Оценка на риска на работното място

ПУ “Паисий Хилендарски”

Факултет по икономически и социални науки

КУРСОВА РАБОТА

НА ТЕМА:

ОЦЕНКА НА РИСКА НА РАБОТНОТО МЯСТО

Изготвил: Цветомира Павлинова Учкурова                  

Специалност: Финансов мениджмънт

Форма на обучение: редовно

Курс: І І

Фак. №  0708387066

                                                             2008 г.

Пловдив

Съдържание:

1. Увод

ü здравословни и безопасни условия на труд

ü  оценка на риска на работното място

ü нормативна база

2. Анализ на риска на работното място

ü Етапи на процеса на оценка на риска на работното място

ü Цели на оценката на работното място

ü Количествена и качествена оценка

3. Избор на методика за оценка на риска

4. Въздействие върху риска

5. Стандарти по здравословни и безопасни условия на труд

ü OHSAS 18001

ü BSOHSAS 18001:2007

6. Контрол и коригиране на риска

7. Изводи

ü Полза от превенция на риска

8. Използвана литература

І. Увод

1.Здравословни и безопасни условия на труд

Осигуряването и поддържането на безопасни и здравословни условия на труд са важна област от управлението на всяко предприятие и на заетите в него човешки ресурси. Основната цел на тези дейнос­ти е да се съхрани здравето и трудоспособността на заетите в предприятието, да се предпазят от неблагоприятните въздействия и рискове, свързани с условията на производство и с изпълнението на трудовите им задължения.

Безопасните и здравословни условия на труд са свързани с ма­териалните условия на производството, респективно дейността в предприятието (работни процеси, работно оборудване, помещения, работни места, организация на труда, използвани материали и суровини), които предотвратяват и отстраняват вредното въздействие на работната среда при полагането на труд.

Понятието безопасни и здравословни условия на труд означа­ва такива условия на труд, които не водят до злополука при работа и създават предпоставки за добро физическо, психическо и социал­но положение на работещите лица.

Здравословните условия на труд са свързани както с използва­ните машини, съоръжения, апарати и материали и суровини, така и със съпътстващите трудовия процес фактори на условия на труд – физически (в това число механични, акустични, електрически, оптически, лъчеви, йонизиращи, вибрационни и др.), химически, биологически, психологически, организационни и други въздействия, които влияят негативно или заплашват здравето и безопасността на работещите. Следователно те са свър­зани както с изпълнението на трудовия процес, така и със самото пребиваване в работната среда.

Изискванията за безопасни и здравословни условия на труд са взаимно свързани, действат на практика едновременно и имат за обща цел опазването на живота, здравето и трудоспособността на работника и служителя. Това определя и съдържанието на дейност­та по охрана на труда в предприятието: опазване на живота, здра­вето и трудоспособността на човешките ресурси.

Създаването на добри материални и други условия за проти­чането на трудовия процес е един от най-важните фактори за зак­рива на труда на работниците и служителите, за опазване на техния живот и здраве и за ефективно осъществяване на производството. Развитието на научно-техническия прогрес и неговото приложение в производството имат две основни последствия: от една страна, подобряват материалните условия на труда, премахват се редица опасности за живота и здравето на работника, например механиза­цията и автоматизацията намаляват тежкия физически труд, но, от друга страна, развитието и внедряването на научно-техническите постижения създават нови вредности и опасности, например работ­на среда с йонизиращи лъчения. В тази връзка е необходимо предприятията да провеждат технически и организационни мерки и да се създават юридически гаранции за предотвратяване или компенсиране на вредното влияние на веществените елементи на трудовия процес върху заетите лица.

2.Оценка на риска на работното място

 В последните години във всички страни с развита икономика особено внимание се обръща на оценката и управлението на риска и осигуряване на безопасни условия на труд. Оценката и управлението на риска на работното място и околната среда определят начините и възможностите за осигуряване на устойчиво развитие на предприятието, неговата способност да се противопоставя на неблагоприятните ситуации.

С приемането на Закона за здравословни и безопасни условия на труд на 22.12.97 г. (ДВ бр.124 от 97 г.) българското законодателство поставя нормативна и законова основа на процесите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

            Съгласно този закон осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд се извършва, съобразно спецификата на провежданата дейност и социалното развитие. Целта е защита на живота, здравето и работоспособността на работещите лица.

Основни понятия по смисъла на закона за здравословни и безопасни условия на труд:

üПо смисъла на този закон “здравословни и безопасни условия на труд” са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставки за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.

üПод “професионален риск” се разбира вероятността  от възникване на неблагоприятни последици за здравето и безопасността на работещите при конкретно въздействие на вредни фактори при работа и степента на последиците.

ü“Здравният риск” е вероятността от възникване на неблагоприятни изменения в здравословното състояние при конкретно въздействие на вредни за здравето фактори при работа и определена експозиция.

Оценяването на риска за здравето на работниците е определяне на потенциалната и непредвидима опасност за живота и здравето на човека, при изпълнение на видовете работи и дейности, независимо от осигуряването на всички норми и изисквания по безопасност на труда.

Оценката на риска на работното място е не само начин за проучване на потенциалните опасности, а пряко генериране на идеи и решения за оптимизиране на условията на труд и намаляване на риска.

Терминът превенция на риска (справяне с риска) се използва при планирането и осъществяване на дейности за намаляване или отстраняване на риска за здравето.

Основната цел за оценката е да се постави началото на процес на подобрение на условията на труд в рамките на предприятието, за да може в последствие дейностите по опазване безопасността и здравето на работещите станат управленска практика.

3. Нормативна база

üКонституция на Република България. Съгласно чл.48 ал.5: “Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършваната работа, както и на почивки и отпуск при условия и по ред, определени със закон.” 

üКодекс на труда (КТ). Нормативен документ, в който са систематизирани задължения, права и отговорности, уреждащи трудовите отношения между работодателя и работниците и служителите. Систематичното  подреждане отговаря на последователността, в която възникват, изпълняват се и се прекратяват трудовите отношения. Съгласно чл. 275 “Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.

ü  Закон за здравословни и безопасни условия на труд

            Законът урежда правата и задълженията на държавата; работодателите; работниците и служителите; лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие и др. организации и юридически лица за осигуряване ЗБУТ. Прилага се във всички предприятия, където се осъществява трудова дейност или се провежда  обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост  и основанието, на което се извършват тези дейности.

ЗБУТ се осигуряват във фаза на проектиране, изграждане, реконструкция, модернизация, въвеждане в експлоатация, експлоатация , ремонт и извеждане от действие.

Разходите за осигуряване на ЗБУТ са за сметка на работодателя.

ü  Подзаконови нормативни актове – Наредби, Правилници, Международни стандарти, Български държавни стандарти и други

НОРМАТИВНА БАЗА:

1.     Кодекс на труда. /ДВ, бр. 26 от 01.04.1986 г. и изм. бр. 104 от 11.12.2007 г./.

2.     ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД  

ü  Закон за здравословни и безопасни условия на труд /ДВ бр. 124 от 1997 г., изм. и доп., бр. 40 от 18.05.2007 г./ .

ü  Наредба № 7 на МТСП и МЗ за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и при ползване на работното оборудване /ДВ бр.88 от 1999 г. изм. и доп., бр. 88 от 08.10.2004 г./.

ü  Наредба № 3 на МТСП и МЗ за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана /ДВ бр.44 от 1996 год./.

ü   Наредба № 7 на МТСП и МЗ за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи  /ДВ бр. 70 от 2005 год./.

ü   НАРЕДБА № 3 от 19 .04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място /ДВ, бр. 46 от 15.05.2001 г./.

ü   Наредба № 13 на МТСП и МЗ за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа /ДВ бр. 8 от 2004 г., изм. бр. 67 от 17.08.2007 г./.

ü  Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 13 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа /ДВ, бр. 8 от 2004 г.; изм., бр.71 от 2006 г./.

ü  Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 13 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа /ДВ, бр. 8 от 2004 г.; изм. бр. 67 от 17.08.2007 г./.

