УНСС
Факултет “Икономика на инфраструктурата”
Катедра “Национална и регионална сигурност”
Специалност „Икономика на отбраната и
сигурността”
Курсова работа
Подобряване
социално - икономическите аспекти на Българската армия и нейната професионализация
и модернизация
Учебна дисциплина
Мениджмънт на отбраната и сигирността
име : Елена Атанасова Иванова
фак. номер : 27 15 219
гр. 5426
научен ръководител : ас. д-р Константин Пудин
година на написване : 2010
място на написване : гр. София
Съдържание:
Увод.......................................................................... 3 ст.
Първи
раздел: Социално-икономически статус на професионалните войници в българското
общество.................................................................. 5 ст.
Втори
раздел: Необходими процедури за подобряване на социално икономическия статус и организация по неговото прилагане................................................................ 10 ст.
Трети раздел: Конкретни
изводи и приложения за решение на проблемите като се
съпоставят основните алтернативи за решаване на идентифицираните проблеми................................................................ 13 ст.
Заключение............................................................. 21 ст.
Използвана
литература.......................................... 22 ст.
Увод
Актуалност и важност на изследването:
в края на XX век
България навлиза в нов исторически етап от своето развитие, който е обусловен
от протичащите световни процеси. Пред сектора за сигурност и отбрана като
фактор за функционирането и развитието на обществото, също се поставят
изисквания да се реформира.Това според историците е четвъртата подред реформа
на българската армия след Освобождението през 1878 г., която за разлика от
предходните има по обхватен характер. Тя е свързана с редица икономически,
военнопрофесионални, правни,административни и социални промени, които
произтичат от предизвикателствата на съвременната обстановка и ориентирането на
страната към евро – атлантическа интеграция.[1]Обект на изследването е кадровия
състав на Българската армия. Предмета на изследването е разпределението на
ограничените ресурси между различни алтернативи с цел подобряване социално – икономическите аспекти на
Българската армия и нейното модернизиране.Проблема, който ще бъде изследван и
анализиран е в областта на кадровия мениджмънт в отбраната. Акцентът е поставен
върху дейностите от управлението на човешките ресурси в отбраната, свързани с
формирането на социално – икономическия статус на професионалните войници. Тезата
на курсовата работа ще бъде в защита на повишаването на социо – икономическия статус на
българските кадрови войници с цел набиране на качествени кадри и по този начин
българската армия гарантира поддържането на ефективни, боеспособни,
многофункционални, модулни и мобилни войскови еденици. Цели и конкретни задачи на
курсовата работа: да се оцени важността
на човешкия аспект на дейноста в сигурността и отбраната, да се изяснят целите
и цикъла на кадровия мениджмънт, да се оценят концепциите и логическата
последователност на кадровото планиране, да се прецени мястото, ролята и
задачите на рекрутирането на персонала, цикъла при подбора на кадри,
необходимостта от обучение и тренровки, повишаване на производителността в
груповата работа. Подход и методи за решаване на проблема са аналитичен, и управление
на ресурсите отделяни за българската армия, повишаване на дохода и престижа,
повишаване на мотивацията, чрез диагностичен модел, метод за подбор на кадрите,
метод за проверка на критериите и мерките на личните характеристики за
приложимост и валидност. Източници на информация са главно учебници свързани с
Икономика на отбраната и сигурността на автори от Университет за национално и
световно стопанство.
Използвана литература: учебник по „ Мениджмънт на сигурността и
отбраната ” и „ Икономика на отбраната”(второ
преработено и допълнено издание) на проф. Д-р Тилчо Иванов, ръководител на
катедра „ Национална и регионална сигурност”, учебно помагало от дисертационен труд на тема
„Социално – икономически аспекти на професионализацията на Българската армия”,
разработен в рамките на проекта на катедрата „ Национална и регионална
сигурност” от д-р Константин Пудин, научен секретар към катедрата. Очакваните
разултати са: войсковите еденици да са способни за съвместни действия,
разгръщане извън територията на страната, относително самостоятелни и
всестранно осигурени, за да реагират на предизвикателствата на средата за
сигурност в реално време и да са оперативно съвместими със силите на съюзниците.[2] Потребителите на
резултатите от подобряването на съвременната българска армия ще е цялото
българско общество. Българската армия е ключов елемент от отбраната и сигурността на страната. Потребителите на
отбранителния сектор се нуждаят от отбранителен продукт, който може да е стока
или услуга, която може да задоволява потребностите, свързани със сигурността.
Отбранителният продукт е обществен продукт, той не може да бъде разделен между
гражданите, потребява се колективно, което обуславя необходимостта от
колективното му производство. Обхват и ограничения на изследването: пространствен
обхват: изследването е направено в сверата на Икономиката на отбраната и
сигурността , Българската армия и мястото на българските военнослужещи, които
изграждат кадровия състав. Изследването е ограничено от времеви рамки,които
поставят началото на прехода от наборни към професионални Въоръжени сили. Сравнително
слабо е изследвана връзката между разходите за отбрана и икономическия разтеж. Времеви
обхват: професионализацията на
Българската армия е важно политическо решение , взето в края на 90-те години на
XX в. Процеса започва през 1997,
когато личния състав е 107 000 души, на днешния етап през 2009 Българската армия наброява
Първи
раздел
Социално-икономически
статусна професионалните войници в българското общество
Професионализацията на
Българската армия поставя множество и различни по своя характер
предизвикателства. От тях социално икономическите имат първостепенно значение.
