събота, 22 август 2015 г.

Курсова работа "Оценка на риска на работното място"

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”
Факултет по икономически и социални науки






К У Р С О В А   Р А Б О Т А

На Кристиана Динева Динева
Специалност „финансов мениджмънт”
Фак.№0708387343

ТЕМА:
Оценка на риска на работното място


 
















ОЦЕНКА НА РИСКА НА РАБОТНОТО МЯСТО



Оценката на риска се свежда до определяне на количествени характеристики на вероятността да настъпи желано събитие (честота на щетите), както и на количествени характеристики на нежеланите последици, вредите (техника на щетите), причинени от него.
Изчисляването на неблагоприятните последици е свързано с измерване на щетите, което следва да доведе до тяхното изчисляване в натурален вид чрез определен метод. За целта трябва да се определи подходяща мярка, чрез която да се изрази въздействието на риска. Тъи като основна цел на управлението на риска е да гарантира финансовата стабилност е най-добре тежината на щетите да се изразява в парична форма, въпреки, че е трудно моралните щети да се изразят в паричестотата на щетите се пресмята с помощта на вероятностите.

Най-общо загубите, които възникват от действието на случайните събития се разделят на тотални и частични. При тоталните - изхода от действието на риска е пълно унищожаване на обекта и размера на щетата е равен на стойността му.
По-трудно се определя размера на частичните щети, защото не е предварително известно какви точно ще са те. Ако е налице информация за разпределението им, за оценка на бъдещата щета се взема най-вероятната щета. При липса на информация за установяване на цялостното разпределение на щетите се използват някои величини като:
-       Максимално възможна щета – това е щета, която
може да настъпи само при най-невероятно стечение на обстоятелствата;
-       Вероятна максимална щета – тя може да настъпи и
при нормални условия. Това е онзи размер на щетата, вероятността за чието настъпване е така голям, че трябва да се има предвид при изработване на стратегията за сигурност;

-       Очаквана максимална загуба – отнася се до най -вероятната щета.

Най-голямо практическо приложение има очакваната
максимална загуба. В нейното определяне се включват само материалните щети. По своята същност очакваната стойност на щетите е най-вероятната величина. Тя е средна стойност на параметрите, които отразяват състоянието (средната стойност, медиана, мода). Другите две величини, максимално възможна щета и вероятна максимална щета дефинират сферата на разсейването (стандартно отклонение, дисперсия, вариационен коефициент и др.).
Установяването на размера на щетата се концентрира върху определяне абсолютната сума на всички щети, които могат да настъпят от действието на еднократно случайно събитие т.е. максималната щета от един риск. Най-често тази максимална щета се определя посредством еднократен акт на оценка. Например максималната щета при пожар за панелна сграда е 40%, за паянтова сграда 90% от стойността им. Този начин на оценка е възможен само, когато се оценяват точно определен вид щети.
При оценката на загубите, които могат да настъпят в резултат на единично събитие, трябва да се отчитат всички последици от това събитие преки и косвени.
Преки загуби са непосредствените щети за здравето, имуществото и имуществените щети на системата да функционира през определен период от време да постигне своите цели, да изпълнява програмата си или да прави това в срок и с необходимото качество.
Практически взаимозависимостта между различните щети се оценява трудно. Затова се използва принципа на щетиносната единица т. е. няколко видове вероятни щети да бъда разглеждани като еднородна щета. Тази комбинирана щета включва загуби свързани с имущество, здраве, авторитет, загуби в околната среда, загуби на трети лица. Как се оценяват различните компоненти:
-       Загуби от повреждане или унищожаване на
имущество - щетата се изразява чрез стойността на засегнатото имущество. Обикнвено стойноста на повреденото или унищожено имущество, фигуриращо в отчетната документация не отговаря на неговата реална стойност. Много трудно е да се оцени повредено специфично имущество (например патент), защото е трудно да се пресметне от какъв доход се лишава фирмата. Трябва да се приеме критерий за оценката му. В условията на пазарна иконмика най- обективната величина е неговата пазарна стойност:
-       Загуби от непостигане на запланувано състояние
щетите поставят фирмата в нова ситуация, променят целите й, пораждат нужда от нови инвстиции. Задачата е да се установи как дадено случайно събитие ще повлияе на целите, които фирмата преследва.щетата се дефинира като разлика между това, което е запланувано и фактическите резултати;
-       Загуби на капитал поради възмездяване на щети
става дума за изплащане на обещетения на трети лица. Спектъра на притенциите е твърде пъстър, застрашените обекти и субекти не са известени предварително, което затруднява предварителната оценка на големината на евентуалната щета. За оценка на щетите, които могат да възникнат с имущество или по отношение на  състояние има реална величина за база на пресмятанията. За притенциите на трети лица такива величини няма:
-       Персонални загуби - тук се отнасят плащанията във
връзка с претенциите на членове на персонала (например трудува злополука) или загубата на фирмата невъзможноста за използване на специалисткоито не е в състояние да изпълнява задълженията си. Оценката на тези загуби е придружена с много проблеми, които трябва да се разрешат предврително; да се установят възможностите за възникване на случайни събития с персонала; да се проучят правните норми за задълженията на паботодателя и съдебната практика за удовлетворяване на подобни случаи. Най трудно е да се изрази количествено икономическия принос на един субект от персонала на фирмата.
Основно изискване за оценка на честотата на щетите е наличието на достатъчна по количество и качество на информация която да включва:
-       емпирични данни за загубите, възникнали в
конкретна фирма;
-       данни за подобни загуби във фирми от аналогичен
вид;
-       статистически данни за страната или за други
страни.
Колкото е по голям периодът, за който се прави проучването и колкото по-голям е броят на изследванитe загуби, толкова по-достоверна е вероятността за възникване на щети, пресметнати от съответните данни.
Оценката може да бъде обективна и субективна.
Обективната вероятност за осъществяване на събитие може да се определи на базата на вътрешна или външна статистическа информация.
Вътрешната статистическа информация се използва за оценка на вероятността за настъпване на по маки щети. Необходими условия за достоверност на изводите от тези данни са; данните да са за достатъчно продължителен период от време; фирмата да функционира стабилно във времето, за да са актуални данните.
Външната статистическа информация се използва за контрол на разпределението, изградено на базата на вътрешната информация; намиране на информация за вероятността за настъпване на големи, но рядко проявяващи се щети; преценка за параметрите на общото разпределение на щетите. Предимство при използването на външна информация е в изобилието й. Но трябва да се дообработи за нуждите на оценката в конкретната фирма.
Субективната вероятност за настъпване нащети се определя, когатолипсват статистически наблюдения. Субективната оценка може да се облекчи, когато има устна информация за изследваното явление, или представата за щетите се формира за по - дълаг период от време.
За количествено изразяване на комплексни рискове е добре дс се разчленяват на рискови фактори, да се оцени вероятността за настъпването на всеки един от тях и да се използва правилото за събиране на вероятности.
Въз основа на статистически данни могатда се развият следните вероятностни разпределения:
-       вероятност за настъпване на определен вид събитие
(например трудова злополука)
-       вероятност от възникване на щети (например
порязване)
-       вероятната тежина на всеки отделен вид загуба
(например броя на болните).
Вероятните разпределения обикновено се отразяват в двуизмерна графика. Възможните резултати се отразяват на абцисата, а вероятностите за отделните резултати на ординатната ос.
Познаването на характеристиките на вероятностно разпределение дава възможност на рисковите мениджъри да определят някои величини, които са много важни за прогнозирането; най-вероятната щета; стандартното отклонение и други.