ü   НАРЕДБА № 9 от 4.08.2006 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа /ДВ, бр. 71 от 01.09.2006 г./;

ü   НАРЕДБА № 6 от 15 .08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум / ДВ, бр. 70 от 26.08.2005 г./ .

ü  НАРЕДБА № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина /ДВ, бр. 14 от 12.02.2008 г./.

ü   Наредба № 6 на МТСП и МЗ за минималните изисквания за осигуряване  на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум /ДВ бр. 70 от 2005 г./.

ü   Наредба № 3 на МТСП и МЗ за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на вибрации /ДВ. бр.40 от 2005г./.

ü   Наредба № 9 на МТСП за минималните изисквания и осигуряване на безопасността и здравето на работещите при добиване на подземни богатства чрез сондиране /ДВ бр. 79 от 2003 г./.

ü   Наредба № 3 на МТСП за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично /студено/ обработване на метали /ДВ бр. 31  от 2004 г./.

ü   Наредба № 6 на МТСП за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично обработване на дървесина /ДВ бр. 53  от 2004 г./.

ü  Наредба № 10 от 07.12.2004 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари. /ДВ бр. 112 от 2004 год./ .

ü  Наредба № 12 от 27.12.2004 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили. / ДВ бр. 6 от 2005 год. / .

ü  Наредба № 9 от 23.09.2004 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при експлоатация и поддържане на водоснабдителни и канализационни системи /ДВ бр. 93 от 2004 год./.

ü  Наредба № 11 от 27.12. 2004 год. за минималните изисквания за осигуряване на безопасността и здравето на работещите при потенциален риск от експлозивна атмосфера. /ДВ бр. 6 от 2005 год./.

ü  Наредба № 15 на МЗ за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка /ДВ бр.54 от 1999 г.изм. 10.03.2005 г./.

ü  НАРЕДБА за изменение на Наредба № 16 за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести /ДВ, бр. 54 от 1999 г.; ДВ, бр. 70 от 26.08.2005 г./.

ü   Наредба № 4 на МТСП за знаците и сигналите за безопасност на труда и противопожарна охрана /ДВ бр. 77 от 1995 г./.

ü  Наредба № 8 на МЗ за хигиенните норми за лазерни лъчения /ДВ бр. 92 от 1986 год./.

ü  Наредба № 9 на МЗ за  санитарните правила при работа с лазери /ДВ бр. 92 от 1986 год./.

ü  Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на личните предпазни средства /ДВ бр. 48 от 2002 год. изм., бр. 40 от 16.05.2006 г./.

ü  НАРЕДБА за изискванията за пускане на пазара на батерии и акумулатори и за третиране и транспортиране на отпадъци от батерии и акумулатори /ДВ, бр. 58 от 15.07.2005 г./.

ü  Наредба № 11 на МТСП и МЗ за определяне условията и реда за осигуряване безплатната храна и/или добавки към нея /ДВ бр. 1 от 2006 год./.

ü  Наредба № 7 за вредните и тежките работи, забранени за извършване от жени /ДВ. бр. 58 от 1993 г./.

ü  Наредба № 3 на МЗ за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците /ДВ бр. 16 от 1987 г.; изм. и доп. бр. 65 от 1991 г. и бр. 102 от 1994 г/.

ü  НАРЕДБА № 5 от 20.04.2006 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работниците по срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение /ДВ, бр. 43 от 26.05.2006 г./.

ü  Наредба № 8 на МТСП за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност /ДВ бр. 52 от 1987 г., изм. бр. 44 от 1993 год./.

1.     ДОКУМЕНТИ, СВЪРЗАНИ ПРЯКО С ОЦЕНКАТА НА РИСКА - Комисия на европейския съюз, Министерство на здравеопазването. Безопасност и здраве при работа. Наръчник за самостоятелен одит в малки и средни предприятия, 1998 г.; Наредба № 5 на МТСП и МЗ за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска; Наредба за комплексно оценяване на условията на труд на  МТСГ и МЗ; Министерство на здравеопазването, НЦХМЕХ. Ръководство за оценка на работното място. 1998 год.; Комисия на европейския съюз, Министерство на здравеопазването. Оценка на работното място. 1998 год.; Международна организация на труда. Енциклопедия по охрана на труда в 4 тома. Женева, 2001 г.; НЦХМЕХ, З. Запрянов и колектив. Базисна методика за оценка на работното място. Оценка и управление на професионалния риск, 2000 г.; МТСП, ГИТ, ЦБТ. Ръководство за оценка на професионалния риск,1997; Б. Савова. Оценка на риска на работното място, 1999 г.; В. Цоневски, А. Димитров. Ръководство за оценка на риска. 2002 год.; И.Ценев. Ръководство за управление и оценка на риска при работа.2000 год.; М. Манолов. Ръководство за извършване оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите при работа. 2001 год.; БДС / ЕN 1050. Безопасност на машините. Принципи за оценяване на риска.

2.     ЕЛЕКТРОБЕЗОПАСНОСТ - ПМС № 182 и Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението; Правилник на МЕЕР за безопасност при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи;

3.     ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР - Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините; Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на съдовете под налягане; Наредба за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби; Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносимите и разпределителните газопроводи, на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ; Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръжение и системи за защита, предназначени за експлоатация в потенциално експлозивна атмосфера; Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства; Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на взривните вещества за граждански цели; Наредба № 2 на МРРБ за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси; Наредба № 28  на ДКС за устройството и безопасната експлоатация на съдовете, работещи под налягане;

4.     НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ, КАСАЕЩИ ЕКОЛОГИЧНОТО РАВНОВЕСИЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА - Закон за защита от шума в околната среда /ДВ бр. 74 от 2005 г./.; Наредба № 4 на МРРБ за защита от шум на териториите на населените места /ДВ бр. 41 от 1999 г./; Наредба № 9 на МЗ и МОСВ за пределно допустими нива на електромагнитните полета в населени територии и определяне на хигиенно защитни зони около излъчващите обекти /ДВ бр. 35 от 1995 г./; Наредба № 14 на МОСВ и МЗ за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места /ДВ бр. 88 от 1997 г./; Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти /ЗЗВВХВПП /, / ДВ бр. 10 от 2000 г./; Закон за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори /ДВ бр. 8 от 2000 год./; Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда / ЗОВВОС /, / ДВ бр. 86 от 1997 г. /; Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на производствени  и опасни отпадъци /ДВ бр. 29 от 1999 г./.; Наредба № 11 на МОСВ, МРРБ и МЗ за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на съоръжения и инсталации за обезвреждане на битови отпадъци /ДВ бр. 152 от 1998 г./; Наредба за окончателната оценка на риска за човека и околната среда от нови химични вещества /ДВ бр. 67 от 2002 г./; Наредба № 6 на МОСВ, МП, МТ, МРРБ и МЗ за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензин /ДВ бр. 75 от 1999 год./; Наредба № 15 на МОСВ за норми за допустими емисии /концентрации в отпадните газове / на серен диоксид, азотни оксиди и прахообразни вещества, изпускани в атмосферния въздух от нови големи горивни инсталации /ДВ бр. 73 от 1999 г./; Наредба № 2 на МОСВ за норми за допустими емисии /концентрации в отпадните газове/ на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници /ДВ бр. 34 от 1999 г./; Наредба № 1 на МОСВ, МЗ, МРРБ и МИ за норми за допустими емисии на вредни вещества /замърсители/, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии /ДВ бр. 64 от 2005 г./; Наредба № 2 на МОСВ за норми относно допустимото съдържание на вредни вещества от отпадните води, изпускани в канализационните мрежи на населените места /ДВ бр. 72 от 1978 г./.

5.     ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И АВАРИИ - Наредба № І – 117 на МВР за осъществяване на държавен противопожарен контрол, пожарогасителна и аварийно спасителна дейност /ДВ бр. 53 от 2003 г./; Наредба № I-209 от 22.11.2004 год. за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация. /ДВ бр. 107 от 2004 год./; Наредба № 2 за противопожарните строително – технически норми  /ДВ бр. 58 от 1987 г./. Наредба № 3 за пожарната безопасност на обектите в експлоатация /ДВ бр. 54 от 1997 г./.

