6668,2
|
2440,5
|
36,60%
|
2758,9
|
41,37%
|
912,2
|
13,68%
|
556,6
|
8,35%
|
0
|
0,00%
|
|
2004
|
7984,9
|
2623,4
|
32,85%
|
3477,6
|
43,55%
|
1075,3
|
13,47%
|
808,6
|
10,13%
|
0
|
0,00%
|
|
2005
|
9466,3
|
2728,6
|
28,82%
|
4056,2
|
42,85%
|
1459,7
|
15,42%
|
1221,8
|
12,91%
|
0
|
0,00%
|
|
2006
|
12011,9
|
2948
|
24,54%
|
5465,7
|
45,50%
|
1738,8
|
14,48%
|
1859,3
|
15,48%
|
0
|
0,00%
|
|
2007
|
13511,9
|
3250
|
24,05%
|
6105,3
|
45,18%
|
2160,8
|
15,99%
|
1995,8
|
14,77%
|
0
|
0,00%
|
|
2008
|
15204
|
3417,7
|
22,48%
|
6765,2
|
44,50%
|
2516
|
16,55%
|
2500,9
|
16,45%
|
4,1
|
0,03%
|
|
2009
|
11699,2
|
3289,6
|
28,12%
|
4993,2
|
42,68%
|
1898,3
|
16,23%
|
1513,2
|
12,93%
|
4,8
|
0,04%
|
|
2010
|
15561,2
|
3950,8
|
25,39%
|
6824,3
|
43,85%
|
2666,9
|
17,14%
|
2113,6
|
13,58%
|
5,5
|
0,04%
|
|
табл. 2.4 Структура на износа на България по
групи стоки. Източник БНБ
Относителният дял на потребителските
стоки в износа варира в не много широки граници и остава стабилен през всичките
години, като формира около 30% от износа. Трайна тенденция към понижаване
бележи делът на суровините и материалите, който от 53,10% през 1995 год.
намалява до 43,85% през 2010 год. След
спад през периода 1999-2004 год. инвестиционните стоки възстановяват дела си от
началото на изследвания период и от 2004 год. имат слабо изразена тенденция към
нарастване на относителния дял в износа. Най-значително (близо два пъти) през
периода нараства делът на изнесените енергийни ресурси – от 6,84% през 1995
год. делът им нараства до 16,45% през 2008 год. след което започва постепенно
да спада, но се запазва значително над нивата си от 1995-1999 год. (граф. 2.6 и 2.7.)
1995
год. 2010
год.
граф. 2.6 Структура
на износа на България по групи стоки – относителни дялове 1995 и 2010 год.
граф. 2.7 Структура
на износа на България по стоки – относителни дялове 1995-2010 год.
КАЗУС №3
Предполагаме,
че националната икономика е в състояние на рецесия. Посочете какви мерки може
да предприеме правителството с цел да стимулира ръста на съвкупното
производство. Изобразете графично предизвиканите от тези мерки промени в
разходното равновесие, както и последващите изменения в равновесието на
паричния пазар. Обяснете кога експанзионистичната фискална политика ще бъде
ефективна и кога ще бъде неефективна. Дефинирайте изтласкващия ефект на частните
разходи и обяснете причините за неговото проявление.
Правителството може да окаже влияние върху икономиката чрез
фискалната политика. Реализирането й е
свързано с държавния бюджет. Фискалната политика е израз на избора на
правителството относно равнището на правителствените разходи и на данъците. Тя
предполага съвкупност от цели, инструменти и механизми за въздействие върху
макроикономическите процеси, главно равнището на заетост и цените. Съвременната
фискална политика има своите теоретични основи в кейнсианството, което третира
фискалната политика като най-ефективния инструмент за въздействие върху
икономическия растеж, ценовото равнище и заетостта. Кейнсианският модел на
макроравновесието отрежда стабилизиращи функции на фискалната политика, с оглед
способността ѝ да въздейства върху равновесния обем на производството чрез
изменение на съвкупното търсене (разходи). Промените в елементите на съвкупните
разходи означават съответни промени в равновесното равнище на дохода и
заетостта. Политиката на разходите оказва пряко въздействие; чрез ограничаване
или разширяване на разходите държавата, влияе върху нивото на заетост и БВП.
Другият инструмент на фискалната политика е равнището на данъчно облагане.
Манипулирането на разполагаемия доход от страна на правителството чрез промени
в данъците позволява въздействие върху потреблението и инвестициите в частния
сектор. Ефективността на инструментите, свързани с приходната страна на бюджета
зависи от реакцията на частния сектор.
Целите на фискалната политика могат да се формулират предвид
определено състояние на макроикономиката или противопоставяне на нежелани
изменения на икономическата конюнктура. Дискреционната фискална политика се
осъществява чрез целенасочени промени в данъците и правителствените разходи
(държавни покупки на стоки и услуги и трансферни разходи) с цел изменение на
националното производство и заетостта, контрол над инфлацията и стимулиране на
растежа. В хода на деловия цикъл по
време на рецесия се провежда стимулираща (експанзионистична) фискална
политика, проявяваща се в увеличение на правителствените разходи или
намаление на данъците.
