Курсова работа по статистика

СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „Д. А. ЦЕНОВ” – гр. СВИЩОВ

КУРСОВА РАБОТА

по

СТАТИСТИКА

на

БИЛЯНА ВАЛЕНТИНОВА ВАРАДИНОВА

спец. „СЧЕТОВОДСТВО И КОНРОЛ”
2-ри курс, фак.№074083










Свищов,
2009г.


ЗАДАЧА 5.16:


  x f x x.f f x.f
Бригади Цех А Цех Б Брой работници за цех Б Средства за работна заплата за цех А
Работна заплата на един работник (лв.) Работници (бр.) Работна заплата на един работник (лв.) Средства за работна заплата
А 170 150 180 2880 16 25500
Б 200 100 160 3200 20 20000
В 210 140 190 1900 10 29400
390 7980 46 74900












ЗАДАЧА 6.4:

Приходи
(хил. лв.) Фирми (бр.)
x




до 140 2 130 260 - 64 64 4096 28672
над 140до 160 5 150 750 - 44 44 1936 308
над 160до 180 8 170 1360 - 24 24 576 168
над 180 до 200 15 190 2850 -4 4 16 28
над 200 до 220 10 210 2100 16 16 256 112
над 220 до 240 6 230 1380 36 36 1296 252
над 240 4 250 1000 56 56 3136 392
50 Х 9700 Х 244 11312 29932







1. Средно аритметично отклонение
- абсолютен размер

- относителен размер



2. Средно квадратично отклонение
- абсолютен размер

- относителен размер









3. Дисперсия







ЗАДАЧА 7.2:

Материални запаси (хил.лв) Фирми (бр.)
x
 
до 65 2 60 120 -30 900 7200
над 65 до 75 11 70 770 -20 400 3200
над 75 до 85 25 80 2000 -10 100 800
над 85 до 95 32 90 2880 0 0 0
над 95 до 105 14 100 1400 10 100 800
над 105 до 115 11 110 1210 20 400 3200
над 115 до 125 3 120 360 30 900 7200
над 125 2 130 260 40 1600 12800
∑ 100 Х 9000 35200







1. Коефициент на асиметрия на Пирсън








2.Коефициент на асиметрия на Юл


3.Коефициент на асиметрия на Боули





 -НАЛИЦЕ Е ЛЯВА ОТРИЦАТЕЛНА АСИМЕТРИЯ



ЗАДАЧА 9.7:

 tem = = =


a=0,05
 =10+15-2=23
 =1,996
tem<tT ; 1,790<1,996 – разликата е значима








ЗАДАЧА 10.8:
- несъкратен

y = a + bt






480 = 15a
a = 32

490 = 10.32 + 55b
490 = 320 + 55b
55b = 490 -320
55b = 170
b = 3,091

a = 32, b = 3,091

-три члена








-четири члена









- Съкратен

Години Y t yt t2 t’ t’y t’2
1996 20 1 20 1 -7 -140 49
1997 30 2 60 4 -5 -150 25
1998 25 3 75 9 -3 -75 9
1999 30 4 120 16 -1 -30 1
2000 34 5 170 25 1 -34 1
2001 40 6 240 36 3 120 9
2002 45 7 315 49 5 225 25
2003 56 8 448 64 7 392 49
280 55 1448 204 0 376 168






a = 35, b = 2,238









ЗАДАЧА 13.9:

Работници X Y XY X2







1 14 109 1526 196 108 1 1 -5 25 -3 15 9
2 18 119 2142 324 116 3 9 5 25 1 5 1
3 22 119 2618 484 124 -5 25 5 25 5 25 25
4 26 133 3458 676 132 1 1 19 361 9 171 81
5 15 112 1680 225 110 2 4 -2 4 -2 4 4
6 7 92 644 49 94 -2 4 -22 484 -10 220 81
102 684 12068 1954 0 44 0 924 0 440 220




Линейно регресионно уравнение



                                 















Коефициент на Фехнер




Коефициент на Браве






Коефициент на Пирсън





Коефициент на определение



Коефициент на неопределение



Коефициент на акорелация





ЗАДАЧА 13.15:

R1 R2 d d2 P Q S
А 1 2 1 1 6 0 6
Б 2 4 2 4 5 2 3
В 3 1 -2 4 5 0 5
Г 4 7 3 9 1 3 -2
Д 5 3 -2 4 3 0 3
Е 6 6 0 0 2 0 2
Ж 7 8 2 4 0 1 -1
З 8 7 -1 1 0 0 0

X X 27 22 6 16
Коефициент на Спирман



Коефициент на Кендал



От величините на двата коефициента може да се направи изводът, че съществува силна корелация между равнището на престъпност и бедност в съответните общини. При по-високо равнище на бедност престъпността е по-голяма. Зависимостта е права, както може да се проследи от положителнните знаци и на двата коефициента.