По своята същност те също могар да бъдат от най – различно естество. Най –
характерното за социално – икономическите проблеми е , че в основата си засягат
рзпределението на оскъдните ресурси в рамките на цялото общество и определят
неговото благосъстояние и благосъстоянието на отделните негови членове. Те предполагат
наличието на сложни взаимоотношения между същите тези членове на обществото,
съществуването на структури и на връзка
на подчиненост между тях.
Високата икономическа цена, която обществото
плаща за поддържането на професионалната армия. Дебатът за професионализацията
на армията е неминуемо свързан с нейната цена. В контекста на икономическата
логика това предполага множество аргументи „за” и „против”, базирани на
разходни модели и разчети, експертни оценки, изучаване на опита на други
страни.
В България въпреки проведената, макар и
ограничена обществена дискусия за икономическите послествия от
професионализацията, решението за смяна на модела е взето преди всико под
въздействие на политиката, насочена към членство в НАТО и ЕС. Очевидно е, че
политически изгодна професионалната армия предполага заплащането на определенаа
икономическа цена. Това поражда въпроса в каква степен тя може да бъде поета от
обществото в бъдеще.
Опастноста от обособяване на съсловие от хора,
притежаващи специфични познания и права за упражняване на сила, което в един
определен момент трудно би могло да бъде контролирано от обществото.
Професионализацията на армията е свързана с
появата на нова за българското общество професия – „войник”. Обособяването на
професионалните войници като добре подготвена и организирана въоръжена група,
при определени обстоятелства, може да доведе до неспособност тя да бъде
управлявана, което неминуемо ще създаде опасност за обществото.
Съвременното развитие на ВС предполага
осъществяването на ефективен демократичен контрол. Демократичния контрол излиза
много извън понятията за „ гражданско-военни отношения”. Той нлага както
цивилен контрол на ВС, проявяващ се в упражняването на законо установено право
на цивилните да контролират военните, така и в активното ангажиране на активното
общество в този процес. Демократичния контрол включва правото на обществото да
бъде информирано относно държавната политика , разходите за тази политика и да получи разумни обяснения на въпроса защо
тази политика е била избрана... това означава и участие на обществото в процеса
на определяне и прилагане на националната политика в дадена област.[3]
Въпроса за СИС на лицата, упражняващи професията
„войник”, е особено актуален. Той излиза на дневен ред поради много причини. На
първо място, това е проблем, свързан с привлекателността на професията и
набирането на кандидати за професионални войници. Наред с това има отношение
към мотивацията по време на срока на служба, а също и възможността за
пълноценна интеграция в цивилния живот след изтичане на договора.
Проблмът има както икономически измерения, така
засяга и престижа на професията сред останалите професии и в обществото като
цяло.
Като под проблем може да бъде посочено
несъответствието между СИС на
професията „ войник” и нейната
значимост за обществото. Това може да бъде в следствие на нисък доход,
недоверие към ВС, стереотипи или на други влияния на международната среда в
това число наличие и характер на заплахите.
Възникването на конфликти в рамките на ВС,
свързани с приемането на кадрова военна служба на жени военнослужещи и хора от
други малцинствени групи.
Процесът на професионализация трябва да бъде
разглеждан и в контекста на концепцията за интеграция на обществото. Ето защо
като изключително важни се открояват въпросите за мястото на жените и
различните малцинствени групи във ВС.
Участието на жените в армията не е ново явление.
Първоначално те а изпълнявали чисто помощни фунцкии най вече в тила на войските
най вече като медицински сестри. Постепсеено започват да изпълняват и други
задачи, за да се стигне до положението при което жените се сражават наравно с
мъжете. Днес процента на жените във ВС на различните страни варира между 8-14%.
А за БА е 10 %.
Включването на жените във ВС поражда редица
въпроси. Прокрадва се съменения за това че жените не могат да се бият наравно с
мъжете, че те не притежават необходимите качества, за да бъдат бойци. Възниква
и проблемът за взаимоотношенията между двата пола във ВС, които трябва да се
основават на взаимно уважение и колегиалност. Не може да бъде отречен и фактът,
че много мъже се страхуват да признаят, че жените са по-дисциплинирани, трудолюбиви
и старателни войници което неминуемо се отразява на резултатите от техния труд.
Шороко разпространено е схващането, че ВС
наподобяват в умален вид обществото. Това е валидно особено за наборните армии,
в който влизат представители на всички етноси, съжителстващи на територията на
дадена страна.
В условията на професионализация нещата стоят по
по-различен начин. Поради редица причини, сред които като най съществени могат
да бъдат посочени ниското образователно равнище на представителите на някои
етнически групи, липсата на моивация сред тях, а също предубежденията сред
представителите на малцинството, участие на етнически малцинства във ВС става все
по трудна задача. Макар и хипотетично, може да се породи опасността от етнически
хегемонна армия, която да бъде използвана срещу едно или друго малцинство.
Реално съществува опасността у малцинствата да се породи обоснован или
необоснован страх, който да придобие формата на протести.