Видове риск:
Произход, вид, характер на факторите, пораждащи рисковата ситуация:
Ù Странови: икономически, финансов, политически, трансферен, транзакционен, счетоводен, социален, културен, морален, духовен.
Ù Пазарен: търговски (на ликвидността), ценови, риск от не плащане (финансов), валутен, кредитен.
Ù Технологичен и производствен.
Ù Природен, климатичен, географски.
Ù Форма на международния бизнес: външнотърговски (импортни и експортни операции), кооперационен (съвместно производство, лицензионни и компенсационни съглашения), проектен (при преки инвестиции), инвестиционен (при портфейлни инвестиции).
Равнище на проявление на риска:
-Странови - равнище държава.
-Корпоративен - равнище фирма.
-Операционен - равнище операция.
Тежест на влияние върху бизнеса:
ü -Приемлив - загубите се покриват с част от активите. Фирмата запазва икономическа и юридическа възможност да продължи бизнеса.
ü -Тежък - загубите се покриват с всички активи на фирмата. Фирмата запазва формална възможност да продължи бизнеса , но губи икономическия си потенциал.
ü -Неприемлив - загубите не могат да се покрият от всички активи на фирмата. Остават неудовлетворени кредитори. Фирмата губи и формална, и икономическа възможност за бизнес- фалира.
Рискове при:
-Риск при подготовката на сделката,
-При сключването,
-При изпълнението,
-Риск след доставката.
Динамика на бизнес-средата и управлението на бизнеса:
-Динамичен - риск на действието, на адаптацията. Бива външен (в макрообкръжението) и вътрешен (нецелесъобразни управленски решения)
-Статичен - риск на бездействието, също бива външен и вътрешен. Възниква вследствие на злополуки, бедствия, измами, мошеничество.
Посоки на отклонение от очаквания резултат:
-Спекулативен риск - съдържа възможност да спечелим или да загубим.. Този риск се поема доброволно, поради желанието за печалба. Повечето рискове са спекулативни. Този риск не се застрахова!
-Чист риск - съдържа вероятността да загубим или да не загубим. Няма вариант печалба. Поема се по принуда, защото е неизбежен. Част от чистия риск се застрахова. Бива личен, имуществен, отговорност на трети лица, отговорност към трети лица.
Позиция на субективния фактор: обективен - субективен, разумен - неразумен, оправдан - неоправдан, управляем - неуправляем.
Произход, вид, характер на факторите, пораждащи рисковата ситуация:
-Странови: икономически, финансов, политически, трансферен, транзакционен, счетоводен, социален, културен, морален, духовен.
-Пазарен: търговски (на ликвидността), ценови, риск от не плащане (финансов), валутен, кредитен.
-Технологичен и производствен.
-Природен, климатичен, географски.
-Форма на международния бизнес: външнотърговски (импортни и експортни операции), кооперационен (съвместно производство, лицензионни и компенсационни съглашения), проектен (при преки инвестиции), инвестиционен (при портфейлни инвестиции).

Елементи на риска:

ü Вероятност за настъпване на рисковото събитие;
ü Честота на настъпване на рисковото събитие;
ü Влияние от настъпване на рисковото събитие - качествена оценка на загубата;
ü Относителна значимост в сравнение с другите рискове;
ü Изложеност на риска=вероятност за настъпване влиянието от настъпването; 4. Фактори за осъзнаването на риска:
ü Откриването на парите - нова възможност за съхраняване на богатството и за ограничаване на риска от унищожаване, но и поява на кредитния риск;
ü Създаване на правната система - законите определят рамката на правилата в едно общество и по този начин противодействат на риска;
ü Развитието на търговията - тя може да носи печалба, когато възможностите за загуба бъдат ограничени.