6.     СТАНДАРТИ - БДС 12.0.001-90. Охрана на труда. Основни положения. БДС 12.0.003-78.Охрана на труда. Опасни и вредни производствени фактори. Класификация. БДС 1786-84. Осветление. Естествено и изкуствено. БДС 14478-82. Шум. Допустими нива на работните места. БДС 16013–84. Охрана на труда. Вибрации локални. Допустими стойности и методи за оценка. БДС 12.1.012-80. Охрана на труда. Вибрации общи производствени. Общи изисквания за безопасност на труда. Допустими стойности. БДС 12.1.001-79. Ултразвук. Общи изисквания по безопасност на труда. ISO – 7196. Инфразвук. Методи на измерване и допустими стойности. БДС 17137 – 90. Охрана на труда. Полета електромагнитни микровълнови. БДС 14525 – 90. Охрана на труда. Полета електромагнитни радиочестотни. БДС 12.1.002-78. Електрически полета от токове с промишлена честота при напрежение 400 кV и повече. Общи изисквания за безопасност. ICNIRP, 1996; pre ENV 50166-1,2 . БДС 14776-87. Работни места в производствени помещения. Санитарно – хигиенни норми за температура, относителна влажност, скорост на въздуха и топлинно облъчване. БДС / ЕN 27243. Гореща заобикаляща среда. Оценка на топлинното натоварване на работещ човек въз основа на индекс WBGT / ISO 7243:1989 /. ISO 7730:1989. Умерена топлинна среда. Определяне на PMV и PPD – индекси и оценка на термичен комфорт БДС / EN 689. Въздух на работното място. Ръководство за оценка на експозицията при вдишване на химични агенти за сравняване с гранични стойности и стратегия за измерване. БДС 5483-87. Вещества вредни. Бройно дисперсно разпределение на праха във въздуха на работната среда. Метод за определяне. БДС 2280-87. Вещества вредни. Свободен силициев двуокис в праха във въздуха на работната среда. Метод за определяне. БДС 16909.89. Вещества вредни във въздуха на работната среда. Определяне бройната концентрация на азбестови влакна в смесен азбестосъдържащ прах. МЗ, НЦХМЕХ. Методично указание. Вредни вещества във въздуха на работната среда. Вземане на проби, анализ и оценка. Технологичен стандарт MPR ІІ – Швеция.

7.     ПРАВИЛНИЦИ - Правилник по безопасността на труда при товаро-разтоварните работи /Д-05-001/; Правилник по безопасността на труда при механично обработване на металите /Д-01-012/; Правилник по безопасността на труда при заваряване и рязане на метали /Д-08-002/. Правилник по безопасността на труда при експлоатацията на електрокари и мотокари /Д–05-002/. Правилник по безопасността на труда при експлоатацията, обслужването и ремонта на моторните превозни средства /Д – 05-003/; Правилник по безопасността на труда при боядисване на машиностроителни изделия /Д–01-006/. Правилник по безопасността на труда в дървообработващата и мебелната промишленост /Д-01-013/. Правилник по безопасността на труда при ковашко-щамповъчното производство /гореща обработка/-/Д–01-001/; Правилник по безопасността на труда при работа по въздушни и кабелни съобщителни линии и мрежи /Д–06-001/; Правилник по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения /Д–01-008/;Правилник по безопасността на труда при строително–монтажните работи /Д–02-001/; Правилник по безопасността на труда при извършване на взривни работи /Д–01-009/; Правилник по безопасността на труда при работа с въздушни компресорни инсталации и уредби /Д-01-014/; Правилник по безопасността на труда при работа в горското стопанство /В-04-00-01/; Правилник по безопасността на труда при производството на валцувани черни метали /В-01-03-01/; Правилник по безопасността на труда в общественото хранене /В-07-02-01/; Правилник по безопасността на труда при поддържането и експлоатацията на водоснабдителни и канализационни мрежи.

Работодателят  има следните основни законови задължения:

ü   да извърши оценка на риска за безопасността и здравето и да планира подходящи мерки за предотвратяване на риска, а когато това не  е възможно да осигури защитата на работещите и другите лица;

ü  да създаде необходимата организация за осъществяване, наблюдение и контрол по изпълнение на планираните мерки;

ü  да осигурява задължително за трудови злополуки и професионални заболявания работещите;

ü  да предвиди специфичните опасности и съответните улеснения на работните места за хора, нуждаещи се от специална закрила или с ограничена работоспособност; 

ü  да осигури ефективен контрол за извършване на работата по безопасен начин и без риск за здравето;

ü   да не допуска до работните места лица, които не са подходящо обучени и инструктирани;

ü  да предприеме необходимите мерки за координация на дейността за осигуряване на  ЗБУТ при съвместна дейност с други работодатели;

ü  да информира работниците и служителите за рисковете за здравето и работоспособността им и да се консултира с тях относно мерките за овладяване на тези рискове;

ü  да отговаря за вредните последствия в случай на възникване на извънредни обстоятелства ;

ü  задължително да установи, разследва и регистрира всяка станала трудова злополука  и професионални заболявания, за които е получил информация по установен ред;

ü  да осигури обучението и повишаването на квалификацията на работещите  по осигуряването ЗБУТ;

Да  създаде следните специализирани органи:

ü  Орган по безопасност на труда (ОБЗР), който да изпълнява  задълженията, свързани с осигуряване на ЗБУТ. Форма на специализирания орган по БТ може да бъде: инспекция, отдел, служба, сектор или отделно длъжностно лице.

ü  Служба по трудова медицина (СТМ) или да сключи договор с регистрирана СТМ, която го консултира и подпомага  при осигуряване на ЗБУТ и укрепване здравето и работоспособността на работещите.

ü  Комитет КУТ (в предприятия и търговски дружества с повече от 50 работници) или група по условия на труд ГУТ (при по- малко от 50 работници)  с участието на равен брой представители на работодателя и работниците и служителите (с мандат от 4 години).

Работниците и служителите   са длъжни:

ü  да изпълняват технологичните инструкции за правилна и безопасна работа с работното оборудване, транспортните средства, опасните вещества, за използване на лични предпазни средства;

ü  да информират незабавно работодателя или съответните длъжностни лица за всяка обстановка, която може да създаде опасност и за всички неизправности в колективните защитни средства;

ü  да подпомагат работодателя за изпълнение на мероприятията по ЗБУТ;

ü  да се грижат за здравето и безопасността – собствена и на други лица, засегнати от тяхната дейност, съобразно тяхната квалификация и дадените му инструкции.

ІІ. Анализ на риска на работното място

1. Етапи на процеса на оценка на риска на работното място

Първи етап - определяне на работните места по професии/дейности и съставяне списък на същите. Събиране на информация от работещите за мнението им относно условията на труд по работни места.

Втори етап - оценка на работното място. Тя представлява системно проучване на работата във всички аспекти – работни помещения, фактори на работната среда и трудовия процес, трудово натоварване, работно оборудване, машини и съоръжения, суровини и материали, работен процес, организация на труда и др.

Трети етап - оценка на риска. По разработена методика, потенциалните опасности се групират в 4 основни групи източници на риск – работен процес, работно оборудване, работно помещение и организация на труда. За всяка идентифицирана опасност се определят елементите на риска – вероятността от нанасяне на вредата и тежестта й. За всяко работно място се изчислява глобална оценка на риска за хора, имущество, околна среда и продукт.

Четвърти етап - предлагане на мерки за ликвидиране или намаляване на съществуващия и потенциален риск на работното място.

2. Цели на оценката на работните места 

ü  да се оценят условията на труд по работни места и професии;

ü  да се идентифицират потенциалните опасности за всяко работно място;

ü  да се оцени риска за здравето и безопасността за всяка професия;

ü  да се набележат препоръчителни мерки за намаляване на опасностите и риска по работни места и професии и намаляване вредното им влияние върху човека.