Професионализацията е следствие от развитието и
усложняването на използваната военна техника и технологии. Този факт, както бе
посочено, поставя нови, по-високи изисквания към подготовката на военния
персонал, в основната си част съставен от войници.
Като предпоставка за изпълнението на тези
изисквания се явява развитието и функционирането на образователната система в
страната. На преден план излиза и въпросът за рекрутирането на качествени
кандидати, а също за тяхното задържане и мотивация по време на служба.
Друг проблем свързан с обучението, но преди
всичко това в системата на ВС е, този за подготовка на войниците за действие в
мултиетническа среда. Това предполага създаването и функционирането на
ефективна система от институции за обучение на професионалните войници.
Освен чисто военна подготовка, при участието в
международни задачи по опазване и налагане на мира или от друг характер се
изисква познаване на местните нрави и обичаи, история, езика и бита на местното
население. От съществено значение е познаването на езика на партниорите,
техните културни особености.
От мнението на експертите от сектора за сигурност
и отбрана, изразено в проведени анкети, се вижда , че проблемът за СИС на
професионалните войници се поставя на първо място. След обработка на данните с
програмата „Консенсус” се установява, че равнището на консенсус по отношение на
този проблем е най високо – 75,93 %.
На второ място, според общата колективна оцнка
на аспектите, се поставя проблема за икономическата цена на
професионализацията, а на трето – този за специфичните изисквания към военния
персонал с оглед боравенето с нови оръжейни системи и изпълнението на различни
от досегашните мисии и задачи. Наред с тези проблеми могат да бъдат посочени и
редица други.
Предизвикателствата, свързани със СИС на
кадровите войници, следва да бъдат резглеждани на фона на общата икономическа
картина в страната. В този ред на мисли се налага и дефиниране на основните
въпроси, имащи отношение към дейностите, от който зависи формирането на СИС на
кадровите войници. Въз основа на тези
дейности могат да бъдат изведени и показателите, с помоща на които да бъде
определен СИС на войниците.
Причини за обуславяне на конкретността на
проблема: професиите и подпрофесиите във ВС, в това число и професията
„войник”, имат значение за цялото общество. В мир или при военни действия те са
призвани да гарантират сигурността на държавата и на всички нейни граждани.
Ползата от техния труд е огромна за нормалното функциониране и развитие на
всяка една сфера на обществения живот. Изпълнението на служебните им задължения
е свурзано с поемане на значителен
индивидуален риск. Упражняването на войнската професия изисква притежаването на
специфични умения, придобивани и усъвършенствани в процеса на постоянни
тренировки.
Последните 17 години бяха свързани с редица
промни в общствено-политическия, икономическия и социалния живот на страната.
Всички те доведоха до изменение на структората на социалното неравенство. За
този период е харктерно протичането на сложни и противоположни процеси. От една
страна, обедняване на голяма част от населението, а от друга – формирането на
много богата прослойка. Наред с тези отрицателни социални явления за
болшинството от българското население, по честен начин или в повечето случаи
чрез зграбване на държавна собственост – явно или скрито, използване на
нестабилността на банковата система, пране на пари и др. се обособи прослойка
на богатите.
В условията на тази политическа и социална
иконоическа реалност, характеризираща се с висока степен на неигурност,
значително се промени отношението на обществото към отделните професии. Това
оказва влияние и върху статуса на хората които ги упражняват. Престижът на
военната професия като цяло, макар и тя да не бе утъждествявана директно с
предишния режим. , също пострада. От едно привилигировано съсловие, за което
социалистическата държав десетилетия наред е полагала специални грижи, военните
се оказват както всички останали съсловия подвластни на безмисловните полеви
реформи.
Така очертаната преходна и следпреходна
действителност в България поставя въпроса за определяне и подобряване на СИС на
военнослужещите.
Появата на военната професия е ново явление за
нашата страна. Българдката армия никога не е била професионална, с изключение
на един период от около 20 години след края на Първата световна война.
Социалния икономически статус на професионалните
войници е актуален проблем на нашето съвремие. Професията „воиник” е нова за
българското общество. Факт, който сам по себеи налага да бъде определено
мястото на тези войници в неговата социална структора. От друга, проведените
през последните 17 години икономически и политически реформи, а също и
протичащите процеси на трансформация във ВС и новата среда за сигурност, поставят проблема за съвременна
оценка на мястото и ролята на военното съсловие в една коренно различна среда
на социални-икономическо неравенство.
Рекутриране на персонала е дейност по
планирането на персонала от цикъла на кадровия мениджмънт. След определяне на дългосрочните
потребности от персонал е необходимо да се изгради и приведе в действие
механизмът на свързване на дългосрочните цели на организацията с интересите на
персонала. Рекутирането е механизъм , който включва действия по възобновяване и
попълване на персонала с необходимия вид, количество, качество и цена,
съобразена потребностите и възможностите на организацията и интересите на
персонала. Изграждането на връзката между персонала и организацията трябва да
се базира на оценка на критериите зa
освобождаване и на възможностите за набавяне на нов персонал. Рекутрирането е
свързано с дългосрочна подготовка по привличане на потенциални кандидати за
работа с необходимата мотивация да кандидатстват за участие в непосредствените
операции по подбор и назначаване на персонал. Организацията тарябва да
разполага с достатъчно приходящи кандидати, от които да избере най-подходящите
за работа. Рекутрирането трябва да отговори както на изискванията на
организацията така и на кандидатите. Основните задачи на рекутрирането са:
задоволяване на водещи потребности от попълване
с кадри, притежаващи необходимите качества, съответстващи на
спецификацията на работата в организацията; гарантиране на бъдещата оперативна
способност на организаията; изграждане на дълготраина връзка между интерсите на
наетия персонал и целите на организацията; намаляване разходите за персонал в
резултат от наемане на подходящи кандидати за работа.