Риск от не плащане

Купувачът не може да плати
Þ  Проучване на платежоспособността на купувача
Þ  Изискване на гаранции - всички възможни видове
Þ  Застраховане на кредита
Þ  Схема на плащане, включително аванс и междинни плащания
Þ  Форма на плащане - акредитив
Þ  Приемане на плащане в неконвертируема валута, в стоки с последващо суичиране, в услуги
Възможни грешки: плащане след доставката, открит кредит.
Купувачът не иска да плати
Þ  Схемата и условията на плащане - възлови условия на договора за сметка на компромис с други условия
Þ  Структуриране на изпълнението на сделката на етапи и обвързване на всеки етап с междинно плащане - схема на плащане:
·      аванс - финансиране на мобилизационния период
·      междинни плащания - при изпълнение на отделен етап от работата
·      ключови плащания - при изпълнение на ключови задачи, при постигане на ключови резултати
·      окончателно плащане - след приемане на изпълнението на сделката
Þ  Обвързване на плащанията с паричния поток
Þ  Форми на плащане - акредитив
Þ  Прехвърляне на собствеността след плащането
Þ  Право на едностранно прекратяване на договора при закъснение над определен период
Þ  Неустойки за закъснение
Þ  Срок на дължимост и срок на изискуемост на вземанията
Риск от неполучаване на стоката
à      Обвързване на плащането с получаването
à      Избор на подходяща форма на плащане
à      Неустойки за закъснение
à      Право на едностранно прекратяване на договора при закъснение над договореното
Риск от прекратяване на договора
*      Перфектно уреждане на правото на прекратяване на договора
*      Задължително писмено известие за прекратяване
*      Задължение за покриване на разходи и компенсиране на пропуснати печалби
*      Прехвърляне на договореностите върху поддоставчиците чрез клаузи за прозрачност или back to back
Загуба от независещи и неконтролируеми от компанията фактори
¨    Осигуряване на договорна защита от повишени разходи или допълнителни плащания или загуба от форсмажор, грешки на контрагента, непредвидени допълнителни изисквания, промени в данъци и такси, промени в законите
¨    Участие на контрагента в “ликвидирането на щетите”
Възможни грешки: “компанията поема всички рискове, произтичащи от…”; “цената включва всички мита и такси”; да не се изясни, че всички допълнителни разходи в резултат на допълнителни изисквания на купувача, са за негова сметка.
Допълнителни разходи за удовлетворяване на проявени искови към компанията
·      Специфициране на основанията за искове: а) договорни - ликвидиране на щети, намаляване на цената поради снижаване на количеството или качеството, покриване на загуби от прекратяване на договора; б) нормативни - подразбиращо се действие от някакъв нормативен документ, което не е направено; изисквания за безопасност; в) нарушаване на закони
·      Дебатиране на всеки риск. Никога да не се приема безусловно иска.  Да се търси възможност за насрещен иск.
·      Използване на всички средства за защита и търсене на правен съвет преди да се действа
·      Забавяне на уреждането на иска
·      Обвиняване на някой друг
·      Определяне на максимален размер на задълженията
·      Финансова провизия

Риск след доставката на стоката
ü Купувачът не приема стоката - управление чрез клаузи за приемане (срок, документ, плащане)
ü Купувачът отказва да приеме стоката - процедура по отказ
ü Не се прехвърля собствеността - начин на прехвърляне
ü Стоката се загубва, поврежда - застраховане
ü Не се изпълняват след продажбени задължения - гаранция за техническо обслужване, клаузи за тайна на техническата документация.
ü Щети на потребителя
ü Щети на трети лица




Същността на оценката на риска на работното място

е да се идентифицират опасностите, свързани с работата, работния процес и работната среда с последващо вземане на решение за ограничаване или премахване на този риск.
С това се цели намаляване на трудовите злопулуки и професионалните заболявания.

Работодателите и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие, са длъжни да направят оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите.

Оценката на риска се извършва от специалистите от фирмата, при необходимост подпомогнати от външни специалисти, със съдействието на лицата, ангажирани в трудовия процес - ръководители, работници или техни представители, комитетите и групите по условия на труд.

Ето такава е последователността на действиаята, която трябва да се спазва при оценка на риска на работното място:
  • Заповед за провеждане на оценката, изготвяне на програма за организацията й и координиране на оценката;
  • Консултация с представители на работниците по отношение на избора на компетентните лица;
  • Ангажиране на компетентните лица, които ще проведат оценката на риска;
  • Предоставяне на необходимата информация, обучение на компетентните лица и оказване пълна подкрепа на работата им;
  • Координиране на действията на оценяващите, включване на ръководния състав и стимулиране участието на работниците в оценката;
  • Определяне подходите и методите за извършване на оценката;
  • Определяне на обектите за ревизия и за оценка на риска (класификация на трудовите дейности);
  • Допитване и консултации с работниците и служителите, работещи на оценяваното място;
  • Идентифициране на опасностите;
  • Определяне елементите на риска;
  • Оценка на риска;
  • Предлагане на адекватни на риска мерки за неговото отстраняване или поставянето му под контрол;
  • Заповед за утвърждаване списък на мерките;
  • Формулиране на доказателства за това, че предпазните мерки са съобразени с резултатите от оценката;
  • Онагледяване на предпазните мерки с оглед постигане на ефективност при прилагането им;
  • Информиране на работниците и/или техните представители за резултатите от оценката и приложените мерки.
Оценката на риска е краен резултат , който установява допустимостта на риска и необходимостта от прилагане на мерки за неговото предотвратяване или намаляване и ограничаване.
Съвременната теория на портфейла  е система от принципи, подходи, методи и процедури за измерване и оценка на риска и възвръщаемостта, за оценяване на капиталовите активи и за управление на инвестиционните портфейли.Разкрива съществуването на закономерна връзка и взаимозависимост между възвръщаемост и риск и доказва стохастичния характер на тази зависимост.Разкрива, че риска не е нищо друго, освен колебание около очакваната възвръщаемост, произтичащо от неопределеността на средата и вероятностния характер на влиянието, което тази непредвидимост може да оказва върху промените във възвръщаемостта. На тази основа доказва, че най-точна оценка на риска за очакваната възвръщаемост може да се даде чрез използването на стандартното отклонение във възвръщаемостта и на модела за оценка на капиталовите активи(МОКА). Разграничава съществуването на историческа възвръщаемост и очаквана възвръщаемост и посочва начините за изчисляването на тези показатели. Показват се начините за изчисляване на очакваната възвръщаемост на портфейла като цяло, разкрива проблемите, свързани с измерване риска на портфейла, ролята на корелационните ефекти и по-точно ролята на нулевата и отрицателната корелация на възвръщаемостта за намаляване на риска на портфейла, ролята на диверсификацията на портфейла, както и ролята на комбинацията между безрискови и рискови активи за намаляване на риска и оптимизацията на инвестиционния портфейл като цяло. Установява се, че стандартното отклонение може да се използва като надеждна мярка за оценка на общия риск на отделни активи или на портфейли, които не са напълно диверсифицирани. Най-подходяща мярка за измерване на оценка на систематичния риск е “Бета”  факторът (b).
Разкриват се основните подходи за управлението на портфейла -подхода на фундаменталния и на техническия анализ и служи като основа за определяне на стратегията и политиката на портфейла индивидуалните и на институционните инвеститори.