ü  предотвратяване на риска за живота и здравето;

ü  оценка на риска, който не може да бъде предотвратен;

ü  борба с риска при източника на възникването му;

ü  приспособяване на условията на труд към индивида, с цел намаляване и премахване на вредното им влияние върху неговото здраве;

ü  въвеждане на техническия прогрес;

ü  прилагане на единна обща политика за превантивност, обхващаща работните места и организацията на работа, условията на труд и социалните взаимоотношения;

ü  предоставяне на работещите лица необходимата информация във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд;

ü  обозначаване на съществуващите опасности и източниците на вредни за здравето и безопасността фактори.

ü  Съгласно нормативна база работодателят е отговорен за провеждане на политика за безопасност и здраве. Той поема отговорност за оценката на риска и неговото ограничаване, независимо дали тази дейност се осъществява от него самия, неговите органи или е възложена на други компетентни лица (съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Наредба № 5).

3. Количествена и качествена оценка

МЕТОД ЗА ОЦЕНКА НА РАБОТНИТЕ МЕСТА

Елементи на условията на труд на работното място	Слаба	Задоволителна	Добра	Много добра
1. Производствен процес	Конвейерна - ръчна    Тежък физически труд    Труд под високо психо-сензорно напрежение    Високо отговорен труд	Монтажно-ръчна    Полумеханизиран труд	Автоматизирана прекъсваема    Ръчна прекъсваема    Наличие на допустими и контролирани опасности	Автоматизирана-непрекъсваема    Роботизирана    Канцеларска    Техн.процес, не генериращ опасности
2. Използвани суровини и материали	Неразрешени за употреба, без документация	Разрешени за употреба, без съпътстваща документация	Разрешени, с частична документация	Разрешени за употреба, с пълна документация по БДС
3. Машини съоръжения	Неизправни    Не обезопасени    Неподдържани    С износени елементи	Амортизирани, но поддържани    Нестабилни конструкции	Обезопасени    Изправни, с добра поддръжка, с незначителни пропуски	Обезопасени    Изправни    Поддържани, стабилни (отг. На БДС)
4.Ръчни инструменти	Не са осигурени ръчни инструменти    Неизправни, в крайно лошо състояние	Частично осигурени    Неизправни    Неподдържани	Осигурени, но лошо поддържани	Осигурени, изправни и добре поддържани
5. Спомагателно техническо оборудване (телфери, колички)	Липсват всякакви съоръжения, където е необходимо	Частично осигурени    Неизправни и неподдържани	Осигурени повдигателни съоръжения, но неподдържани	Осигурени всички необходими съоръжения, изправни и поддържани
6. Работни помещения. Характеристика на сградата. Естествено осветление, ОВ с-ми	Паянтови    Изградени от непозволени материали    Недостатъчна кубатура и квадратура    Силно неравни подове    Без естествено осветление    Липсват ОВ с-ми	Полупаянтови    Нестабилни конструкции    Леко изкъртени подове    Недостатъчно ЕО    Неизправни ОВ с-ми	Масивна конструкция    Достатъчна квадратура и кубатура    Изправни, но неподдържани ОВ с-ми	Масивна конструкция    Достатъчно ЕО    Изправни и поддържани ОВ с-ми
7. Работно място – работна мебел, повърхности, достъп, ергономия, организация на работното място	Липсва работна мебел, където е необходимо    Грапави и опасни повърхности, остри ръбове    Тесни пространства с препятствия    Не ергономично оборудване	Осигурена работна мебел    Неравни работни повърхности без остри ръбове    Ограничено пространство без препятствия	Осигурена, но не ергономична работна мебел    Гладки работни повърхности    Достатъчна работна зона, но с тесни места за преминаване	Осигурена ергономична работна мебел    Добре организирано работно място    Достатъчна работна зона
8. Режим на труд и почивка	Трисменен режим на работа, с недостатъчно време за почивка между смените    Работа в почивни дни    Липса на регламентирани почивки    Натрупани отпуски	Трисменен режим на работа с достатъчно време за почивка между отделните смени /12 часа    Няма регламентирани почивки	Двусменен режим    Има регламентирани почивки, но недостатъчни за възстановяване	Редовна работна смяна    Има регламентирани почивки    Характерът на труда позволява технологични прекъсвания, съвпадащи с регламентираните почивки
9.Битови помещения	Липсват битови помещения	Частично осигурени    Лошо поддържани	Осигурени, но лошо поддържани	Осигурени, добре поддържани    Изправни съоръжения към тях
10.Хранене	Не е осигурено столово хранене    Липсва определено помещение за почивка и хранене	Осигурено помещение за хранене, без уреди за затопляне на храната и без топла вода	Осигурено помещение за хранене с ел. уреди за затопляне на храната	Осигурено столово хранене
11.Работно облекло	Не осигурено работно облекло	Частично осигурено	Осигурено, но не по стандарт	Осигурено работно облекло,отговарящо на изискванията  и добре поддържано
12.Лични предпазни средства	Не са осигурени никакви ЛПС	Осигурени, но неподходящи ЛПС    Частично амортизирани    Лошо поддържани	Осигурени, подходящи, но с изтекъл срок на годност или повредени	Осигурени ЛПС, съгласно нормативните изисквания
13.Колективни предпазни средства	Липсват всякакви колективни предпазни средства	Частично осигурени    Не  ефективни    Лошо поддържани	Осигурени, но не поддържани	Осигурени, ефективни и добре поддържани
14.Трудови злополуки	Има смърт или трайно инвалидизиране    Висока честота и тежест	Трудови злополуки със средна тежест и честота	Леки трудови злополуки без загуба на работоспособност	Няма регистрирани трудови злополуки до 5 години назад
15.Микроклимат	С големи отклонения от санитарно-хигиенни норми	С отклонения повече от 2 % от санитарно-хигиенните норми	С отклонения до 2 % от санитарно-хигиенните норми	Всички параметри са в границите на допустимите норми
16.Производствен шум	Надвишаващ ПДН с над 10 db	Надвишаващ ПДН с  5 до 10 db	Надвишаващ ПДН с  до 5 db	До ПДН за съответната дейност
17.Производствени вибрации	Значителни отклонения от допустимите норми по всички направления и честоти	Със средни отклонения по всички честоти и направления или частични отклонения	С малки отклонения по всички честоти и направления	Няма данни за отклонения
18.Производствен прах	Надвишаващ ПДК няколко десетки пъти    Леко надвишаващ ПДК при силикозо-опасни и токсични прахове	Надвишаващ ПДК от 2 до 5 пъти	Надвишаващ ПДК  до 2 пъти	До съответната ПДК
19.Химични вещества	Надвишаващи ПДК до няколко десетки пъти    Или леко надвишаване при силно токсични, канцерогенни или мутагенни в-ва	Надвишаващи ПДК от 2 до 5 пъти	Надвишаващи ПДК до 2 пъти	До съответната ПДК
20.Изкуствено осветление	Много ниска осветеност    Много силно заслепяване    Неравномерно осветление	Минимални отклонения от допустимите норми    Допускане за блясък    Наличие на пулсации	Осветеност над допустимите норми, но със заслепяване и пулсации    Неподходяща осветителна система	Осветеност над допустимите норми    без отблясъци    Без пулсации    Равномерна осветеност    Достатъчен контраст
21.Нейонизиращи лъчения	Многократно надвишаващи допустимите норми	Надвишаващи до 2 пъти допустимите норми	Леки отклонения от допустимите норми	В границите на допустимите норми
22.Физическо натоварване	Тежък физически труд    Вдигане, пренасяне, теглене на тежести над допустимите норми през цялото работно време (Наредба 16/99 г.    Продължително ходене	Средно тежък физически труд    Вдигане,пренасяне, теглене на тежести до допустимите норми, съгласно Наредба 16/99 г.над 50% от работното време	Лек физически труд, вдигане и пренасяне на тежести съгласно Наредба 16/99 г до допустимите норми    до 50 % от работното време	Няма ръчна работа с тежести
23.Работна поза	Принудителна поза (приведена, на колене, клекнал) с трудни движения и извивания през цялото време	Стояща, седяща работна поза с принудително  навеждане  или обръщане повече от ½ от работното време	Седяща, стояща работна поза с принудително наклоняване или обръщане на тежести до ½ от работното време    Възможност за смяна на работната поза	Свободна седяща или стояща работна поза, с възможност за смяна

Елементи на условията на труд на работното място се оценяват за всяко работно място се оценят по четири показателя: слаба, задоволителна, добра и много добра.