Преодоляването
на рецесионния разрив чрез експанзионистична фискална политика се основава на
увеличаване на правителствените разходи и/или намаление на данъците.
Държавните
разходи са инструмент на фискалната политика, които се използват за въздействие
върху равнището на съвкупните разходи а от тук и върху равновесното равнище на
дохода, заетостта и инфлацията. Източник за финансиране на държавните разходи
са държавните заеми и данъчните приходи в държавният бюджет.
Разходите за потребление, инвестициите и държавните
разходи формират функцията на съвкупните разходи. Всяко изменение на държавните
разходи следователно ще изменя и равновесният обем на производството. Ако
държавните разходи се увеличат графиката на функцията на съвкупните разходи се
измества нагоре и в резултат се формира нов равновесен обем на производството.
Неговият размер ще зависи и от пределната склонност към потребление. Това
означава че под влияние на държавните разходи обемът на производството ще се
увеличи мултиплицирано.
Ако няма промяна
в чистите данъци, то промяната на реалния БВП, която е резултат от промяна в
правителствените покупки ще е равна на:
∆Y = M . ∆G
Където
∆Y е изменението на БВП, M е
мултипликаторът на независимите съвкупни разходи, а ∆G е изменението на правителствените разходи.
Промяната в
правителствените покупки действа на съвкупните разходи по същия начин, както и
останалите компоненти на независимите съвкупни разходи, откъдето мултипликаторът на правителствените покупки също е
MG = 1MPS+MPT+MPim
Графично
представено, изменението в размера на БВП под въздействието на изменение на
правителствените разходи (G) ще придобие следния вид (фиг. 3.1.)
49
47
45
43
41
39
37
35
33
31
29
Съвкупни
независими разходи AE (млрд. лв.)
C+I+GI
EI
C+I+G
E
∆G
∆G= GI
-G
∆Y= YI
-Y
∆Y
YI
Y
29 31 33 35
37 39 41
43 45 47
49
реален БВП
(млрд. лв.)
фиг. 3.1
От графиката се вижда, че при постоянни
разходи за потребление (С) и инвестиции (I), при повишаване с ∆G на размера на
правителствените разходи (G) от G на GI, БВП нараства от Y на YI.
Твърде често
обаче промяната в правителствените покупки не е достатъчна да компенсира
промените в другите независими разходи за запазване на разходното равновесие.
Тогава правителството използва другия лост на фискалната политика – промяна на
чистите данъци, при което се променя пределната склонност към данъчно облагане. Промените в предизвиканите данъци е почти
толкова силен инструмент на фискалната политика на правителството за
запазването на разходното равновесие,колкото и измененията на правителствените
покупки и независимите данъци като елементи на независимите съвкупни разходи.
Влиянието на събиране на данъци и обратно-извършването на трансферни плащания,
може да се отчете със самостоятелни мултипликатори. Данъчният мултипликатор е следния:
MT = -MPCMPS+MPT+MPim
Данъчният
мултипликатор е отрицателен, защото нарастването на данъците води до намаляване
на равновесните съвкупни разходи и реалния БВП. Изменението на реалния БВП под
въздействието на фискалната политика може да бъде изразено чрез данъчния
мултипликатор по следния начин:
∆Y = -MPCMPS+MPT+MPim
. ∆Tx
Мултипликаторът
на трансферните плащания (MTp) е число, показващо колко пъти
промяната в трансферните плащания се е мултиплицирала в промяна на съвкупните
разходи.
MTp = MPCMPS+MPT+MPim
Промяната в
реалния БВП под въздействието на трансферните плащания може да бъде изразено по
следния начин:
∆Y = MPCMPS+MPT+MPim
. ∆Tp
Тъй като
анализираме експанзионистична фискална политиката на правителството, следва да
разгледаме случаят в който то намалява данъците (Tx) и увеличава трансферните
плащания (Tp). Разликата между Tx и Tp се нарича нетни данъци (T)
T=Tx-Tp
Тъй като винаги Tx>Tp,
то и T винаги са положителни. Доколкото, в момента разглеждаме случай на
намаляване на данъците и увеличаване на трансферните плащания, а това води до
увеличаване на личния разполагаем доход, следва да приемем, че новият размер на
нетните данъци ТІІ е по-малък от размера на данъците ТІ (преди намесата на правителството), т.е. след намесата на
правителството съвкупните независими разходи са се увеличили от АЕI (до който размер
бяха стигнали след увеличаване на G) на АЕIІ, респективно
кривата АЕI на съвкупните независими разходи се е
изместила нагоре до положение АЕIІ.
49
47
45
43
41
39
37
35
33
31
29
Съвкупни
независими разходи AE (млрд. лв.)
AEIІ=
C+I+GI +∆T
EIІ
AEI=
C+I+GI
AE=C+I+G
EI
Мултипликатор на балансирания бюджет
∆T
E
(Mbb)
∆T= TI
–TII
∆G= GI
-G
∆Y= YI
-Y
∆G
∆YІІ
∆Y
YIІ
YI
Y
29 31 33 35
37 39 41
43 45 47
49
реален БВП
(млрд. лв.)