Характеристики на риска:
Рискът е явление от реалния живот, съществува обективно и не може да се премахне, а само да се ограничи, прехвърли, замести, раздели, компенсира;
Възниква в процеса на взаимодействие на човека и създадените от него стопански и обществени организации със заобикалящата бизнес- и природна среда с цел постигане на определени резултати;
Проявява се в управлението, разглеждано и в статика, и в динамика, под формата на разминаване между действителните и очакваните  желани резултати;
Обективната основа на риска е в многовариантния, вероятностен характер на поведението на елементите в средата, в която са осъществява управленския процес, а също и в липсата на обективна, еднозначна, своевременна информация за бъдещото поведение;
Вероятностният характер на поведението на елементите на средата води до това, че повечето решения могат да имат няколко изхода, резултата. Риск съществува: при наличие поне на два изхода; при наличие на поне един изход, който е нежелан, свързан със загуба; при вероятност за настъпване на всеки изход в границите от 0 до 1;
Рискът се свързва с възможната възвращаемост.
Вероятност за разминаване между действителен и очакван резултат. Най-често вероятност за неблагоприятен изход, след това - различен от желания, най-рядко - вероятност от загуба.Събитие, фактор, условие, нещо от външната среда, което води до неблагоприятен изход, загуба, щета.
Рискът може да се дефинира най-общо като: вероятно неблагоприятно отклонение от желания и очакван резултат от изпълнение на бизнес-решение или действие вследствие на многовариантността и недетерминираността на факторите на средата, в която се осъществява бизнеса, създаващи обективни предпоставки за възникване на рискови ситуации.
Възниква в процеса на взаимодействие на човека и създадените от него стопански и обществени организации със заобикалящата бизнес- и природна среда с цел постигане на определени резултати.
Съществуват понятия, гранични на риска:
Неопределеност - не може да се определят възможните изходи, не може да се изчисли вероятността от настъпване на различните резултати,
Несигурност - субективно състояние на духа, характеризиращо се със съмнение поради липса на знание какво ще стане в бъдеще (субективен риск),
Хазарт - залагане на всичко на един изход, спекулативен риск.

Елементи на риска:

ü  вероятност за настъпване на рисковото събитие  от 0 до 100%
ü  честота на настъпване на рисковото събитие
ü  влияние (негативно) от настъпване на рисковото събитие - качествена оценка на загубата .
ü  относителна значимост в сравнение с другите рискове.
ü  изложеност на риска=вероятност за настъпване Х влияние от настъпването.

Ако процесът на оценка на риска – стартът на подхода за управление на безопасността и здравеопазването – не бъде направен добре или изобщо не бъде направен, едва ли ще могат да бъдат определени подходящи превантивни мерки или да бъдат изпълнени.
Ежегодно милиони хора в ЕС биват наранявани в работата, или тяхното здраве се уврежда сериозно на работното място. Ето защо, оценката на риска е толкова важна, тъй като е ключ за здравословни работни места. Оценката на риска е динамичен процес, който позволява на предприятия и организации да изпълняват изпреварваща политика на управление на рисковете на работното място.
По тези причини е важно, всички тези видове и размери предприятия да извършват редовни оценки. Правилната оценка на риска включва, редом с други неща, да сме сигурни, че са отчетени всички значими рискове (не само непосредствените или очевидните), проверка на ефективността на приетите мерки за безопасност, документиране на резултатите от оценката и редовен преглед на оценката, за да се поддържа актуална. Най-важното европейско законодателство, което е значимо за оценката на риска, е Рамкова директива 89/391. Тази директива е пренесена в националното законодателство. Държавите-членки имат обаче право да въвеждат по-строги разпоредби за защита на своите работници (поради това следва да проверите конкретното законодателство, отнасящо се до оценката на риска във вашата  страна
).
Европейската комисия изготви  важно ръководство, за да помогне на държавите-членки, а така също и на работодателите и служителите, да изпълнят своите задължения по оценка на риска, така както са определени в Рамкова директива 89/391. Информацията, предоставена в този раздел, се основава на това ръководство.
Най-важният европейски нормативен акт от значение за оценката на риска, е Рамкова директива 89/391. Тази директива действително е рамкова, тъй като съдържа ““общи принципи за предотвратяване на професионалните рискове… както и общите насоки за прилагането на горепосочените принципи” (Чл. Препоръката налага на работодателите отговорност  за осигуряване на безопасности и здравословни условия на труд във всеки аспект, свързан с работата, и оценката на риска е съществен аспект на това задължително управление на безопасните и здравословни условия на труд (БЗУТ). Съгласно директивата, оценката на риска трябва да е началният момент в един обширен процес на БЗУТ. Тя има централна роля, тъй като позволява на работодателите да изпълняват мерките, които са необходими за защита на безопасността и здравето на техните работници. Рамковата директива е въведена в националното законодателство. Държавите-членки имат обаче право да приемат по-строги разпоредби за защита на своите работници (поради това следва да проверите конкретното законодателство, отнасящо се за оценката на риска във вашата страна).

Опасности

Опасност може да е всичко —  работни материали, оборудване, работни методи или практики — което потенциално мож да причини увреждане.