Втори
раздел
Набиране
на военния състав на Българската армия
Начална
военна подготовка
Тя е с
продължителност шест учебни седмици. Провежда се както следва:
За нуждите
на поделенията, обслужващи и осигуряващи Министерство на отбраната и
Българската армия, Сухопътните войски и Военновъздушните сили – в Центъра за
военна подготовка към НВУ „В. Левски” в град В. Търново;
За нуждите
на ВМС – в Центъра за военна подготовка и логистично осигуряване в град Варна.
По време на
подготовката обучаемите изпълняват разпределението на времето, определено от
началника на ЦВП. Началната военна подготовка завършва с изпит.
На
обучаемите, получили оценка „Слаб” на изпита се осигуряват време за
допълнителна подготовка до две седмици и дата за повторно явяване на изпит.
Получилите оценка „Слаб” и на второто явяване на изпит се освобождават от
началника на ЦВП от длъжност и кадрова военна служба. На успешно завършилите
обучението се издава удостоверение за преминат курс по начална военна
подготовка. Обучението завършва с полагане на военна клетва.
След
приключване на началната военна подготовка кадровите войници /матроси/ и
служебните им дела се изпращат в поделенията за заемане на длъжностите, за
които са определени и за водене на отчет.
Освободените
от кадрова военна служба и отслужилите наборна военна служба, издържали
конкурса и сключили договор за кадрова военна служба се превеждат от началника
на ЦВП в съответното поделение за изпълнение на службата без да преминават
начална военна подготовка.
Специална
подготовка
На специална
подготовка назначените кадрови войници се изпращат със заповеди на командващите
видовете въоръжени сили и командирите на поделения, пряко подчинени на ГЩ на
Българската армия.
Специалната
подготовка се провежда в:центровете за военна подготовка и логистично
осигуряване във В. Търново и Шумен – за поделенията от Сухопътните войски и
тези, осигуряващи и поддържащи Министерство на отбраната и Българската армия;
ВВУБ „Г.
Бенковски” в гр. Долна Митрополия – за нуждите на ВВС;
Центъра за военна подготовка и логистично осигуряване във Варна – за
нуждите на ВМС.
|
Изпълнение на професията в Българската
армия
|
|
Държавата
гарантира на кадровите военнослужещи заемането на кадрови военни длъжности и
съответстващото им кадрово развитие съгласно сключения договор,
професионалната квалификация и резултатите от служебната дейност, при
зачитане интересите на военната служба и на военнослужещите.
След
подписването на договора за кадрова военна служба лицата се приемат на
кадрова военна служба и се назначават на първа длъжност.
Със
заповедта за приемане на кадрова военна служба и назначаването на първа
длъжност се присвоява или обявява военното звание на кадровия военнослужещ,
като:гражданите, притежаващи военно звание по резерва, съответстващо на
длъжността по щата, се приемат на кадрова военна служба с това военно звание;
на гражданите, които не притежават съответстващото на длъжността по щата
военно звание, се присвоява военно звание "редник", "младши
сержант" (а за Военноморските сили - "матрос", "старшина
II степен"); ако длъжността изисква по-високо от притежаваното от
гражданина военно звание по резерва, той се повишава в следващото по степен
военно звание.
Гражданин,
спечелил конкурс за назначаване на вакантна длъжност, се назначава на
съответната длъжност по щата с военно звание, не по-високо от изискващото се
по щата за съответната длъжност.
Изпълнението
на договора за кадрова военна служба започва с отдаване на заповед на
началника на ЦВП, провел конкурса, за назначаване на кадрова военна служба и
присвояване на военно звание.
При постъпване на войник на кадрова военна служба му се присвоява първо военно звание "редник" (за Военноморските сили - "матрос").
Кадровите
военнослужещи се повишават във военно звание последователно.
Военно звание "ефрейтор" за войниците (за матросите - "старши матрос") се присвоява след завършване на курс за придобиване на военноотчетна специалност и квалификация;
Кадровите
войници (за Военноморските сили - матроси) се повишават във военно звание със
заповед на командирите (началниците) на поделения.
Максималният срок за престояване на войниците на кадрова военна служба във военно звание е: до назначаване на длъжност, изискваща по-високо военно звание; до изтичане на срока на договора; до навършване на пределна възраст.
Кадровите
военнослужещи се назначават на следваща длъжност при: повишаване
в длъжност; назначаване на равна длъжност;понижаване в длъжност.
Назначаването
на длъжност, която изисква по-високо военно звание, се извършва:
- за
войниците (във ВМС - матросите) - от длъжностните лица, упълномощени от
министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство.