ЗАДАЧА 14.7:









А 600 500 400 380 300000 200000 152000 228000
Б 700 900 420 440 630000 378000 184800 308000
В 900 600 380 390 540000 228000 148200 351000
2200 2000 1200 1210 1470000 806000 485000 887000


1) Индивидуални индекси на
-посевните площи



-средни добиви



-на произведената продукция




2) Множествени индекси

-при базисни съизмерители на Ласпер



-при базисни съизмерители на Пааше



3)множествения индекс, характеризиращ влиянието на промените в посевните площи


4)

-при базисни съизмерители на Ласпер



-при базисни съизмерители на Пааше





ЗАДАЧА 14.10:

платове
Изменение на продадените кол.през отч.период спрямо базисния пер.% Индекс на цените



Памучни 320 +40 1,20 1,4 1,20 229 384
Копринени 270 -10 1,10 0,9 1,10 300 297
Вълнени 420 +20 0,90 1,2 0,90 350 378
1010 879 1059



1.
a)Стойност на продажбите




б)физически обем

ст.”A”-


ст.”Б”-

ст.”В”-


 

в) цените на продадените платове

2.
a) общо


б) от промените в количествата



в) от промените в цените





Постъпленията от реализацията на продукцията през отчетният период спрямо базовият период са нараснали с 180 х.лв. От промените в цените приходите са нараснали с 49 х.лв. увеличението на количеството на реализираната продукция е довело до увеличаване на постъпленията с 131 х.лв.


Тест №7

1.Абсолютните статистически величини са:
а)коефициенти,проценти,промили;
  б)обеми,равнища,маси;
в)отношение между две относителни величини;
      г)индексни величини;
2.Динамичните относителни величини са:
      а)натурални и стойностни;
      б)планови;
      в)с постоянна и верижна база;
      г)структурни;
3.Отношението между броя народените деца и средногодишния брой на населението е:
а)интензивна относителна величина;
      б)координационна относителна величина;
      в)структурна относителна величина;
      г)разчленителна относителна величина;
4.Модална група е:
      а)групата с най-висока абсолютна честота
      б)групата с най-ниска абсолютна чистота;
      в)първата група;
      г)последната група;
5.Средната хармонична величина се използва,когато:
      а)са дадени относителните тегла на единиците;
      б)се разполага с данни за периоди с различна продължителност;
      в)се разполага с данни за равнището и масата на признака;
      г)се осредняват величини с различни мерни единици;
6.Средната хронологична моментна величина се използва,когато:
      а) се разполага с данни за вариажионни статистически редове;
      б)данните се отнасят за периоди с различна продължителност;
      в)данните за явлението се отнасят за определен момент(дата);
      г)данните се  отнасят за периоди с еднаква продължителност;
7.Ако към осредняваните величини се прибави или извади едно произволно избрано число А,средната аритметична на новополучения ред ще бъде:
    а)равна на средната на първоначалния ред,увеличена или намалена с числото А;
      б)равна на средната на първоначалния ред;
      в)равна на средната на първоначалния ред,умножена или разделена с числото А;
      г)равна на средна на първоначалния ред,намалена или увеличена с числото А;





8.Медианата е:
      а)значението на признака на онази единица,която се намира в средата на реда;
      б)най-често срещаното значение на признака;
      в)онова значение на признака,което след ранжирането стои на първо място;
      г)полу сборът от най-малкото и най-голямото значение на признака;
9.Статистическо разсейване се нарича:
      а)различието между значението на признака при отделните единици на съвкупността;
      б)различието във вътрешната структура на съвкупността;
      в)различието на определенията  на вариажионен признак по групите на категориен  признак;
     г)качествената еднородност на съвкупността по определен статистически признак;
10.Кой от следните показатели за разсейването е ненаименована величина:
      а)ранг
      б)средно аритметично отклонение
      в)средно квадратично отклонение
      г)дисперсия
11.Квартилното отклонение е показател за измерване на:
    а)разсейването;
      б)максимално допустимата грешка;
      в)асиметричта;
      г)плътността на разпределението;
12.Дисперсията при качествени алтернативни признаци се изчислява като:
      а)сума от относителните дялове на единиците,притежаващи различните определения на признака;
      б)произведение от относителните дялове на единиците,притежаващи различните определения на признака;
      в)сума от броя на единиците,притежаващи различните определения на признака;
      г)произведение от броя на единиците,притежаващи различните определения на признака;
13.Коефициентът на асиметрия на Юл се изчислява с помоща на следните характеристики:
      а)средната аритметична величина,модата  и средното квадратично отклонение
      б)средната аритметична величина,мадианата и дисперсията
      в)мадианата,първи и трети квартил
      г)средната аритметична величина,мадианата и средното квадратично отклонение
14.Трети централен момент е:
      а)средната аритметична величина;
      б)средната кубична величина;
      в)средната величина от третите степени на разликите между членовете на реда и средната аритметична величина;
      г)средното квадратично отклонение на трета степен;
15.Статистическият ексцес характеризира:
      а)страничната изтегленост на кривата на разпределението;
      б)връхната източеност на кривата на разпределението;
      в)размера на разсейването;
      г)вида на асиметрията.