Рискове

Риск е наличието на голяма или малка вероятност от настъпване на увреждане за определено лице в резултат на опасността.

Оценка на риска

Оценка на риска е процесът на извършване на оценка на рисковете за безопасността и здравето на работниците от опасностите, произтичащи от работната среда. Тя представлява систематична проверка на всички аспекти на работата, която включва:
  • възможности за ричиняване на нараняване или увреждане
  • възможности за отстраняване на опасностите,
  • ефективно или планирано въвеждане на превантивни или предпазни мерки с цел контрол на риска.

На работодателите е възложено общото задължение да гарантират безопасността и здравето на работниците във всички аспекти на работата. Целта на извършването на оценка на риска е да позволи на работодателя да вземе необходимите мерки за защита на безопасността и здравето на работниците.

Тези мерки включват:
  • превенция на професионалните рискове;
  • предоставяне на информация за работниците;
  • осигуряване на обучение за работниците;
  • осигуряване на организация и средства за изпълнение на необходимите мерки.

Докато целта на оценката на риска включва превенция на професионалните рискове, а това следва да е винаги цел, не винаги тази цел е постижима на практика. Когато отстраняването на рисковете не е възможно, рисковете следва да се намалят, а остатъчният риск да се контролира. На по-късен етап, като част от програма за преглед, този остатъчен риск ще бъде оценен наново и може да се преразгледа възможността за отстраняване на риска, евентуално в контекста на нови знания.

Оценката на риска следва да бъде структурирана и приложена по такъв начин, че да помогне на работодателите да:
  • определят опасностите, възникнали в работата и да определят какви мерки следва да вземат във връзка с тези опасности, за да се запази здравето и безопасността на работниците и служителите при надлежно отчитане на нормативните изисквания;
  • преценят рисковете, за да направят в максимална степен информиран подбор на работно оборудване, химичните вещества или препарати, които използват, екипировка на работното място, както и организацията на работа;
  • проверят дали изпълнените мерки са адекватни;
  • подреждат действието по степен на важност, ако в резултат на оценката се установи, че са необходими допълнителни мерки;
  • докажат на себе си, на компетентните органи, на работниците и техните представители, че са отчетени всички фактори, свръзани с работата, и че е направена валидна преценка на рисковете и необходимите мерки за запазване на здравето и безопасността;
  • гарантират, че превантивните мерки и работните и производствени методи, считани за необходими и задължителни за изпълнение след оценка на риска гарантират подобряване на нивото на защита на работника.

Съществуват много инструменти за оценка на риска и методики, които да помогнат на предприятия и организации да оценят своите рискове. Изборът на метода ще зависи от условията на работното място, например броя на работниците, вида на трудовите дейности и оборудването, конкретните характеристики на работното място и всякакви специфични рискове.
Най-обичайните инструменти за оценка на риска са контролните списъци, които са полезен инструмент за определяне на опасностите. Други видове инструменти за оценка на риска включват: ръководства, ръководни документи, наръчници, брошури, анкети, и “интерактивни инструменти” “(безплатен интерактивен софтуер, включително приложения, които могат да се изтеглят от мрежата и обикновено са специфични за конкретния сектор).
Тези инструменти могат да бъдат общи или специфични за бранша/риска.

Поетапен подход към оценката на риска


Стъпка 1. Определяне на опасностите и лицата, подложени на риск
Към определяне на опасностите във всички аспекти на работата следва да се подходи, като:
  • се обиколи работното място и се установи какво би могло да причини увреждане
  • се консултират работниците и/или техни представители относно всякакви проблеми, които са срещнали. Често пъти най-бързият и сигурен начин да се определят подробностите на това, което действително се случва, е да се попитат работниците, участващи в оценяваната дейност. Те знаят какви стъпки следват в процеса, дали съществуват някакви съкратени процедури, или начини за преодоляване на трудна задача, както и какви предпазни действия предприема
  • системно изследване на всички аспекти на работата, а именно:
        - проследяване на това, което действително се случва на работното място или по време на трудовата дейност
         (действителната практика може да се различава от работния наръчник)

        -  отчитане на нерутинните и периодични операции
          (напр. операции по поддръжка, промяна в производствените цикли)

        - отчитане на непланираните, но предвидими събития, като прекъсвания на трудовата дейност
  • се помисли за дългосрочните опасности за здравето, като напр. високи шумови нива или излагане на вредни вещества, както и за по-сложни или по-малко явни рискове, като напр. психо-социални или рискови фактори работната организация
  • се видят архивите на предприятието относно трудови злополуки и болести
  • потърси информация от други източници, като напр.:
        - наръчници с инструкции или информационни листове за производители и доставчици
        - интернет страници на тема безопасни и здравословни условия на труд
        - национални органи, синдикални сдружения или профсъюзи
        - нормативна уредба и технически стандарти.
Определяне на застрашените лица

За всяка опасност е важно да е ясно, на кого би могла да навреди; това ще помогне да се определи най-добрият начин за управление на риска. Следва да се определят работниците, които взаимодействат с опасности, независимо дали пряко или непряко, напр. работник, боядисващ повърхност, е изложен пряко на разтворители, докато други работници в съседство, занимаващи се с други дейности, са изложени несъзнателно и непряко на риск.
Това не означава да се изброява всеки по име, а да се определят групите лица, като напр. „лица, работещи в складово помещение” или „минувачи”. Чистачи, контрагенти и граждани могат също да бъдат подложени на риск.

Особено внимание следва да се обърне на:


Важно е да се определи как на тези хора може да се навреди, т.е. какъв вид нараняване или последици за здравето може да има.