Войниците
(за Военноморските сили - матросите) на кадрова военна служба могат да бъдат
назначавани да заместват съответно друг войник (матрос) на определена
длъжност по предложение на непосредствения командир (началник). За срока на
заместването заместникът ползва правата на длъжността, с изключение на
възнаграждението. Срокът на заместването е равен на срока на отсъствие на
титуляра.
Кадрови
военнослужещ може да се назначи на вакантна длъжност еднократно като
временно изпълняващ длъжността, без той да се освобождава от заеманата
длъжност. За срока на изпълнението на задълженията на вакантната длъжност
кадровият военнослужещ ползва нейните права, с изключение на
възнаграждението.
На
кадровите военнослужещи, получили трайни професионални заболявания или травми
с трайни последици, при или по повод на изпълнение на военната служба,
установени от Централната военномедицинска комисия, вследствие на което не
могат да изпълняват служебните си задължения, задължително им се предлагат
други подходящи длъжности.
Кадровите
военнослужещи жени, които са бременни или кърмачки и изпълняват неподходяща
за състоянието си работа, се преместват на друга подходяща работа или на
същата работа при облекчени условия по предписание на здравните органи. До
изпълнение на предписанието те се освобождават от задължението да изпълняват
неподходящата за състоянието им работа, а работодателят им изплаща
обезщетение в размер на получаваното брутно възнаграждение за месеца,
предхождащ деня на издаване на предписанието. Кадровите военнослужещи жени могат
да се откажат от тези права с писмена декларация. Кадровите военнослужещи се
назначават на новата длъжност след подписването на допълнително споразумение.
В
случаите, когато на новата длъжност кадровите военнослужещи получават
по-ниско възнаграждение, те получават обезщетение към заплатата, равняващо се
на разликата във възнаграждението между старата и новата длъжност до
придобиване право на пенсия или до отпадане на основанието за това.Условията
и редът за установяване на професионалните заболявания и травми с трайни
последици, получени при /или по повод на военната служба, както и списъкът на
подходящите длъжности, които могат да се заемат, се определят с акт на
министъра на отбраната или ръководителя надруго ведомство.
Трети
раздел
Конкретни
изводи и приложения за решение на проблемите като се
съпоставят основните алтернативи за решаване на
идентифицираните
проблеми
Мотивацията на персонала няма теоритична
доктрина. Мотивацията е подбуда да се направи нещо и е създадена от пряк опит
и непряк опит. Прекия опит изразява се с лично усещане и нагласа да се
направи или да не се направи нещо. Непрекия опит е всичко това което се
включва от опита на другите предавано чрез различни комуникационни
средства.Мотивацията на личния състав на БА се опуславя от няколко фактора
финансово възнаграждение, жилищно осигуряване, обучение, престиж на
професията;
В резултат на множество изследвания се
установява, че по голямо реално мотивиращо въздействие върху кадровите
войници оказват финансовите възнаграждения, получавани по време на служба.
Въз основа на проведени в САЩ анкетни проучвания на подбудите за служба в
отбраната и сигурността могат да се разграничат две групи кандидати:
кандидати предлагащи висококачествена или нискокачествена работна сила.
Кандидатите предлагащи висококачествена работна сила най – често искат:
кратки договориза работа и по високи компенсации след напускане на работа.
Кандидатите предлагащи нискокачествена работна сила искат: по високо месечно
заплащане, по голям обем обучение и тренировки, сугурна работа подкрепени с
дългосрочни договори за работа.
На фона на икономическата криза
възнаграждението на професионалните войници е стабилно и сравнително високо.
Това неминуемо оказва реално мотивиращо въздействие за предпочитането на тази
професия. Но могат да се внесат и промени които да усъвършенстват системата
за възнаграждения. Бонусна система би била от голямо значение за повишаване
на дохода. Възможно е да бъдат изплащани еднократни финансови възнаграждния
при постъпване или при продължаване на договора за кадрова служба. Бонуси да
се изплащат в края на всяка
допълнителна година служба. Въвеждането на целево възнаграждение - при изпълнение на определени задачи за
постигането на дадена цел, военнослужещите биха могли да получават определено
допълниелно възнаграждение. Наред с всичко това, въпреки редкте случаи на
професионални войници с по високо от средно образование, трябва да се въведе
деференцирано заплащане за притежаване на по висока образователна степен. По
примера на други армии, допълнителното възнаграждение може да се изплаща за
допълнителни компетенции – владеене на чужд език, познания в областта на
компютрите и техниката.
Диференцираното заплащане е средство за
привличане на кандидати за специфични длъжности, някой от които не се възприемат
като толкова привлекателни.
От чисто организацинна гледна точка, като се
има предвид практиката на Великобритания, може да бъде създадена независима,
постоянно действаща комисия, чиято цел ще е ежегодно преразглеждане на
възнаграждението на професионалните войници. Комисията за прегледа на
заплащането във ВС да бъде независим орган, със състав независими експерти от
образователните и научните институции, един представител на парламента, един
на МО и един военослужещ към Щаба на отбраната. Тази комисия трябва ежегодно
да изготвя доклад за състоянието на заплащането във ВС, да прави анализ за
факторите, влияещи на военните способности и най вече на личния състав на ВС.