Под оценка на риска се разбира процесът, при който се оценяват произтичащите от опасности на работното място рискове за безопасността и здравето на работещите.

Много европейски директиви, свързани с безопасността и здравето при работа, налагат извършването на оценки на риска, но дори в случаите, когато няма подобно законово изискване, добрата практика повелява да се правят оценки, тъй като по този начин е възможно да се вземат ефективни мерки за предпазване здравето на работещите. Процесът по превенция на трудовите злополуки започва с намаляването и по възможност пълното отстраняване на евентуалните рискове, последвано от прилагане на мерки за колективна превенция и накрая средства за лична защита. Когато установява опасностите и оценява рисковете, работодателят или отговорното лице трябва да бъде в състояние да:

ü  взима решения относно необходимите защитни мерки, отчитайки съответните законови изисквания;

ü  следи дали приложените мерки са целесъобразни;

ü  дава приоритет на допълнителни мерки, които по негова преценка са необходими;

ü  показва, че е направена преценка при пълна яснота относно безопасността и здравето на работещите (например пред работещите или регулаторните органи);

ü  проверява дали е постигнато подобрение в нивото на защита;

Оценката на риска трябва е съобразена с опасностите, рисковете и евентуалната вреда. Например големият химически завод е редно да има тясно специализирана система за оценка, докато малкото предприятие, занимаващо се с нискорискови дейности, се нуждае от проста и ясна система.

Оценката на риска трябва да:

ü  установи опасностите;

ü  установи кои работещи са потенциално изложени на риск поради тези опасности;

ü  оценява рисковете;

ü  отчита дали тези рискове могат да бъдат отстранени;

ü  направи преценка дали са необходими допълнителни мерки за предотвратяване или намаляване на рисковете.

Основната цел на оценката на професионалния риск е защитата на здравето и безопасността на работещите. Оценката на риска помага да се минимализира възможността за увреждане на работещите или околната среда от дейности, свързани с работата. Тя помага да поддържане на бизнеса конкурентен и ефективен. Съгласно законодателството за здравословни и безопасни условия на труд, всички работодатели трябва редовно да извършват писмена оценка на риска. Оценката на риска се извършва при промяна на условията на труд и при разкриване на нови работни места.

Етапи на оценката на риска на работното място

ІІІ. Избор на методика за оценка на риска

Подходът при оценяване на риска се избира в зависимост от вида и спецификата на оценяваните обекти и дейности. Подходът следва да бъде съвременен, конкретен, информативен и мултидисциплинарен.

Потенциалните опасности се групират в 4 основни групи източници на риск – работен процес, работно оборудване, работно помещение и организация на труда. За всяка идентифицирана опасност се определят елементите на риска – вероятността от нанасяне на вредата и тежестта й. За всяко работно място се изчислява глобална оценка на риска за хора, имущество, околна среда и продукт.

РАБОТЕН ПРОЦЕС

1. Автоматизиран работен процес, свързан с високо психо-сензорно напрежение, повишено внимание и отговорност

2. Полуавтоматизиран работен процес, съчетан с ръчна работа и/или психо-сензорно напрежение.

3. Механизиран работен процес, съчетан с ръчна работа, правостояща или седяща работна поза. Конвейерна работа-наложен ритъм на работа, монотония.

4. Работен процес с предимно ръчна работа, монтажна работа, ремонтна работа, работа с инструменти и други.

5. Физически труд, свързан с работа с тежести или голямо физическо натоварване.

6. Интелектуален труд, свързан с висока отговорност, психо-сензорно и/или нервно-психично напрежение, стрес.

7. Работен процес, свързан с материална отговорност или отговорност за качеството на продуктите (МОЛ, ОТК и ДР.)

8. Работен процес, свързан с повишени изисквания към вниманието, психо-емоционално напрежение, с комуникации и други (секретари, охрана, снабдители).

9. Работен процес, свързан с управление и обслужване на транспортни средства, строителни машини, повдигателни и други машини и съоръжения с повишена опасност.

СГРАДИ, ПОМЕЩЕНИЯ, ОТКРИТИ РАБОТНИ ПЛОЩАДКИ И ПЪТИЩА

10. Състояние на сградата – опасност от срутване, падане на мазилка, течове и други.

11. Състояние на подове – неравни, разбити, хлъзгави участъци и други – опасност от подхлъзване, спъване, падане.

12. Работно помещение - недостатъчна площ, кубатура и въздухообмен.

13. Неосигурени проходи и пътеки за безопасно преминаване, разминаване – опасност от наранявания.

14. Осветление на работни места и помещения.

15. Ръчно и механизирано извършване на товарно-разтоварни работи.

16. Организация и поддържане на работното място.

17. Открити работни площадки и пътища-неравности, необезопасеност, хлъзгави участъци, изкопи и други.

РАБОТНО ОБОРУДВАНЕ, МАШИНИ, СЪОРЪЖЕНИЯ, ПРИБОРИ,  ИНСТРУМЕНТИ, СУРОВИНИ И МАТЕРИАЛИ

18. Движещи се машини, съоръжения, транспортни средства – смазване, премазване, увличане и други.

19.  Работа, обслужване и ремонт на СПО – опасност от експлозии, смазване, премазване, изгаряне.

20. Необезопасени въртящи се или движещи се части и елементи на машини и съоръжения-смазване, премазване, удар.

21. Работа с режещи инструменти, материали, заготовки и други – порязване, отрязване.

22. Работа с пробождащи инструменти, материали, заготовки и други – убождане, пробождане.

23. Механично увреждане на очите от попадане на метални и неметални частици.

24. Работа на височина – опасност от падане.

25. Работа с флуиди под налягане –експлозия, изгаряне, задушаване, нараняване и други.

26. Електрооборудване – опасност от директен допир и удар от електрически ток – изгаряне, падане от височина.

27. Електрооборудване – опасност от индиректен допир и удар от електрически ток – изгаряне, падане от височина.

28. Електрооборудване над 1000 V  - удар от електрически ток – изгаряне от ел.дъга, падане и нараняване.

29. Статично електричество – стрес, изгаряне и други.

30. Работа при неблагоприятни климатични условия и природни бедствия-прегряване, слънчев удар, простуда, измръзване.

31.  Работа с термични източници, нагрети материали, открити пламъци - топлинно облъчване (ИЧР).

32. Работа с термични източници, горещи течности и пари, разтопени метали и химични вещества - изгаряне.

33.  Работа в условията на охлаждащ микроклимат - простудни заболявания.

34. Работа в условията на прегряващ микроклимат - прегряване, топлинен удар, спазмена болест.

35. Работа при експозиция на шум – умора, отслабване на вниманието, злополуки, грешки и други.

36. Работа при експозиция на шум над гранични стойности – общо увреждане на организма и увреждания на слуха.

37. Работа при въздействие на вибрации – увреждания на съдове, Нервна система, Костно-ставен апарат и др.

38. Работа при въздействие на нейонизиращи лъчения – заболявания, увреждания.

39. Работа при въздействие на йонизиращи лъчения – остри и хронични заболявания.

40. Работа с химични вещества и препарати при вдишване, поглъщане и допир - увреждания, заболявания.

41. Работа с канцерогени– увреждания, заболявания.

42. Работа при експозиция на прах – увреждания,  заболявания.

43. Работа с биологични материали – инфекции.