Стъпка 2. Оценяване и приоритизиране на рисковете 
Следващата стъпка е да се прецени риска, възникващ от всяка опасност. Това може да се отчете, като се вземе предвид:
  • доколко е вероятно една опасност да причини увреждане (напр. дали е реално, възможно, не много вероятно, вероятно, или неизбежно във времето)
  • доколко сериозно ще е това увреждане (напр. дали ще доведе до незначително увреждане, до злополука без нараняване, незначително нараняване (контузия, разкъсване), сериозно нараняване (фрактура, ампутация, хронично влошено здраве), смъртен случай, или множество смъртни случаи)
  • колко често (и колко на брой) работници са изложени.
Един директен процес, основаващ се на преценка и неизискващ някакви специални умения или сложни техники би могъл да е достатъчен за много опасности или дейности на работното място. Същите включват дейности с опасности с ниска степен на безпокойство, или работни места, където рисковете са добре известни и лесно определими, и където средството за контрол е лесно достъпно. Това е вероятно така за повечето предприятия (основно малки и средни предприятия – МСП). В някои други случаи може да не е възможно да се определят опасностите и се преценят рисковете без професионални познания, подкрепа и съвет. Такива случаи могат да възникнат по отношение на по-сложните процеси и технологии на работното място, или на опасности, като например свързаните със здравето, които могат да не бъдат бързо или лесно определими, и за които може да се изискват анализ и измервания.

За да се оцени значимостта на риска, е възприет цифров израз на степенуване на вероятността, експозицията и тежестта на вредата. Възприета е белгийската практика за дефиниране на риска (Р) като величина, съставена от произведението на три параметъра – вероятност (В), експозиция (Е) и последиците (П).
Р = В * Е * П
Вероятността за нанасяне на вреда се преценява по : честотата, продължителността и спецификата на експозиция; вероятността от възникване на определено събитие; техническите възможности за ограничаване на или избягване на вредата; човешките възможности избягване или ограничаване на вредата (квалификация, опит, практически опит и умения и др.); стойности на параметрите на работната среда.
При разглеждане на вероятността трябва да се съобразите с правилниците и пределно допустимите норми /ПДН/. Когато оценявате вредности свързани с ПДН винаги се съобразявайте с факта, че те са за нормален, здрав работник (най-често мъж) в активна възраст на около 30-40 години. Тези ПДН не са вредни за около 80% от работниците и служителите.
За пример ще разгледаме шума. Ако някой параметър е много под ПДН (50 dB) тогава вероятността ще бъде 0,1 или 0,2; ако този параметър е около ПДН, но под нея (84 dB) - 1,0; ако този параметър е около ПДН, но над нея (87 dB) - 3,0; ако този параметър е много над ПДН (> 95 dB) - 6,0 или 10,0. Като допълнително увеличение на вероятността за възникване на изследваната вредност могат да се вземат и други съпътстващи фактори. Например при изследване на осветлението и малки размери на детайла би следвало вероятността да се увеличи или когато имаме визуална оценка на качеството на продукцията.
Когато оценявате вредност свързана с изпълнение на наредба, правилник или друг нормативен акт вероятността е по-категорична. Такива вредности са механичните опасности, опасността от поражение на електрически ток, опасността от възникване от пожар, опасността от нарушаване конструкцията на сградата и много други. Ако прецените, че нямате необходимата компетентност за тези вредности може да се разсъждаваха така - спазено е изискването на  нормативният акт - 0,2, ако не е - 10,0. Допълнително увеличение на вероятността за възникване на изследваната вредност могат да се вземат и човешките възможности квалификация, опит, практически опит и умения и др
Вероятност (В)
Едва забележима
0,1
Практически невъзможна
0,2
Малко възможна
0,5
Малко възможна, но възможна в ограничени случай
1,0
Ниска вероятност
3,0
Напълно възможна
6,0
Относително висока вероятност
10,0
Честота на експозиция е времето през което вредата действа на работника или служителя.
Честота на експозиция (Е)
Твърде ниска (по-малка от 1 път месечно)
0,5
Много ниска ( до 1 час седмично)
1,0
Ниска (по 1 час на ден)
2,0
Средна (по 1/3 от работното време)
3,0
Достатъчно висока (1/2 от работното време)
6,0
Непрекъснато, през цялото работно врене
10,0
Тежестта на вредата се преценява съобразно: вида на обектите, подлежащи на защита (хора, имущество, работна и околна среда); тежестта на възможните наранявания или увреждане на здравето; обхвата на вредата. 
- Малки - нараняване без загуби. Това са последици без сериозна загуби - наранявания за които работника няма да отсъства от работа (ползване на болнични) - леки обождания, леки порезни рани, слаби охлузвания и протривания. Най-общо това са наранявания за лечението на които не е необходима лекарска намеса.
- Значителни - нараняване със загуби . Това са последици със сериозна загуби - наранявания за които работника ще отсъства от работа (ползване на болнични) - обождания, порезни рани, охлузвания и протривания, счупвания. Най-общо това са наранявания за лечението на които е необходима лекарска намеса. 
- Сериозни - инвалидност. Това са сериозни последици довеждащи до инвалидност - загуби на части от тялото, крайници, значими и трайни заболявания - туберкулоза, силикоза, сериозни нарушения на слуха и т.н. Обикновенно при реализиране на тези вреди изисква преминаване през ТЕЛК.
- Опасни и Катастрофални  
Последици (вреди) (П)
Малки
1,0
Нараняване без загуби
< 48 лв.
Значителни
3,0
Нараняване със загуби
до 480 лв.
Сериозни
7,0 
Инвалидност
до 19 200 лв.  
Опасни
15,0  
Един смъртен случай
до 48 000 лв.  
Катастрофални
40,0
Много смъртни случай
>  48 000 лв.