Освен възнаграждението промяна трябва да има и
в организацията на целия пакет от социални придобивки.
Решаването на така наречения „жилищен проблем”
изисква целенасочени и координирани усилия в много направления. Най важно от
тях се явява строителствата на жилища. За целта МО се опитва активно да
използва големия брой имоти с които БА разполага. Ограничените ресурси на
ведомствата не позволяват това да стане чрез директно финансирене от
държавата, а от практиката е видно, че разпродажбата на земя не осигурява
необходимите приходи. Ето защо МО се насочва към публично частно
партниорство. Предоставяйки правото на строеж върху свой имоти министерството
очаква да получи обезщетение под формата на апартаменти.[4]
Осигуряване на домове на нуждаещите се
военнослужещи е само една страна на жилищния проблем. Избора на фирма
изпълнител и условията, при които се реализира замяната на даден имот или той
се предоставя за строеж, пораждат редица въпроси. Често придружени от
съмнения и обвинения в корупция.
Наред с това трябва да се промени изцяло редът
за предоставяне и ползване на ведомствени жилища. Първото условие е
процедурата да стане по гъвкава и да се съкратят сроковете на чакане. При
раздаването на жилища да бъде спазен принципа за прозрачност и на
своевременен равен достъп до информация.
Министерството на отбраната е длъжно
периодично да отпуска известна сума пари или да осигурява материали за
извършвнето на ремонтни дейности в жилищата , с цел тяхната поддръжка в добро
състояние. Изисквания трябва да бъдат поставени и пред наемателите. Те трябва
да спазват реда и условията за живеене, да се грижат за жилището като добри
стопани с цел предаване на жилижето на следващите стопани.
Обучението на професионалните войници трябва
да се обвърже преди всичко с изпълнението на професионалните им задачи и
успешното им включване в цивилния живот след изтичане на договора на тяхната
служба. Така процесът по социалната адаптация ще започва много по рано, ще
продължава повече от 6 м. И ще бъде по ефективен. Това налага преди всичко да
се създадът реални условия за повишаване на образованието на военнослужещите
в граждански и военни училища. На първо място е необходимо при определени
условия да се поемат разходите за обучение от страна на ВС. Социологически
изследвания показват, че интересът към военната служба, и по специално към
професията „войник”, ще се повиши, ако в предлагания „социален пакет” бъде
предвидено и обучение за придобиване на гражданско образование.
При развитието на системата за обучение следва
да бъдат отчетени както възможностите за обучение по време на служба, така и
след напускане. В това отношение може да се изследва практиката на ВС и САЩ,
където се използват най разнообразни методи – възможности за дистанционно
обучение и се прилагат множество програми за продължаване обучението на
войници след напускане.
Министърът
на отбраната, по предложение на началника на Генералния щаб на Българската
армия, съгласувано с началника на Военномедицинската академия определя
ежегодно длъжности и работни места за кадрови военнослужещи, подходящи за
заемане от бременни жени и кърмачки.
Когато
спрямо кадрови военнослужещ бъде взета мярка за неотклонение задържане под
стража или домашен арест, командирът (началникът) го отстранява временно от
длъжност. Заповедта на командира (началника) не подлежи на обжалване.
Когато
взетата мярка за неотклонение е по-лека от задържане под стража или домашен
арест и е за умишлено престъпление от общ характер, свързано със службата, и
има данни, от които може да се направи извод, че военнослужещият,
възползвайки се от служебното си положение, ще създаде пречки за обективното,
всестранното и пълно разследване и ще затрудни разкриването на обективната
истина, командирът (началникът) прави мотивирано искане до компетентния съд
за временното отстраняване на военнослужещия от длъжност.
За срока
на отстраняване от длъжност спира действието на сключения договор и се
изземват служебната карта и зачисленото оръжие на кадровия военнослужещ.
Действието на договора за кадрова военна служба се възобновява от датата на отстраняването в следните случаи: когато до съдебното производство бъде прекратено;когато наказателното производство приключи с оправдателна присъда спрямо кадровия военнослужещ; когато кадровият военнослужещ бъде осъден за престъпление, което не е умишлено от общ характер; когато по реда на чл. 154, ал. 5 от Наказателно-процесуалния кодекс бъде отменено отстраняването от длъжност на кадровия военнослужещ; когато отстраненото от длъжност лице бъде осъдено на наказание, което води до освобождаване от кадрова служба, то се освобождава от деня на отстраняването му от длъжност.
Командирът
(началникът) може да отстрани временно от служба кадрови военнослужещ, който
се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си
задължения, или след употреба на алкохол или друго силно упойващо или
психотропно вещество. Състоянието му се установява със заключение на
медицинските органи при оспорване на отстраняването. Отстраняването от служба
може да се обжалва в 3-дневен срок пред командира (началника), разпоредил
отстраняването. Срокът за отстраняване от служба може да бъде до 3 дни.
Кадровият
военнослужещ не получава възнаграждение за времето, през което е отстранен от
служба на законно основание.