Тест №13

1.Кое от изброените направления не е част от анализа на времеви статистически редове:
а) изглаждане на динамични статистически редове;
б) изучаване на сезонните колебания;
в) дисперсионен анализ;
г) описателни характеристики на статистическите редове;
2. Кой от изброените методи не се използва за изглаждане на динамични редове:
а) метод на веризните плъзгащи средни;
б) метод на коригираните средни;
в) графичен метод;
г) аналитичен метод;
3.Под влияние на кои фактори се формират колебанията във величините на изучавания показател около основната тенденция:
а) сезонни колебания;
б) случайни колебания;
в) циклични колебания;
г) тенденция на развитие;
4. За да се елиминира влиянието на случайните и постоянно действащи причини при анализа на сезонните колебания, се използва:
а) метод на най-малките квадрати;
б) метод на обикновените средни;
в) метод на коригираните средни;
г) метод на окрупняването;
5. Кой от изброените методи за изглаждане на динамични редове е най-неточен;
а) метод на верижните средни;
б) метод на окрупняването;
в) аналитичен метод;
г) графичен метод;
6. Динамичен статистически ред , съдържащ данни за периода от 1998 до 2003г. Трябва да бъде изгладен чрез съкратения вариант на метода на най-малките квадрати. Какви значения на “t” ще бъдат зададени:
а) 1, 2, 3, 4, 5, 6 ;
б) 0, 2,4, 6, 8, 10;
в) -3, -2, -1, +1, +2, +3;
г) -5, -3, -1, +1, +3, +5;
7. Закономерностите в развитието на явленията се изучават чрез анализ на статистически данни представени в:
а) териториални статистически редове;
б) временни статистически редове;
в) интервални статистически редове;
г) разпределитекни статистически редове;
8. Коя от посочените характеристики не е от същия вид:
а) абсолютен прираст;
б) темп на прираст;
в)  коефициент на изпреварване;
г) регресионен коефициент;
9. Кой от изброените етапи при прилагане на метода на обикновените средни хронологични е излишен:
а) изчисляват се средни по едноименни месеци;
б) изчисляват се обща средна от получените средни месечни;
в) изчислява се параметърът “b” по уравнение от права линия;
г) изчисляват се характеристикита на сезонните колебания;
10. При изчисляванена коригираните масечни средни, корективът ще се изважда от месечните средни, когато:
а) тенденцията е възходяща;
б)няма тенденция;
в) тенденцията е низходяща;
г) има цикличност;
11. Кой от посочените методи елиминира влиянието на случайните причини при характеризиране на сезонните колебания:
а)  метод на най-малките квадрати;
б) метод на обикновените средни;
в) метод на коригираните средни;
г) метод на окрупняването;
12. Когато се изследва трайната тенденция в развитието на изучаваното явление, кой от посочените елементи не се елиминира:
а) цикличния компонент;
б) случайния компонент;
в) сезонният компонент;
г)трендът;
13. Ако разполагаме с данни за реализация на един продукт по тримесечия за три години, средното месечно  ускорение ще се намери като:
а)  средното годишно ускорение разделим на 144;
б)  средното годишно ускорение разделим на 36;
в) средното годишно ускорение разделим на 16;
г) средното годишно ускорение разделим на 9;
14. Кой от изброените методи не се използва за характеризиране на сезонните колебания:
а) метод на фактическите към изгладените стойносто;
б) интерполация и екстраполация;
в) метод на обикновените средни;
г) метод на верижните индекси;
15. Динамичен статистически ред, съдържащ данни за периода от 1998 до 2003г., трябва да бъде изгладен чрез несъкратения вариант на метода на най-малките квадрати. Какви значения на “t” ще бъдат зададени:
а) 1, 2, 3, 4, 5, 6;
б) 0, 2, 4, 6, 8, 10;
в) -3, -2, -1, +1, +2, +3;
г) -5, -3, -1, +1, +3, +5;