44. Работа с животни, насекоми – ухапване, ужилване, смазване, удар и други.

45. Работа с изразено зрително напрежение – увреждане на зрението.

46. Работа с пожароопасни вещества и  материали. –запалване, експлозия.

47. Работа с взривоопасни вещества и материали –експлозия.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА

48. Несъответствие между машина и човешки характеристики – неспазване на ергономичните изисквания - увреждания.

49. Неблагоприятни работни пози, повтарящи се работни операции, статично физическо напрежение – скелетно-мускулни увреждания, заболявания на Периферна нервна система и други.

50. Високо нервно-психично и/или психо-сензорно напрежение, стрес, поемане на отговорност, обработка на информация – психо-физиологични, психо-соматични заболявания и други.

51. Неизползване на специално работно облекло и лични предпазни средства.

52. Неосигурени или неефективни средства за колективна защита.

53. Употреба на суровини и материали с неизяснена характеристика.

54. Работа в аварийна ситуация – без осветление, след пожар, експлозия и други.

55. Сменна работа, работа при удължено работно време – стрес, заболявания, умора.

56. Работа,  извършвана от работници без правоспособност и квалификация - злополуки.

57. Нарушаване на нормалните технологични процеси – увреждания, заболявания.

58. Непровеждане на инструктаж и обучение по БЗР и ПАБ.

59. Невъведени физиологични режими на труд и почивка.

60. Продължително неизползване  на почивни дни и отпуски - преумора, заболявания, злополуки.

Всеки източник на риск се оценя според: вероятността от нанасяне на вредата, спецификата на риска и степента на въздействие.

Елементите на риска са: тежестта на вредата и вероятността за нанасяне на тази вреда.

Тежестта на вредата се преценя съобразно вида на обектите – хора, имущество, работна и околна среда.

Вероятността за нанасяне на вредата се преценява по: честотата, продължителността и спецификата на излагане, вероятността от възникване на опасното събитие, техническите възможности за избягване или ограничаване на вредата и човешките възможности за избягване или ограничаване на вредата.

ІV. Въздействие върху риска

Въздействието включва различни мероприятия за предотвратяване, намаляване и ограничаване на риска. За тази цел след като приключи процедурата по оценка на риска се изготвя програма. Програмата включва отговорните лица за изпълнение за контрол по изпълнението на мерките.

В зависимост от състоянието на охраната на труда в предприятието и нейната специфика могат да бъдат разработени: една или повече програми; отделни мероприятия или системи от мероприя­тия. Те могат да бъдат програми, респективно мероприятия за:

ü  предпазване от злополуки и заболявания - превантивни;

ü   здравеопазване, т.е. осигуряване на здравословни условия на труд;

ü  квалификация и периодична актуализация на знанията и уменията в областта на охраната на труда и други.

Всяко предприятие в зависимост от нейната политика и специфика, от мястото, ко­ето заемат проблемите по охраната на труда, може да се разработи, усъвършенства или актуализира програми и мероприятия в област­та на:

ü  разработване на система за наблюдение на различните ком­поненти на работната среда;

ü  разработване на система за отчитане на трудовите злополу­ки и професионалните заболявания;

ü  разработване на система за непрекъснато обучение на сът­рудниците по безопасност и охрана на труда;

ü  разработване на система за инструктиране по безопасност и охрана на труда при започване на нова работа;

ü  разработване на инструкции за ползване на предпазни средства и за правилни трудови манипулации с цел да се предотвра­тят трудовите злополуки и неблагоприятните въздействия върху чо­вешкия организъм;

ü  осигуряване на възможности за интересна, немонотонна ра­бота с цел повишаване вниманието на работещите и предотвратява­не на инцидентите посредством проектирането на труда и др.;

ü  изграждане на система за разпространение на резултатите от направените изследвания и проверки по безопасност и охрана на труда;

ü  разработване на система за стимулиране на колективи и от­делни работни места, постигнали най-добри резултати в областта на безопасността и охраната на труда и други.

Всяка от програмите включва:

ü  Оценка на състоянието, която се основава на задълбоченото изследване на причините за производствените заболявания и зло­полуки, на факторите, които допринасят за тяхната поява, мащабност, интензивност и последствия. Причините за трудовите злопо­луки и професионалните заболявания могат да бъдат различни - недостатъчно внимание от страна на ръководството към здравето и охраната на труда в организацията, грешки в системата на управле­нието, лошо ръководство; несистемен подход към откриването, анализа и отстраняването на опасностите; недостатъчна, несистемна и несвоевременна подготовка на работниците и други.

ü  Разкриване на потенциалните опасности като предпоставка за осигуряване на ефективни средства и оборудване на защита и вземане на съответни бързи мерки.

ü  Определяне на целта и основните задачи, които си поставя съответната програма, които произтичат от възприетата политика от висшето ръководство за охраната на труда и здравето на работе­щите в организацията.

ü  Уточняване на мероприятията, които ще осъществят реали­зирането на целта и конкретните задачи на програмата, в т.ч. и про­веждането на съответното обучение, квалификация и инструктажи.

ü  Определяне на отговорниците - за цялата програма (съот­ветния ресорен ръководител от висшето ръководство) и за отделни­те нейни елементи (непосредствените ръководители на поделения и конкретни участъци).

ü  Определяне на сроковете за реализиране на отделните ме­роприятия и необходимите за целта ресурси.

На основата на възприетите от предприятието политика, цели и задачи се разработват конкретни програми или мероприятия за тяхната реализация.

Превантивните мероприятия (програми) включват въвеждане още на етапа проектиране на безопасност в системата, проектиране на защитно оборудване и устройства, снабдяване със защитни дре­хи и други. В превантивните действия се включва и осъществяване­то на редовни проверки и предприемане на съответните мерки за елиминиране на съществуващите потенциални рискове, към тези програми, респективно мероприятия се включва още и: изследване на всички инциденти и открояване на причините за тях с цел да се предприемат конкретни коригиращи действия; изграждане на ефек­тивна организация по безопасност и охрана на труда; поддържане на добра отчетност и информационна база с цел да се откроят проблемните области и неблагоприятни тенденции; непрекъснато обучение и квалификация за безопасна работа и начини за избягва­не на злополуките и други.

Контролът, който се осъществява, включва контрол на дейностите, контрол за изпълнение на политиката, програмите и мероприятията, контрол за спазване на нормативните изисквания за условията на труд и охраната на труда.

V. Стандарти по здравословни и безопасни условия на труд

Въвеждането на система от стандарти за управление на здравословните и безопасни условия на труд в организация е друг метод за въздействие върху риска.

 Стандартите са документи, разработени с консенсус на основата на обединяване на резултатите от науката, технологиите и производствения опит.

Стандартите са общопризнати правила и норми и може да включват подробни технически спецификации (характеристики и изисквания към продуктите), процедури за производство, методи за изпитване и оценяване на съответствието.

Когато се прилагат стандарти, се постига по-добра ефективност при производството на продуктите и подобряване на услугите и се удовлетворяват в по-голяма степен очакванията на потребителите и клиентите.

Стандартите се разработват, преработват, изменят, коригират или отменят в зависимост от новостите в развитието на науката и технологиите.

Стандартите подпомагат икономическото развитие, което е в полза на цялото общество.

Последните изследвания показват, че с разработване, приемане и прилагане на стандартите в развитите европейски страни се спестяват около 15 милиарда евро за година за изследване и разработване на нови технологии за производство.
Ползата от стандартите:

ü  повишават безопасността на продуктите;

ü  повишават безопасността на труда;

ü  служат за подобряване на качеството;

ü  осигуряват стабилни характеристики на продуктите, процесите и услугите;

ü  подпомагат пригодността за употреба на продуктите по предназначение;

ü  служат като база при оценяване на съответствието;

ü  водят до икономии при производството;

ü  подпомагат законодателството при създаването и изпълнението на нормативните актове;

ü  позволяват на производителите да спазват европейското законодателство;

ü  служат при договаряне по отношение на технически изисквания и предписания;

ü   подпомагат конкурентноспособността на производителите;

ü  подпомагат премахването на техническите пречки в търговията;

ü  спомагат за поддържането на екологичното равновесие;

ü  подпомагат опазването на околната среда;

ü  отразяват научните изследвания и развитието на технологиите;

ü   подпомагат взаимното разбирателство между партньори;

1. OHSAS 18001 - Сертификация на система за управление на здравословни и безопасни условия на труд

OHSAS 18001 е сертификация на система за управление на здравословни и безопасни условия на труд. OHSAS 18001 е разширена спецификация за система за управление на здравословни и безопасни условия на труд, разработена да даде възможност на предприятията да контролират и подобряват здравословността и безопасността на условията на труд.