Стъпка 3. Избиране на превантивно действие
След като прецените рисковете, следващата стъпка е да се изпълнят превантивни и защитни мерки. Сред факторите, които следва да се обсъдят на този стадий, са:

1.    Дали рисковете могат да бъдат предотвратени или избегнати. Възможно ли е да избегнем риска? Това може да се направи например, като се:
§  помисли дали задачата или работата са необходими,
§  отстрани опасността,
§  използват различни вещества или работни процеси.
2.    Ако рисковете не могат да бъдат избегнати или предотвратени, как те могат да се намалят до ниво, в което да не са застрашени безопасността и здравето на изложените на риск лица. Когато определят стратегия за намаляване и контрол на рисковете, работодателите следва да са запознати със следните допълнителни общи принципи за превенция:
§  борба с риска при източника
§  адаптиране на работата към индивида, особено по отношение на дизайна на работните места, избора на работно оборудване и избора на работни и производствени методи, с оглед, по-специално, да се облекчи монотонната работа и работата с предварително определена скорост на работа и се намали нейният ефект върху здравето
§  адаптиране към техническия прогрес
§  замяна на опасни с неопасни или с по-малко опасни (замяна на машина или материал или друга особеност, която въвежда опасността, с алтернатива)
§  разработка на последователна политика за обща  превенция, включваща технологията, организацията на работата, условията на труда, социалните взаимоотношения и влиянието на фактори, свързани с работната среда
§  даване на приоритет на колективните защитни мерки пред индивидуалните защитни мерки (напр. контролиране на излагането на  изпарения посредством местна изтегляща вентилация, вместо лични респиратори)
§  даване на подходящ инструкция на работниците.
За ръководство относно контрола на риск посредством тези мерки, работодателите следва да се препращат към спецификации, в националното законодателство, националните стандарти, публикувано ръководство и други такива критерии, публикувани от националните органи.

Един друг важен общ принцип, за който работодателите трябва да знаят е, че следва да не прехвърлят рисковете. Или с други думи, че когато предоставят решение на проблем, не трябва да се създава друг проблем. Така например, ще е от съмнителна полза да се направи двойно остъкляване на прозорците в офиса, за да се намали шума отвън, ако не е предвидено адекватно проветряване.

Стъпка 4. Предприемане на действие
След като бъдат определени най-подходящите превантивни и защитни мерки, следващата стъпка е те да бъдат изпълнени ефективно.

Ефективното изпълнение включва разработката на план, който да уточнява:
 
  • мерките за изпълнение
  • отпуснатите средства (време, разходи и т.н.)
  • кой ще прави какво и кога
  • кога трябва да бъдат завършени действията, и
  • дата за преглед на мерките за контрол.


Важно е в процеса да се включат работниците и техните представители:
  • да бъдат информирани относно изпълняваните мерки, за това как те ще бъдат изпълнени, и кой ще отговаря за тяхното изпълнение
  • да бъдат обучени или инструктирани относно мерките или процедурите, които ще бъдат изпълнени.

Стъпка 5 Контрол и преглед
Мерките за контрол и преглед на защитните и превантивни мерки следва да бъдат въведени след оценка на риска, за да се гарантира, че ефективността на тези мерки се поддържа, и рисковете се контролират.
Информацията, генерирана с дейностите по контрол, следва да се използва за информиране на прегледа и ревизията на оценката на риска.
Оценката на риска следва да не е еднократна за всички дейности. На оценката трябва да се прави преглед и преразглеждане при необходимост, по редица причини, включително:
  • степента на вероятната промяна в трудовата дейност
  • промени, които могат да променят усещането за риск на работното място, като напр. нов процес, ново оборудване или материали, промяна на организацията на труда, и нови трудови ситуации, включително нови цехове или други помещения
  • след като новите мерки бъдат въведени след оценката, следва да се оценят новите условия на труд, за да се направи преглед на последиците от промяната. Важно е рискът да не се прехвърля, или с други думи, когато се решава един проблем, не трябва да се създава друг проблем
  • оценката не е вече приложима, тъй като данните или информацията, на които се основава, не са вече валидни
  • превантивните и защитни мерки, които са въведени, са недостатъчни или вече не са адекватни, напр. защото има нова информация относно конкретни мерки за контрол
  • в резултат на получените данни за инцидент или “неточно попадение” (неточно попадение е непланирано събитие, което не е довело до нараняване, заболяване, или щета – но е имало потенциала да го направи)

Съгласно нормативните изисквания оценката следва да се документира. Документацията съдържа резултатите от всички етапи на оценяването за всяко работно място.
Към документацията по оценката на риска се отнасят всички протоколи от измервания на параметрите на работната среда, резултатите от проучвания във връзка с оценката , данни и информация за аварии, злополуки, анализи на здравословното състояние на работниците, препоръки за оптимизиране условията на труд и намаляване на риска и др.

 

Какво трябва да се направи за да се оцени риска?

Трябва да се отговори на някои фундаментални въпроси:
Роли и отговорности на работодателите :
Работодателите следва да подготвят внимателно това, което смятат да правят, за да посрещнат своите отговорности и направят оценка на риска, както и да изпълнят необходимите мерки за безопасността и здравето на работниците. Препоръчва се да направят това посредством план за действие, за отстраняване или контрол на рисковете.

Планът за действие следва да включва:
  • възлагане, организиране и координиране на оценката
  • назначаване на компетентни лица, които да извършат оценките
    • лицето, извършващо оценката на риска, може да бъде:
      - самият работодател
      - служители, определени от работодателите
      - външни оценители и доставчици на услуги, ако липсва компетентен персонал на работното място
    • лица, които могат да докажат своята компетентност, като установят, че притежават следните умения:
      - разбиране на общия подход към оценката на риска
      -  възможност да покажат това разбиране на работното място
      - способност да определят ситуациите, при които не биха били в състояние да оценят адекватно риска без помощ, и да могат да се консултират относно необходимостта от допълнителна помощ
  • съгласуване с представители на работниците относно разпоредбите за назначаване на лицата, които ще направят оценките
  • осигуряване на необходимата информация, обучение, ресурси и подкрепа на оценителите, които са служители на работодателя
  • осигуряване на адекватна координация между оценителите (ако е относимо)
  • включване на ръководството и насърчаване на участието на работната сила
  • определяне на мерките за преглед и преразглеждане на оценката на риска
  • гарантиране, че превантивните и защитните мерки отчитат резултатите от оценката
  • осигуряване на това, че оценката на риска се документира
  • наблюдение и контрол на защитните и превантивните мерки, което да осигури поддържане на тяхната ефективност
  • информиране на работниците и/или на техни представители за резултатите от оценката и въведените мерки (като им се предоставят записите).
Важно е работниците да участват в оценката на риска. Те познават проблемите и детайлите относно това, което действително се случва при изпълнение на техните задачи или дейности, така че те следва да бъдат включени в оценката. Често пъти техните практични знания или компетенции са необходими за разработката на изпълними превантивни мерки.
Участието на работниците е не само тяхно право, то е от основно значение, за да бъде професионалното управление на здравословните и безопасни условия на труд ефективно и ефикасно.