Кадрови
военнослужещи жени, които са бременни или майки на дете до 3 години, не могат
да бъдат командировани, освен с тяхно писмено съгласие. Правата на майката
могат да се ползват от самотните бащи - кадрови военнослужещи, и от бащата -
кадрови военнослужещ, когато майката не е в състояние да се ползва от тях.
|
Една от новите придобивки, които могат да бъдат
включени в социалния пакет, са данъчните облекчения за лица, упражняващи
професията „войник”. Би могло да се взима предвид семейното положение и броя на
децата в семейството и в зависимост от тях да се определя данъчното задължение.
Пълното или частично покриване на разходите за комунално-битови услуги –
електроенергия, топлоенергия, вода,също може да бъде въведено като практика.
Както и предоставянето на парични помощи за отглеждане на непълнолетни деца.
Трябва да се вземат и мерки за повишаане на
престижа на професията „войник”. Това ще има положително отражение и върху
общия СИС на лицата които я упражняват.
Насоките за повишаване на СИС на професионалните
войници по отношение на престижа могат да бъдат групирани: група от мерки,
които са свързани с общественото отношение към ВС;група от мерки, които не се
отнасят директно към сектора за отбрана и в частност към дейностите от
системата за управление на човешките ресурси и системата за връзки с
обществеността.
Едно от най важните условия за висок престиж на
една професия е тя да бъде обективно оценена от обществото. Престижът на дадена
институция е израз на уважението, с което хората се отнасят към нея заради
приноса и в обществото и за общото благо както и за благото на всички граждани.
Същото е валидно и за професията или професиите, които се упражняват в тази
инаституция.
Престижът на професията „войник” се свързва с
историческата традиция, със славното минало и героичноте битки на БА. Ето защо,
създаването на ясна представа за ролята и мястото на ВС в миналото ще зависи и
престижът на професията „войник”. Това изисква запознаване на младите хора с
историята на БА, с нейната роля за укрепване и защита независимостта и
териториалната цялост на държавата.
Но, за да не бъде само плод на традицията и
славните отминали времена, които не винаги се оценяват еднозначно, трябва да се
отчита, че престижът на упражняваните във ВС професии е функция и на характера
на заплахите, в частност на вида и начина на водене на военни действия. Това е
определящо и за поставяне на тяхното развитие като приоритет пред политическото
ръководство.
В наши дни като основна заплаха за човечеството
се явява тероризмът. Опасността от световна война вече не е на дневен ред. В
този контекст се преосмисля и задачата на ВС. Тяхното основно предназначение е
не да бранят националната територия от външни врагове, а да участват в операции
по поддържане на мира в различни части на света. Те все по често се използват в
случай на природни бедствия и при ликвидирането на производствени аварии.
Запознаването на обществото с новите значими за
поддържанео на мира в света мисии и задачи на ВС и ползата им за населениетов
случай на криза също е начин за издигане на техния престиж. Хората трябва да
виждат в професионалния войник помощник, защитник, гарант за своята сигурност.
Приоритено трябва да бъде и отношението на
политическата класа към ВС. То не трябва да бъде възприемано само на думи,
декларирано като стълб на държавността. Грижата за армията, в качеството и на
общонационална институция, трябва да намира израз в заделянето на повече
ресурси и тяхното най рационално използване.
Постигането на напреък в посочените направления
е въпрос преди всичко на обучение и информираност на обществото относно ролята
на БА в миналото и днес, а също и чрез запознаване с нейните проблеми посредством
широки дискусии по тях. Това налага изграждане на ефективна система за връзки с
обществеността, обучение на подрастващото поколение, както и спазванет на
принциите на демократичен контрол.
Запознаването с най актуалните проблеми, касаещи
армията, може да де осъществи посредством образователна система и чрез
предприемането на специални мерки от страна на ВС, участие в празници и
ритуали, дни на отворени врати на поделенията и др.
Часовете
по история са основно средство за запознаване на подрастваштото поколение с
ролята на БА. В допълнение към тях биха могли да се организират посештения на
исторически места, мусеии, да се участва във военни ритуали.В разработената
прес 2005 г. Концепция за връзки с обществеността на МО и БА комуникационни
канали са групирани по следния начин: централни и регионални средства за масово
осведомяване, военни средства за масово осведомяване, интернет и пряка
комуникация.
Много
професионални войници избират кариера в БА, защото освен добро заплащане и престиж,
армията предлага редица социални и финансови преференции на личния състав и
техните семейства.Всички военнослужещи на кадрова военна служба във Въоръжените
сили на Република България се ползват със задължително обществено и здравно
осигуряване. Военнослужещите в редовете на БА се ползват и с безплатна
медицинската помощ, която е за сметка на бюджета на Министерството на
отбраната.
Военнослужещите,
пенсионираните военнослужещи, военноинвалидите и военно пострадалите, и
ветераните от войните могат да ползват лечебните заведения към Министерството
на отбраната по реда на Закона за здравното осигуряване. Те могат да ползват и
санаториалните и профилактичните заведения към Министерството на отбраната при
условия и по ред, определени от министъра на отбраната.
Военнослужещите, пенсионираните
военнослужещи, военноинвалидите и военнопострадалите, и ветераните от войните
ползват почивната и спортната база към Министерството на отбраната при условия
и ред, определени от министъра на отбраната.Членовете на семействата на кадровите военнослужещи могат да ползват почивната и спортната база към Министерството на отбраната при условия и ред, определени от министъра на отбраната.