OHSAS 18001 е разработена, така че да бъде съвместима с ISO 9001 и ISO 14001 и да позволява лесна интеграция. Правните и регулаторните изисквания и непрекъснатото подобрение са два важни аспекта на OHSAS 18001. Сертификацията по OHSAS 18001 демонстрира ангажираността на компанията за безопасна работна среда и защита на служителите от трудови злополуки.

OHSAS 18001 е разработена съвместно от 13 национални организации по стандартизация и международна сертификация. Елементите на OHSAS 18001 включват:

ü  Политика и ангажираност

ü  Идентификация на опасностите, оценка и контрол на риска

ü  Законови изисквания

ü  Цели и програми

ü  Организация и персонал

ü  Обучение, комуникация и консултации

ü  Документи и записи

ü  Оперативен контрол

ü  Готовност за извънредни ситуации

ü  Наблюдение и измерване

ü  Разследване на инциденти и злополуки, коригиращи и превантивни действия

ü  Одит и преглед от ръководството

Предимства на стандарта са: да подпомага и подобрява управлението и контрола на трудовото здраве и безопасност,  да подпомага спазването на законовите задължения за безопасност на труда и трудово здраве, да подобрява културата на безопасен труд в организацията, да намалява разходите по злополуки и подобрява ефикасността на труда и да подобрява репутацията на организацията за безопасен труд.

Всяка организация, желаеща да демонстрира ангажираност по отношение безопасността на труда, да управлява и минимизира рисковете за здравето на своите служители и тези към които е насочена дейността й е сертифицирана по OHSAS 18001.

Една от фирмите, които сертифицират по OHSAS 18001 е “СЖС България” ООД /SGS/ с над 100 годишен опит в областта на серифицирането от трета страна, с истинска международна компания с офиси в над 140 държави, водеща сертифицираща организация с над 40000 издадени по света сертификати за системи по управление, с местни одитори, разбиращи съответните култура и език, с практически подход при сертифицирането с одитори, имащи съответния индустриален опит, с интегриран одит позволяващ включването на няколко системи на управление напр. ISO 9001, ISO 14001 и OHSAS 18001 при един одит.

Сертификатите се издават за срок от три години. През този период се провеждат контролни одити през интервал от 6 или 12 месеца. След края на тригодишния период се провежда одит за подновяване на сертификата.

Стъпките към сертификационен процес са следните:

ü  решение за изпълнение и сертифициране;

ü  идентифициране на управлението и персонала за изпълнение;

ü  предварителен преглед за определяне на съществуващия статус;

ü  осигуряване на обучение и ангажираност;

ü  провеждане на идентифициране на опасностите, оценка на риска и идентифициране на приложимите законови мерки и разпоредби;

ü  установяване на процедури за съответствие с OHSAS 18001;

ü  обучение на персонала по процедурите;

ü  провеждане на одит и надзор;

ПРОЦЕС НА СЕРТИФИЦИРАНЕ

üПредварителни дискусии - Осъществяване на контакт със сертифициращата фирма за осигуряване на информация по предложението и изясняване на възникналите въпроси.

üСтадий 1 – Преодит, който включва преглед на документацията и определяне готовността за сертификационен одит и осигуряване на обратна връзка.

üСтадий 2 - Сертификационен одит, където се определя съответствието с процедури с OHSAS 18001. Когато този стадий е успешен, се връчва сертификат за съответствие с изискванията на OHSAS 18001.

üПоследващи посещения - Рутинният надзор, на шест месеца или веднъж годишно, се извършва за да се установят направените подобрения и да се продължи с OHSAS 18001 и процедурите на фирмата. На всеки три години се извършва цялостен одит на системата.

2. Британски стандарт BSOHSAS 18001:2007 ”Системи за управление на здравето и  безопасността при работа”

Британският институт по стандартизация прие нов национален стандарт BS OHSAS 18001:2007 Occupational health and safety management systems – Requirements (Системи за управление на здравето и безопасността при работа. Изисквания). Този стандарт заменя досегашния документ OHSAS 18001:1999.

Стандартът BS OHSAS 18001:2007 е разработен, за да се даде възможност на организациите да овладяват рисковете и да подобряват своята дейност, за да се гарантира управляване на условията за осигуряване на здравето и безопасността при работа.

От 1999 г. досега документът OHSAS 18001 е претърпял редица промени, всички те отразяват опита от многогодишното му прилагане в над 80 страни от повече от 16 000 органи за сертификация. Основен момент в новия стандарт е поставянето на акцент по-скоро върху аспекта “здраве”, отколкото върху “безопасността”, както и значително по-доброто му съгласуване с ISO 14001:2004 (Системи за управление по околна среда. Изисквания и указания за прилагане), което ще улесни създаването на интегрирани системи за управление.

Разлики между новия стандарт BS OHSAS 18001:2007 и прилагания досега документ OHSAS 18001:1999

ü  Отдава се много по-голямо значение на аспекта “здраве”;

ü  BS OHSAS 18001 вече е стандарт, а не спецификация. Това ще допринесе за възприемането на OHSAS 18001 като база за създаването на национални стандарти за системи за управление на здравето и безопасността при работа;

ü  Моделът на диаграма PDCA (“Plan-Do-Check-Act” - “планиране-изпълнение-проверка-действие”) e представен изцяло във въведението на стандарта, а не като отделни диаграми в началото на всяка основна точка на стандарта;

ü  Дадени са нови определения, а старите са преразгледани;

ü  Направени са значителни подобрения относно по-доброто съгласуване с ISO 14001:2004 и за по-добрата съвместимост с ISO 9001:2000;

ü  Въведено е ново изискване относно разглеждането на нивата на управление като част от планирането на системите за управление на здравето и безопасността при работа;

ü  Обърнато е по-голямо внимание на управлението на измененията;

ü  Въведена е нова точка “Оценяване на съответствието”, както в ISO 14001:2004;

ü  Въведени са нови изисквания за участие и консултации, а също и за разследване на инциденти.

ü  Определен е преходен период за адаптиране към новия стандарт до 1 юли 2009 г., в който са валидни и двете издания на стандарта.

VІ. Контрол и коригиране на риска

1.        Вътрешен

Влезлият в сила през 1997 г. Закон за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ и действащите подзаконови нормативни актове в областта на ЗБУТ разграничават ясно отговорността на всички участници в трудовия процес за изграждането на вътрешно фирмена система за здраве и безопасност на работното място като интегрирана част от фирмената стратегия и за привеждане на работните места в съответствие с изискванията на закона, което е задължителен ангажимент на работодателя. Философията на този закон е базирана на европейските стандарти за здраве и безопасност на работното място и неговото изпълнение е с особена тежест в цялостния процес на присъединяване на страната ни към ЕС. Целта е постепенно да се премине от досегашните практики за компенсиране на работещите при вредни условия на труд към превенция за здраве и безопасност, като за това главната отговорност пада върху работодателя с изграждането на подходящи вътрешно фирмени политики за гарантиране на съпричастността и лоялността на служителите. При това протичането на тези процеси се контролира от държавата в лицето на Изпълнителна агенция - Главна Инспекция по труда, включително и чрез съответни административно-наказателни механизми. Интегрирането на политиката за ЗБУТ в цялостната стратегия за управление и развитие на фирмата има двояк смисъл в дългосрочен план: (1) по отношение на диференцираните /на база оценката на риска и реално възникналия риск на конкретното работно място/ осигурителни вноски срещу професионалните заболявания, дължими от страна на работодателя, която система предстои да бъде въведена постепенно съгласно разпоредбите на Осигурителния кодекс и (2) по отношение на сертифицирането по стандартите за качество ИСО, където равнището на условията на труд и оценката на риска на работното място са задължителен елемент от ТQM ( Total Quality Management ) - системата за управление на качеството, в процедурата по сертифициране. Със ЗЗБУТ и свързаната с него нормативна уредба в Република България са създадени приоритети за:

ü  Постепенно премахване на формите за компенсиране на засегнатите при работа във вредни условия на труд към превенция за отстраняване на производствените рискове;

ü  Поемане на главната отговорност за безопасността и здравето при работа от работодателя, като държавата определя правилата и осъществява контрола;

ü  Развитие на нормите за поведение за повишаване на дисциплината при работа и съпричастността на работещите към правилата за здравословни и безопасни условия на труд при работа;

ü  Интегриране управлението на дейността за ЗБУТ при работа с цялостната система за управление на стопанските субекти;

ü  Социално партньорство чрез Комитетите и групите по условия на труд в интерес на работещите да се излагат на минимални рискове в процеса на труда за отговорността на работодателя да го съблюдава в съответствие с нормите за здраве и безопасност за непрекъснатото разкриване, оценка и премахване или минимизиране на рисковете в работната.

Отговорници по ЗБУТ във фирмите:

ü  Работодатели

ü  Представители на работодателите в КУТ и ГУТ

ü  Ръководители на отдел “Човешки ресурси”

ü  Юрисконсулти

ü  Главни счетоводители

ü  Специалисти от СТМ /Служба по трудова медицина/

ü  Консултанти на свободна практика в областта на ЗБУТ

Контролът, който се осъществява, включва контрол на дейностите, контрол за изпълнение на политиката, програмите и мероприятията, контрол за спазване на нормативните изисквания за условията на труд и охраната на труда.

В помощ на работодателите е още един орган - Европейската агенция за безопасност и здраве при работа извършва мониторинг, събира и анализира научни открития, статистическа информация и превантивни мерки, прилагани в цяла Европа.

Нейна задача е не само да открива и събира най-актуалната информация, свързана с безопасността и здравето при работа (БЗР), но и да я прави достъпна за всички заинтересовани страни. Те включват отговорници и мениджъри по безопасността, работодатели и работници, социални партньори и политици. Обменът на добри практики е в основата на усилия за изграждане на култура на превенция в цяла Европа. Добрите практики, които са били реализирани успешно на дадено работно място, могат да се възприемат и да се използват и другаде.

2. Външен

КОНТРОЛ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ /ЗЗБУТ/

Чл. 54. (1) Цялостен контрол по спазването на този закон упражнява Министерството на труда и социалната политика.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Специализираната контролна дейност по изпълнението на този закон, както и на други нормативни актове се извършва от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" чрез нейните структури.

Основни функции на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”:

ü  Контролира спазването на трудовото законодателство по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и по осъществяване на трудовите правоотношения.

ü  Осъществява специализиран контрол по спазването на Закона за насърчаване на заетостта и другите нормативни актове в областта на заетостта и безработицата, в които това изрично е предвидено.

ü  Дава сведения и технически съвети на работодателите и работещите по най-ефективните методи за спазване на трудовото законодателство и по прилагането на Закона за насърчаване на заетостта.

ü  Уведомява компетентните органи за установени празноти и недостатъци в действащото трудово законодателство и в нормативната уредба на контрола по трудовата заетост.

Днес България е с трудово законодателство, съответстващо на правото и практиката на Европейския съюз. Създадени са условия за изграждане на съвременната система за осигуряване на безопасност и здраве при работа и полагане на труд по напълно законен начин. Инспекцията по труда е изправена пред предизвикателствата, които поражда постоянно променящият се свят на труда. Появата и идентификацията на нови рискове на работните места, миграцията на работната сила, нелегалната заетост – това са проблеми, с които предстои да се справя контролната институция.

VІІ. Изводи

Създаването на необходимите материални условия и на уп­равление, осигуряващи опазването на живота и здравето на човеш­ките ресурси е една от най-важните задачи на всяка организация за реализиране конституционното право на трудещите се на здравос­ловни и безопасни условия на труд.

Понятието за безопасни и здравословни условия на труд се свързва със създаването на материални условия (сгради, машини, съоръжения и др.), които предотвратяват и отстраняват вредното въздействие на работната среда при полагането на труд.

Политика и стратегия по охрана на труда отразяват мястото, което отделя организацията и нейното ръководство на здравето и безопасността на заетата работна сила. Предопределят се от спецификата на дейността, нейната отраслова принадлежност и особено от корпоративната култура, от мястото, което заемат човешките ресурси в политиката на организацията. За основа при разработването на политиката и стратегията за нейната реализация по отношение на безопасността и здравето на заетите в организацията се използват анализите, проучванията и диагнозата за състоянието и проблемите по условията на труд, трудовите зло­полуки и професионалните и други заболявания, тенденциите в тяхното развитие, факторите и условията, които ги предопределят, както и необходимите действия, които следва да се предприемат от ръководството на организацията.

Политиката и стратегията на организацията по отношение на охраната на труда отразяват мястото, важността, приоритета на здравето и безопасността на труда в цялостната политика и страте­гия на организацията, в т.ч. и по отношение на човешкия фактор. Наред с това в отделните им елементи се открояват намеренията и конкретните цели, които си поставя организацията в тази област.

Разработването на политиката и стратегията на организацията в областта на охраната на труда е дейност на висшия мениджърски състав. Той носи отговорност и за тяхната ефективна реализация. В разработването и обсъждането им участват ръководни кадри и сътрудници от различните равнища на управление и поделения на ор­ганизацията. Те поемат задължения за реализацията на съответните конкретни елементи и задачи. Особено място и висока отговорност в тази дейност имат низовите ръководни кадри, които ежедневно работят и носят отговорност за безопасността на труда на съответ­ните работни места.

Политиката за осигуряване на безопасни и здравословни усло­вия на труд се определя и съгласува с представителните организа­ции на работниците и служителите в организацията. При централи­зирания модел на индустриални отношения оказва влияние и съгла­суваната политика между социалните партньори в тази област на другите равнища - национално (Националния съвет за тристранно сътрудничество и съответната негова комисия), браншово или от­раслово и регионално. Могат да бъдат изградени и други структури и институции, които да оказват влияние върху политиката на орга­низацията и нейната конкретна дейност в областта на охраната на труда (със специално постановление на Министерския съвет от 1997 г. беше създаден Национален съвет по условията на труд към Министерския съвет и комитети по условия на труд в търговските дружества с над 50% държавно или общинско участие).

VІІІ.Използвани източници

ü  http://hwi.osha.europa.eu

ü  www.ads-consult.com

ü  http://www.bds-bg.org/pages/?button_id=23

ü  http://git.mlsp.government.bg/

ü  http://osha.mlsp.government.bg/

ü  http://www.mlsp.government.bg/bg/index.asp

ü  Закона за здравословни и безопасни условия на труд /бр. 124 от 23.12.1997 г.

ü  Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда и периодичността на извършване на оценката на риска

ü  Дюкенджиев Г., Р. Йорданов. Контрол и управление на качеството, С., 2002.

ü  Запрянов З. и др. Базисна методика за оценка на работното място, оценка и управление на професионалния риск. – София, 2000.

ü  Манолов М. Ръководство за извършване на оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служители при работа. – Шумен, 2001.

ü  Перийон П. Метод за организация, систематизиране и анализ на рисковете. – София, 2000.

ü  Ценев Ил. Ръководство за управление и оценка на риска при работа. – С, 2000.

ü  Методика за оценка на работното място и оценка на риска на работното място – служба по трудова медицина “Иса милениум-3” ЕООД – гр.Пловдив