Работниците и/или техните представители имат правото/задължението да:
  • бъдат консултирани относно мерките за организация на оценката на риска и за назначаването на лицата, които ще изпълняват тази задача
  • участват в оценката на риска
  • предупреждават своите ръководители или работодатели относно набелязаните рискове
  • отчитат всякакви промени на работното място
  • бъдат информирани относно рисковете за тяхната безопасност и здраве и относно необходимите мерки за отстраняване или намаляване на тези рискове
  • участват в процеса на вземане на решение за превантивни и защитни мерки, които трябва да се изпълнят
  • поискат от работодателя да приложи подходящи мерки и да представи предложения за свеждане до минимум на опасностите или отстраняване на опасността при източника
  • съдействат, помагайки на работодателя да осигури безопасност на работната среда
  • се обучават/получават инструкции относно изпълняваните мерки
  • се грижат максимално за своята безопасност и здраве, както и за тези на други лица, засегнати от техните действия, в съответствие с обучението и инструкциите на работодателя

Освен това е важно представителите на работниците да бъдат обучени, така че да разберат оценката на риска и своята роля в нея.

Лицата, извършващи оценки на риска в работата следва да имат познания за и/или информация относно:
  • опасностите и рисковете, за известните опасности и начина на тяхното възникване
  • материалите, оборудването и технологията, които се използват в работата
  • работни процедури, организация и взаимодействие на работниците с използваните материали
  • видът, вероятността, честотата и продължителността на излагане на опасностите. В някои случаи това може да означава прилагане на съвременни, утвърдени техники на измерване
  • съотношение между излагането на опасност и нейното въздействие
  • нормативните изисквания и стандарти, относими към рисковете на работното място
  • какво се смята за добра практика в областите, където не съществуват нормативни стандарти.
Работодателите следва да гарантират, че лицето, извършващо оценка на риска, независимо дали е служител или външен консултант, ще разговаря със служителите или с други лица, например контрагенти, които действително изпълняват работата.
Ако служители на различни работодатели работят на едно и също работно място, оценителите ще трябва вероятно да споделят информация относно рисковете и изпълнените мерки за безопасност и здравеопазване за справяне с тези рискове. Отговорност на работодателя е да организира улесняването на този процес.


Методи и техника за оценяване на риска.

При оценката на риска се прилагат както количествени така и качествени методи.
Количествените методи се основават на математико-статистическите модели за пофакторна оценка на риска.
Качествените методи се базират преди всичко на експертни оценки и техники за степенуване на риска.
Най-важното при методите за оценка на риска е идентифицирането на вида на опасностите. За тази цел се използват:
Методът за предварителна оценка на опасностите /опасните ситуации. Той включва:
-       установяване на възможната злополука;
-       системата в която би могла да се прояви;
-       причините които могат да доведат до тази злополука.
Метод „Какво ще стане ако?” При него се извършва преглед на конструкцията, методите и работата и използването на оборудването като се търси отговор на въпроса: Какво ще стане ако….?.
         Методът „ Анализ на видовете откази и последствията от тях”. Той се използва за оценка на честотата на настъпване и значимостта на последиците от видовете анализи в отделните елементи на оборудване.
         Съчетаният метод за системен анализ на рисковете.Той представлява цялостен подход , изпълняван в 10 етапа.
         Методът „Симулиране на дефект в системата”
         Методът „ Дърво на неизправностите”
         Методи за измерване и оценка на риска, породен от параметрите на работната среда.
         Методи за оценка на риска в трудовия процес
         Оценка на риска от пожар.

Сумарната оценка на нивото на риска се определя в пет степени. А именно:

Ø Незначителен риск- не изисква предприемането на допълнителни мерки;
Ø Допустим риск- съответства на минималните изисквания и норми на безопасност;
Ø Умерен риск;
Ø Голям риск- не трябва да се започва работа докато не се намали риска;
Ø Недопустим риск- дейността се забранява докато не се намали риска до допустимо ниво.





































Използвани източници  :
1.Закон за здравословни и безопасни условия на труд /Обн. ДВ. бр.124/1997г., изм. ДВ. бр.86/1999г., изм. ДВ. бр.64/2000г., изм. ДВ. бр.92/2000г., изм. ДВ. бр.25/2001г., изм. ДВ. бр.111/2001г., изм. ДВ. бр.18/2003г., изм. ДВ. бр.114/2003г., изм. ДВ. бр.70/2004г.изм. ДВ. бр.76/2005г. изм. ДВ. бр.33/2006г. изм. ДВ. бр.105/2006г. изм. ДВ. бр.40/2007г., изм. ДВ. бр.102/2008г., изм. ДВ. бр.108/2008г./.
2.www.medeco-expert.com/ocenka_risk.htm

3.сайт на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа http://osha.europa.eu/bg/topics/riskassessment/index_html/tools

4. http://www.socialni.bg/

5. Наредба № 5 на МТСП и МЗ за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска /ДВ бр.47 от 1999 г./.


6. http://www.ctc-bg.com
в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Предварителен договор за покупко-продажба на жилищен имот

ДОГОВОР (предварителен, за покупко-продажба на жилищен имот) Днес ..., ..., 2002 год . в гр. София, на основание чл.18 и чл.19...