Тест №15

1. Дисперсионния анализ може да се приложи:
а) когато и  факторния и резултативния признак са представени подредством силни скали;
б) когато резултативния признак е представен на интервална скала, а факторните- на каквато и да е скала;
в) без изискване за вида на скалата;
г) когато и факторните, и резултативния признак са представени посредством слаби скали;
2. Вътрешногруповата  девиация при десперсионния анализ се получава:
а) като сума от квадратите на отклоненията на отделните значения на признака във всяка група от груповите средни претеглени с броя на случайните в групите;
б) като сума от квадратите на отклоненията на груповите средни от общата средна;
в) като сума от квадратите на отклоненията на груповите средни  от обшата средна претеглени с броя на случайните в групите;
г) като сума от квадратите на отклоненията на отделните значения на признака във всяка група от груповите средни;
3. При дисперсионния анализ, когато  < , при определена вероятност се приема за верен изводът, че:
a) факторът, заложен в модела, оказва съществено влияние върху резултативния признак;
б) емпиричните данни дават основание да се отхвърли верността от нулевата хипотеза ;
в) различията в резултативния признак са породени от влиянието на интересуващия ни фактор;
г) емпиричните данни дават основание да се отхвърли вреността на алтернативната хипотеза;
4. Какво изразява параметърът b на линейното регресионно уравнение:
а) регресионен кофициент, показва с колко се изменя Y, при изменение на X с единица;
б) свободен член, който представлява пресечната точка на регресионната линия с ординатната ос;
в) случайна величина;
г) коректив, с  помоща на който се отстранява тенденцията;
5. Регресионното  уравнение, изразяващо формата на зависимост между две явления, е от вида y=500+2.4x. Зависимостта е:
а) обратнопропорционална;
б) правопропорционална;
в) няма зависимост;
г) фумкционална;
6. Регресионалното уравнение, изразяващо формата на зависимост между две явления, е от вида y=500-2.4x. Корелационният коефициент на
Пирсън е :
а) отрицателно число;
б) положително число;
в) число по-голямо от единица;
г) число по-малко от минус единица;
7. При нелинейна форма на зависимост на получаване на търсените параметри се използва;
а) графичен метод;
б) метод на максималното правоподобие;
в) метод на най-малките квадрати;
г)диференчен метод;
8. Кое е невярното твърдение:
а) корелационните зависимости се срещат само в икономиката;
б) корелационните зависимости не са строго детерминирани;
в) корелационните зависимости не са абстрактно теоретични;
г) корелационната зависимост е непълна зависимост;
9. Корелационните коефициенти приемат стойности:
а) в границите на интервала [-1;+1],включително и крайните стойности на интервала;
б) в границите на интервала (-1;+1), без включване на крайните му стойности;
в) в границите на интервалите [-1;0) и (0;+1], включително и крайните стойности на интервала;
г) в границите на интервалите (-1;0) и (0;+1), без включване на крайните му стойности;
10. Коефициентът на детерминация показва:
а) каква част от вариацията на резултативния признак се обуславя от вариацията на факторния признак;
б) каква част от вариацията на резултативния признак се обуславя от вариацията на случайните влияния;
в) дела на остатъчната в общата вариация;
г) дела на остатъчната към факторната дисперсия;
11. Коефициент на индетерминация представлява:
а) квадратът на корелацинния коефициент на Пирсън;
б) делът на обяснената в общата вариация;
в) делът на факторната в общата дисперсия;
г) делът на остатъчната в общата вариация;
12. Корелационният коефициент на Пирсън е:
а) величина, променяща се в границите на интервала (-1;+1);
б) определя силата на корелационната зависимост, а видът й се определя като се приеме знакът на регресионния коефициент b (при линейна регресия);
в) положителният квадратен корен на коефициента на индетерминация;
г) разликата между единица и коефициента на акорелация;
13. Когато   клони към 0, това означава, че:
а) регресионният модел е подходящ за възпроизвеждане на връзката между посочените признаци;
б) регресионният модел не е подходящ за възпроизвеждане на връзката;
в) зависимостта между посочените признаци е прсвопропорционална;
г) зависимостта между посочените признаци е обратнопропоеционална;
14. Коефициента на рангова корелация изразяват отрицателна зависимост, когато:
а) ранговете на единия ред нарастват или намаляват, а другия общо взето нарастват или намаляват;
б) ранговете на единия ред нарастват или намаляват, а другия общо взето намаляват или нарастват;
в) ранговете на двата реда съвпадат;
г) ранговете на двата реда са противоположни;
15. Силата на зависимост , когато единиците по двата признака са представени на дихотомна скала, се измерва чрез:
а) коефициент на асоциация;
б) коефициент на колигация;
в) коефициент на контингенция;
г) трите коефициента;