Кадровите военнослужещи и членовете на техните семейства имат право да ползват социалната програма на Изпълнителна агенция “Социални дейности на Министерството на отбраната”. По програмата в почивната база на Министерството на отбраната кадровите военнослужещи заплащат 30% от стойността на картата за почивка.
Кадровите
военнослужещи имат право на:платен годишен отпуск в размер на 30 работни
дни;допълнителен платен годишен отпуск в размер на един ден за всяка прослужена
година, но не повече от 20 работни дни.
Кадровите
военнослужещи в определени области и дейности имат право на допълнителен платен
годишен отпуск при условия и по ред, утвърдени от министъра на отбраната. Този
отпуск не се включва в размера на допълнителния отпуск. Кадровите военнослужещи
имат право на допълнителен платен отпуск за кандидатстване и обучение във висши
училища в размерите, определени в Кодекса на труда. Военнослужещите,
освидетелствани като хронично болни, имат право на допълнителен платен отпуск
до 10 дни годишно. Военнослужещите имат право на допълнителен платен отпуск от
4 до 7 дни определени от нормативните разпоредби.
Кадровите
военнослужещи жени имат право на отпуск поради бременност, раждане и
осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете,
за гледане на болно дете и на допълнителен отпуск за две и повече живи деца в
размерите и при условията на Кодекса на труда. Кадровите военнослужещи мъже
могат да ползват отпуск за гледане на дете, при смърт или тежко заболяване на
съпругата.
Кадровите
военнослужещи имат право на неплатен отпуск до 30 дни в една година, който се
разрешава от съответния командир или началник при важни лични или семейни нужди
и ако интересите на службата позволяват това. Кадровите военнослужещи имат
право и на неплатен отпуск до 6 месеца, който може да се ползва веднъж през
целия срок на службата и се разрешава от министъра на отбраната при условие, че
имат не по-малко от 10 години служба във въоръжените сили.
Пътуването
на кадровите военнослужещи и техните семейства при отиване и връщане от платен
годишен отпуск на територията на страната веднъж в годината е за сметка на
ведомството, в което служат.
Заключение
Професионализацията на Българската армия не е
еднократен акт, а продължителен и сложен процес, обусловен от множество и
различни фактори.
Смяната на наборния модел на комплектуване на
въоръжените сили с професионален личен състав се определя от усложняването на
оръжейните системи, работата с които поставя по-високи изисквания към знанията,
уменията и опита на военнослужещите. Тя трябва да бъде разглеждана в рамките на
усложняването на труда и неговото разделение и свързаните с него икономически
ползи.
Наред с това, процесът на професионализацията
трябва да се разглежда в контекста на промяната на средата за сигурност и
членство на страната в НАТО и ЕС и произтичащите от това задължения към нея.
Възприетата
в световен мащаб тенденция е на преминаване към напълно професионални армии.
Деветдесет процента от Европейските държави залагат на тази стратегия за защита
на националната си сигурност. В този смисъл реформата, която тече в Българската
армия, не прави изключение и не изненадва никого. Тенденцията на професионализация
на армиите се обуславя от няколко фактора. Основният е по-високата ефективност
на професионалната армия в сравнение с наборната. Съвременните
предизвикателства, пред които е изправена световната и национална сигурност
изискват по-добре обучени, боеспособни и добре мотивирани военнослужещи. Такива
са кадровите военнослужещи, които чрез своята ефективност и висока войнска
мотивация се явяват печеливша инвестиция за националната сигурност.
Професионалната, квалифицирана и ефективна армия е най-адекватния отговор на
асиметричните терористични заплахи, пред които е изправена националната
сигурност. Това е причината професионализацията да бъде част от процеса на
модернизация на Българската армия.
За да
има висок престиж професията „войник”,
необхоимо е войниците да бъдат образец за обществото както със своята
дисциплинираност и изпълнителност , така и с демонстрирания от тях патриотизъм
и постигнати всоки резултати. Само по този начин обществения образ на
професията ще бъде привлекателен и тя ще бъде уважавана, желана и предпочитана.
Използвана литература
Официален сайт на Министерство на отбраната на
Република България
рубрика: какво печелиш, професионалната армия
2.
учебник по „ Мениджмънт на сигурността и отбраната ” на проф. Д-р Тилчо Иванов
информацията е от 286-291
3.
учебник по „ Икономика на отбраната”(второ преработено и
допълнено издание) на проф. Д-р Тилчо Иванов, ръководител на катедра „
Национална и регионална сигурност”
информацията е от 67 и 70
4.
учебно помагало от
дисертационен труд на тема „Социално – икономически аспекти на
професионализацията на Българската армия”, д-р Константин Пудин
информацията е от ст. 73-93
[1] Илиев, З,. Д Зафиров, „ 120 години Българска войска – създаване,
развитие перспективи” сп. „ Военнен журнал, бр. 1, 1999
[2] Стратегически преглед на отбраната , 2002г., чл. 22
[3] Димитров, Д., „ Демократичен контрол на въоръжените сили” сп.
„Икономически алтернативи”, бр. 4, 2006, стр. 73
[4] Според Тома Иванов – и.д.НА „Държавна собственост на МО”,от
предоставяне на имоти за строеж МО ще получи над 200 нови жилища
Няма коментари:
Публикуване на коментар