фиг. 3.2
От графиката се вижда, че промяната
в разходите за потребление (С) чрез добавянето на разликата ∆T между новия
по-нисък нетен данък TII и
предходния размер на нетния данък TI , БВП нараства с ∆YІІ от YI на YII.
Един от основните въпроси, свързани с
експанзионистичната фискална политика е този за нейната ефективност. Защо
фискалната политика е ефективна когато търсенето на реални пари е силно чувствително от лихвения
процент, а инвестициите са слабо зависими от него, дава дълбокия спор между
кейнсианците и монетаристите и ефекта на избутването, който лежи в основите му.
Пряко свързано с ефективността на фискалната политика е
проявлението на ефекта на избутването (crowding-out
effect). Нарастването на правителствените покупки и намаляването на
данъците води до нарастване на независимите, а оттам и на равновесните съвкупни
разходи. Това се мултиплицира в нарастване на реалния БВП, което увеличава
търсенето на реални пари (фиг. 3.3) Нарастването на реалния доход, породено от увеличените
правителствени покупки, премества кривата на търсене на реални пари надясно и
нагоре в положение MDI, при което равновесният лихвен
процент на паричния пазар нараства. Увеличението на лихвения процент намалява
инвестициите. По-високият лихвен процент намалява и независимите съвкупни разходи,
тъй като инвестициите са част от тях. Следователно проявлението на избутващият ефект се
изразява в породено от повишаване на
лихвите, намаляване на инвестициите, при нарастване на правителствените
покупки, въпреки увеличаването на независимите разходи.
Избутващият ефект може да бъде
пълен или частичен. Той е пълен ако увеличението на правителствените покупки
води до свиване на инвестициите в същия размер. Нормалното му проявление,
обаче, е като частичен – нарастването на правителствените покупки се съпътства
от сравнително по-слабо намаляване на инвестициите.
MS
12
11
10
9
8
7
6
5
4
3
2
Год. лихвен
%
MDI
MD
29 31 33 35 37 39 41 43 45 47 49
реални пари
(млрд. лв.)
фиг.3.3 Ефект на избутването
Изложеното по-горе налага схващането, че за да бъде
фискалната политика ефективна следва да е налице непълен ефект на избутването.
Именно в ефективността на паричната и фискалната политика лежат споровете на
кейнсианците и монетаристите.
Крайните кейнсианци считат, че промените в паричното предлагане
не оказват никакво въздействие върху съвкупното търсене, тъй като считат че
икономиката се характеризира с
хоризонтална крива на търсене на реални пари и вертикална крива на
инвестиционно търсене (фиг. 3.4), а същевременно промените в правителствените
покупки или данъците имат голямо и предсказуемо влияние.
MS
Год. лихвен
%
год. лихвен
%
MD
инвестиции
реални пари
фиг. 3.4 Криви на търсенето на реални пари и на
инвестиционното търсене според кейнсианците
Крайните
монетаристи са убедени, че промените в правителствените покупки и данъците не
оказват никакво влияние върху съвкупното търсене, докато динамиката на
паричното предлагане му оказва широко и прогнозируемо въздействие. Тези условия
задават теоретичните основания за разгледания по-горе пълен избутващ ефект.
Ако
нарастването на правителствените покупки предизвиква такова нарастване на
лихвения процент, което намалява инвестициите в размера на първоначалното
увеличение на правителствените покупки, фискалната политика би била напълно
неефективна. За получаване на такава ситуация е достатъчно или кривата на
търсене на реални пари да е вертикална, или кривата на инвестиционно търсене да
е хоризонтална.
MD
MS
Год. лихвен
%
год. лихвен
%
инвестиции
реални пари
фиг. 3.4 Криви на търсенето на реални пари и на
инвестиционното търсене според монетаристите
Историческият
анализ показва, че и двете крайни позиции са неприемливи. Икономическите
реалности не потвърждават нито една от тях. Кривата на търсене на реални пари и
кривата на инвестиционно търсене обикновено имат отрицателен наклон и никоя от
тях не е нито вертикална, нито хоризонтална. Съвременните спорове между
кейнсианци и монетаристи са съсредоточени около относителните предимства на
мултипликационните ефекти и времевите лагове на паричната и фискалната
политика. Следва да се приеме междинна позиция - че както паричната, така и
фискалната политика влияят върху съвкупното търсене, а избутването на
инвестициите е частично и не съществува капан на ликвидността. Ефективността на
фискалната и паричната политики, зависят до голяма степен от конкретната
икономическа ситуация, в която се прилагат. Ако инвестициите са силно зависими,
а търсенето на реални пари е слабо зависимо от лихвения процент, паричната
политика е ефективна, а фискалната политика е относително неефективна. Тогава
реалната икономика наподобява повече ситуацията, описана от крайните
монетаристи. В обратната ситуация търсенето на реални пари е силно
чувствително, а инвестициите са слабо зависими от лихвения процент. В резултат
фискалната политика е ефективна, а паричната политика е относително неефективна
и макроикономиката прилича на описаната от крайните кейнсианци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар